(Есе
върху беседата „Духовното у човека”)
Молитвата е зов на човешката душа към
Бога. Чрез молитвата ние разговаряме с Небесния ни Отец като дете с Родител,
разкриваме сърцето си, просим опрощение за неизбежните грешки по земния ни път,
отправяме молба за помощ – за себе си или за някой друг. В разглежданата беседа
Учителят Беинса Дуно посочва четири важни характеристики на молитвата: „... Ако човек иска по-скоро да получи
отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна.“
Кратка – с малко, но точни думи да излеем душата си, да кажем
на Небесния ни Баща най-важното, което ни вълнува и за коеуто търсим подкрепа.
Ясна – сиреч еднозначно определена; всяка дума в молитвата и
връзката помежду им да имат едно-единствено значение; да избягваме всякакви
двусмислия, увъртания и уговорки; молитвата е откровение на човешката духовна
същност, а не пазарлък с хитър търговец.
Чиста – тоест искрена, извираща от дълбините на безсмъртното
ни ядро, невинна като сълза на девица и искряща в белотата на Божествената
Истина.
Интензивна – напоена с чувството на безусловна вяра и пълна
отдаденост на Бога; изгаряща в пламъка на Неговата Любов към всички творения,
на неизменната преданост към Неговия план за всяко живо същество; молитва, в
която струните на сърцето са опънати до край, ала не се късат, а излъчват
неземната мелодия на неизразимото общение с Всевишния.
Освен това истинската молитва „съдържа три качества в себе си“; тя „трябва да остави в ума на човека поне една
положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство, и в душата му
– поне един малък подтик към възвишено и благородно действие.“ Тя е
истинска, само когато е съпроводена с будност на съзнанието: „Пробуждането на съзнанието започва с
молитва. След пробуждането на съзнанието се проявява мисълта, после –
чувството, и най-после – действието.“ „... Молитвата е достояние само на
същества с будно съзнание.“ Ако съзнанието на човека не е пробудено,
молитвата се превръща в речетатив без съдържание, какъвто нерядко можем да чуем
в християнските храмове. Ако съзнанието е пробудено, мисълта се прояснява и
придобива сила, чувството се облагородява и се докосва до лъчезарната святост
на Духа, а действието се освобождава от всякаква себичност и служи единствено
на Общото благо.
Не на последно място: „Молитвата е личен акт.“ Общението ни
със Създателя винаги е лично – между две индивидуалности: едната в процес на
развитие и в ролята на просител, а другата – съвършена и вездесъща и в ролята
на Дарител.
И някак твърде изненадващо в контекста
на разсъжденията за молитвата авторът на беседата ни отправя следната
препоръка: „... Човек трябва смело да
изучава пътищата на злото.“ Забележете: да ги изучава, а не да ги следва!
Да ги изучава, за да ги избягва. Следователно изследователският процес, насочен
към злото, не е забранен, а желателен. Във философията е известно напътствието,
че си длъжен отлично да познаваш теорията на опонента си, за да можеш
най-аргументирано и точно да я опровергаеш. Значи, ако познаваме достатъчно
добре злото и неговите проявления, ще бъдем способни не просто да го избягваме,
а на негово място да творим добро!
Поантата на тази беседа е
съсредоточена в следното откровение на Учителя на Новата планетарна култура: „Мъдростта се проявява в мисълта, Любовта –
в чувствата, а Истината – в действията.“
Просветленият ум ражда мисли, осияни
от Божествената Мъдрост.
Облагороденото сърце ражда чувства,
обагрени от всепроникващата Божествена Любов.
Диамантената воля, закалена в безброй
изпитания и предизвикателства на физическото поле, ражда дела на съзидание,
потопени в Светлината на Божествената Истина.
Който успее да осъществи тази триада
на духовното извисяване по време на своето материално въплъщение, ще бъде приет
с почести във вечността на Божието присъствие.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар