Всемирният Дух

(Размисъл върху неделната беседа „Бог е Дух”)

Тази беседа на Учителя Беинса Дуно е изградена върху и има за мото една кратка реплика на Христос от разговора Му със самарянката: „Бог е Дух“ (Йоан 4:24). Тези думи на Спасителя определят Бога като субстанция – духовна Същност, Абсолютният Дух, Всемирният Дух на Проявеното и Непроявеното Битие. От друга страна, Бог като етическа категория е засвидетелстван от ап. Йоан Богослов в неговото първо послание: „Бог е Любов“ (I Йоан 4:8,16).

Цялата беседа е пропита от дълбоко мистично проникновение, от съвършената съзерцателност и нетленното познание на един велик Посветен от най-висок ранг. И не би могло да бъде другояче, понеже иде реч за най-грандиозната тайна на Вселената – за Бога и Неговия Дух, от Когото произлиза всичко съществуващо.

Учителят Беинса Дуно разглежда последователно четири основни понятия в тяхната същност и взаимовръзка: Бог – Дух – човек – душа.

Бог е Началото на всички начала: „Бог е това Същество, Което е съществувало и съществува преди всички други същества. Той е неограничен, а ограничава всички други същества, като включва всичко в Себе Си. Бог е вечен и безпределен. Всичко, което влиза в Неговото съзнание, се ограничава, затова именно и нашата Вселена е конечна и ограничена.”

В този цитат са разкрити някои от най-важните качества на Бога, а именно:

1) Бог е едновременно вечен и предвечен. Вечността Му е без начало в миналото (затова именно е предвечен, т.е. съществуващ преди вечността, която произтича от Него) и без край в бъдещето.

2) Бог е безначален, а всички останали същества в Космоса имат своето начало в Неговия Дух.

3) Бог е неограничен, напълно независим от времето и пространството. Всички останали същества са в някаква степен ограничени – в зависимост от духовния си ръст. Колкото по-напреднало в еволюционно отношение е съществото, толкова по-малко са естествените ограничения за проявлението му. Съществата, придобили Божествено Съзнание, стават едно с Проявения Бог, но Непроявеният Бог, Абсолютът, Абсолютният Дух остава недостъпен и непостожим дори и за тях.

4) Бог включва всичко в Себе Си, тъй като от Него произлиза цялото творение.

5) Бог е безпределен в Своята неограниченост.

6) Съзнанието на Бога е абсолютно, защото то е водещият елемент от Неговата Същност. Съзнанията на всички други същества са в някаква степен ограничени, причината за което вече бе пояснена в т.3.

Духът е най-съществената характеристика на Божието естество. Авторът на текста го обрисува по следния начин: „Духът е проявлението на Бога. Той е Първичното начало, от което произтича разумността в света. Той движи, оживотворява и определя посоката на всички живи същества. Дето Духът се проявява, там животът се ражда. ... От чисто научно гледище Духът се разглежда като вторичен принцип, произлязъл от най-великата и могъща сила в света – от Бога.”

Това Слово на Истината изважда на показ съкровените качества на Божия Дух:

1) Духът е проявлението на Бога в сътворения от Него свят.

2) Тъй като Бог е Дух, то Неговият Дух е Първичното начало на всичко съществуващо, включително на всемирната разумност. Всичко в Проявеното Битие е разумно, понеже Божият Дух е вездесъщ (всеприсъстващ) и прониква във всяка частица от творението.

3) Духът на Бога е Първоизворът на Всемирния живот. Всеки наличен живот – в миналото, настоящето и бъдещето – произтича от Него. Където е Духът, там има живот. И тъй като Духът е вездесъщ, живот има навсякъде и във всичко, дори и в това, което съвременната наука нарича „мъртва материя”. Божият Дух вибрира с най-ниска честота в гъстата материя – нашето физическо поле. Честотата на вибрацията Му се повишава все повече във все по-фините сфери на Битието, за да достигне своя апогей в Лоното на Небесния Отец, където тази честота клони към безкрайност.

4) В качеството Си на енергиен компонент на Бога Неговият Дух е в основата на всяко движение, промяна и обновление във Вселената. Духът е извор на всеки живот, а животът сам по себе си е в непрестанно движение, промяна и обновление.

5) Божият Дух направлява еволюционното развитие на всички природни и надприродни царства, на всички живи същества. Посоката на това развитие е в съответствие с Божия План и Промисъл за всичко съществуващо.

6) Бог е Дух. И все пак Бог е първичният принцип в Битието, а Неговият Дух е вторичният принцип, тъй като произлиза от Бога и е Негово проявление.

На следващо място Учителят Беинса Дуно рисува портрета на човешкото същество, което също е създадено от Божия Дух: „Духът е нещо по-близо до човека. Той е носител на живот. При създаването на човека Духът е внесъл красота в него, която наричаме «душа». Той е одухотворил човека. В света човек съществува не като дух, но като душа. В науката думата «Дух» подразбира сила. И затова, когато искат да кажат за някой човек, че е силен, мощен, казват: „Този човек има силен дух.“

И по-нататък в беседата: „Първата форма, в която Духът е вложил Своята интелигентност, някои наричат «човек», т.е. частица, излязла от Бога, или първото семенце, първият зародиш, който сега се развива в света.“

В тези редове човекът като рожба на диханието на Бога, на Неговия животворящ Дух изпъква със следните свои характеристики:

1) Присъствието на Божия Дух у човека се отличава с неизразима красота – присъствие, което назоваваме «душа».

2) Всемирният Дух е жизненият принцип у човека, фундаментът на неговия живот.

3) Човешкият дух е лъч, искра, еманация от Божия Дух. Индивидуалният дух на човека се проявява в космическите области под своето поле на изява – атмичното, чрез душата. Духът не се преражда. Душата е тази, която в многобройните си превъплъщения в материалния свят натрупва знания, учи уроци, придобива опитности и способности, които впоследствие предава на духа.

4) От езотерична гледна точка термините «дух» и «сила» са синоними. Именно това има пред вид Христос в репликата Си към законника, който искаше да научи как да наследи вечен живот: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“ (Лука 10:27). Тези думи на Богочовека открояват ясно четирите основни принципа в човешката духовна структура: сърце (чувства), ум (мисли), душа (интуиция) и дух (сила, воля).

5) Човекът дължи своето съзнание, своята интелигентност и разум на Божия Дух. В случая интелигентността като понятие съответства именно на човешката съзнателност и разумност.

За човека като едновременно духовно и материално същество и за последователността на тяхното проявление в Космоса Учителят на Бялото братство отбелязва: „В Писанието се казва, че човек е направен по образ и подобие Божие. Това се отнася до първия човек. Вторият човек е направен от пръст, значи от всички елементи на Природата, в която влизат и минералите, и растенията, и животните.“

Изводът е, че първият човек е духовно същество, без материално проявление. Образът на Бога у него е безсмъртната му същност, Божественото му ядро, което е дар от Всемирния Дух и не подлежи на разтление. Подобието е програма, която човек трябва да изпълни в изявите си на физическото поле в процеса на духовно-нравствено развитие и усъвършенстване, който християнското богословие нарича «богоуподобяване».

Вторият човек е познатото на всички ни същество от плът и кръв, в чиято материална структура са вплетени компоненти от всички природни царства – минерално, растително и животинско, във вид на химически вещества и съединения и биологически съставни части.

Елементите от Живата Разумна Природа, взели участие в създаването на втория човек, не са бездушни, механични участници в този акт, а носители на определена степен на живот и разумност: „Всичките тия елементи, от които е направен човекът, се разглеждат като живи същества.“ Което от своя страна означава, че те също притежават лична еволюция и че тя е в неразривна връзка с еволюцията на човешкото същество, от което те са елементи. Това е дълбока тайна на Битието, която ние, човеците, тепърва следва да осмислим.

Описвайки главните характеристики на душата, Учителят на Новата планетарна култура заявява: „Душата е принцип, който сам по себе си никога не умира, но постоянно се изменя. Душата е онази свещена, велика книга, в която са написани всички прояви на Бога. Човек живее по единствената причина, че съставлява проява на Духа. Следователно висшите духове се грижат за човека, понеже в неговата душа е вложено всичко онова, което е минало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Всичко това е написано в човешката душа и който знае да чете, може да учи от нея развитието на цялото Битие.“

От този мистичен образ на човешката душа произтичат следните значими заключения:

1) Душата е безсмъртна. Този духовен закон лежи в основата на вероучението на всички световни религии и духовни системи, с изключение на будизма и адвентизма.

2) Душата е в процес на постоянно изменение вследствие на поредицата нейни въплъщения в материалния свят в различни географски, политически, социални и културни условия, при което тя натрупва все нови и нови знания, опитности и способности.

3) Всички прояви на Бога са записани в безсмъртното ядро на душага чрез индивидуалния дух на човека.

4) В душата е вложено изначално и изконно цялото знание за миналото, настоящето и бъдещето на цялата Вселена и на всички нейни съставни части по отделно, включително Божието предначертание за еволюционното развитие на конкретното човешко същество, чрез което се изявява тази душа. Следователно когато успеем да свържем будното си съзнание с равнището на душата, т.е. да го направим активно и контролирано на будичното поле, тогава ще получим достъп до цялото това необятно знание. В тази сфера на Битието ще можем да разчитаме свободно и безпогрешно и Акашовите летописи – вечната памет на Космоса.

В края на беседата Учителят Беинса Дуно предлага следното обобщение: „Бог, това е вечността, това е безграничното, това е великият извор на всичко в живота. Духът, това е проявеният Бог, Който ни се представя в Своята пълнота. Проявата на Духа, това е нашата душа.“

На свой ред и ние сме в правото си да се опитаме да предадем в концентриран израз някои от водещите щрихи в така безупречно и многопластово нарисуваната панорама на Всемирния Дух:

Проявеният Бог, Духът на Всемира, е личностен – възприемаме Го като Личност. Най-близка до нашето възприятие и разбиране е изявата Му в лицето на историческата Личност, Която познаваме под името «Христос». Неговата мисия, проповедта Му и огласеното от Него нравствено учение, както и кръстната жертва на Голгота, са най-яркият пример за непосредственото участие на Проявения Бог в живота и развитието на цялото творение на всички негови структурни нива.

От друга страна, Непроявеният Бог е безличностен, не подлежи на персонификация. Наричаме Го още Безначален, Абсолют, Абсолютен Дух. Той за цялата вечност ще остане недостъпен и недостижим за всички сътворени същества, дори и за най-напредналите в еволюционно отношение измежду тях. Непроявеният Бог не взема пряко участие в жизнения цикъл на Вселената. Това извършва, както вече посочихме по-горе, Неговата еманация в лицето на Проявения Бог.

Всеки от нас има собствено усещане и разбиране за Бога, лични и неповторими преживявания на общение с Него. И тъй като Бог е Дух, а нашият индивидуален дух е Негова рожба и проявление, то главна задача на цялото ни еволюционно израстване е да познаем в образа на Бога своя Небесен Родител и да се завърнем в Неговата животворяща прегръдка в качеството си на достойни Негови деца, способни да творят под ръководството Му още смисъл, съзидание и  красота по всички краища на Вселената.

Константин Златев