четвъртък, 14 ноември 2019 г.

Гледане и слушане




(Есе върху беседата „Блажени са очите и ушите”)


Човекът притежава физически и духовни сетива. Физическите са пет: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание (дактилност). Духовните са повече на брой, но на сегашния етап от еволюцията на общочовешкото съзнание ние познаваме само някои от тях. На физическото зрение съответства духовно зрение, което наричаме ясновидство. На физическия слух съответства духовен (назован съответно ясночуване или яснослушане); на физическото обоняние – духовно, и т.н.
Именно тези съответствия между материална форма и духовна способност са имали пред вид и Христос, и Учителят Беинса Дуно в техните заявления: „А вашите очи са блажени, защото гледат, и ушите ви, защото чуват“ (Мат. 3:16) и „Да гледаш, значи да схващаш само външната страна на нещата. Да слушаш, значи да разбираш вътрешното съдържание на нещата“.

Между тези две утвърждения има прилика, но и съществена разлика.
Проявеният Бог Христос е наблегнал на връзката междсу физическите сетива и техните духовни аналози. Блажен е онзи човек, чиито очи виждат заобикалящия го материален свят, а отвъд неговата привидност духовните му очи разпознават съдържанието и невидимия за физическото зрение смисъл, вложен в обектите от околната среда. Блажен е и човекът, чиито уши доляват палитрата от звуци в материалната действителност и същевременно духовният му слух (т.нар. ясночуване или яснослушане) като отлично настроена антена улавя послания от невидимата реалност. В конкретния случай блажен е всеки човек, който вижда Христос и слуша Неговата проповед, а в същото време с духовните си сетива съзира и осъзнава Божествеността на Божия Син и съдържанието и смисъла на Неговото трансформиращо Слово.
Учителят Беинса Дуно подхожда от различна гледна точка. Той свързва  гледането, т.е. физическото зрение, с осмислянето на външните форми в материалното царство на привидността. А, от друга страна, обвързва духовния слух с осъзнаването на вътрешното съдържание на всичко, което ни заобикаля. Логическата обусловеност от позициите на тези негови разсъждения изисква обектите, които си видял с очите си, да бъдат разгадани като съдържание и смисъл от вътрешните, духовните сетива на човека.
И двамата велики духовни Учители – Христос и Беинса Дуно – са в правото си да отправят такова послание съм Своите слушатели и последователи, което да бъде възприето от физическите им сетива, а след това – разшифровано, осмислено и усвоено от духовните им сетива.
Процесът на възприемане, осмисляне и усвояване неизменно протича отвън-навътре – от физическото ксъм нефизическото, от материята към духа. За всеки човек като неповторима индивидуалност този процес има собствена скорост и степен на ефективност. Те биват определени най-вече от еволюционния ръст на даденото човешко същество. Не на последно място – и от способността на духовния Учител да изложи достъпно редакцията на Божественото учение, която е поел като свещен дълг пред Всевишния да предаде на по-малките си братя и сестри в плът.
От гледане до ясновидство има една огромна крачка по духовния Път на окултния ученик. От чуване до яснослушане – също. Ще я направим тогава, когато от възприемането на външната форма достигнем до разгадаването на вътрешното ѝ съдържание, а впоследствие – и до проникването в Божествените дълбини на нейния смисъл.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар