петък, 5 юли 2019 г.

Жалони на духовността




(Есе върху беседата „Духовното у човека”)


Молитвата е зов на човешката душа към Бога. Чрез молитвата ние разговаряме с Небесния ни Отец като дете с Родител, разкриваме сърцето си, просим опрощение за неизбежните грешки по земния ни път, отправяме молба за помощ – за себе си или за някой друг. В разглежданата беседа Учителят Беинса Дуно посочва четири важни характеристики на молитвата: „... Ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна.“

Кратка – с малко, но точни думи да излеем душата си, да кажем на Небесния ни Баща най-важното, което ни вълнува и за коеуто търсим подкрепа.
Ясна – сиреч еднозначно определена; всяка дума в молитвата и връзката помежду им да имат едно-единствено значение; да избягваме всякакви двусмислия, увъртания и уговорки; молитвата е откровение на човешката духовна същност, а не пазарлък с хитър търговец.
Чиста – тоест искрена, извираща от дълбините на безсмъртното ни ядро, невинна като сълза на девица и искряща в белотата на Божествената Истина.
Интензивна – напоена с чувството на безусловна вяра и пълна отдаденост на Бога; изгаряща в пламъка на Неговата Любов към всички творения, на неизменната преданост към Неговия план за всяко живо същество; молитва, в която струните на сърцето са опънати до край, ала не се късат, а излъчват неземната мелодия на неизразимото общение с Всевишния.
Освен това истинската молитва „съдържа три качества в себе си“; тя „трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство, и в душата му – поне един малък подтик към възвишено и благородно действие.“ Тя е истинска, само когато е съпроводена с будност на съзнанието: „Пробуждането на съзнанието започва с молитва. След пробуждането на съзнанието се проявява мисълта, после – чувството, и най-после – действието.“ „... Молитвата е достояние само на същества с будно съзнание.“ Ако съзнанието на човека не е пробудено, молитвата се превръща в речетатив без съдържание, какъвто нерядко можем да чуем в християнските храмове. Ако съзнанието е пробудено, мисълта се прояснява и придобива сила, чувството се облагородява и се докосва до лъчезарната святост на Духа, а действието се освобождава от всякаква себичност и служи единствено на Общото благо.
Не на последно място: „Молитвата е личен акт.“ Общението ни със Създателя винаги е лично – между две индивидуалности: едната в процес на развитие и в ролята на просител, а другата – съвършена и вездесъща и в ролята на Дарител.
И някак твърде изненадващо в контекста на разсъжденията за молитвата авторът на беседата ни отправя следната препоръка: „... Човек трябва смело да изучава пътищата на злото.“ Забележете: да ги изучава, а не да ги следва! Да ги изучава, за да ги избягва. Следователно изследователският процес, насочен към злото, не е забранен, а желателен. Във философията е известно напътствието, че си длъжен отлично да познаваш теорията на опонента си, за да можеш най-аргументирано и точно да я опровергаеш. Значи, ако познаваме достатъчно добре злото и неговите проявления, ще бъдем способни не просто да го избягваме, а на негово място да творим добро!
Поантата на тази беседа е съсредоточена в следното откровение на Учителя на Новата планетарна култура: „Мъдростта се проявява в мисълта, Любовта – в чувствата, а Истината – в действията.“
Просветленият ум ражда мисли, осияни от Божествената Мъдрост.
Облагороденото сърце ражда чувства, обагрени от всепроникващата Божествена Любов.
Диамантената воля, закалена в безброй изпитания и предизвикателства на физическото поле, ражда дела на съзидание, потопени в Светлината на Божествената Истина.
Който успее да осъществи тази триада на духовното извисяване по време на своето материално въплъщение, ще бъде приет с почести във вечността на Божието присъствие.


Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар