Любовта в противоречията

Нашият земен живот е пълен с противоречия. Срещаме ги на всяка крачка по своя път. Понякога успяваме да се справим с тях, а друг път – не успяваме. Нерядко те ни предизвикват да мобилизираме целия си потенциал, всичките си физически, нравствени и духовни сили. В противоречията проверяваме самите себе си – докъде сме стигнали в сблъсъка с материята, до каква степен сме познали и усвоили космическите закони, доколко силна, чиста и безукорна е вярата ни в Бога и в Неговия промисъл за нас самите и за всичко съществуващо.

Често, за да решим някое противоречие, прибягваме до компромис. Компромисът удовлетворява моментните ни потребности, създава ни известно удобство, но винаги в някаква степен уязвява съвестта ни. Свикнали сме да правим компромиси едва ли не за всичко. Ала по духовния Път има една граница, която компромисът в никакъв случай не бива да пресича. Това е разделителната линия между света на формите и областта на Божественото. Можем да правим компромиси с твърде много неща, но не и с Божественото. То е свещено и неприкосновено, то не допуска половинчати или премълчани истини, то е превъзвишено и ненакърнимо.

Според българския духовен Учител със световна мисия Беинса Дуно във всяко противоречие съществува една възможност за духовно израстване. Ще се възползваме от нея, само ако го разрешим правилно. А правилно означава в съответствие с Божията воля за нас самите и за конкретната житейска ситуация.

В една своя беседа същият велик духовен Учител разширява виждането ни за противоречията и за потенциала, скрит във всяко от тях: „Ако се усъмниш в Бога, че е дошло някое нещастие, ти не разбираш Божиите пътища. В Бога няма противоречие, за Него всяко противоречие е една възможност за проявление на Любовта. Любовта е една възможност за проявление на живота; животът е една възможност за проявление на работата, а работата е една възможност за проявление на учението. Следователно ако искаш да учиш, трябва да обичаш, трябва да живееш и да работиш – и след това ще дойде учението, то е резултат. Това е сегашното разбиране, моето разбиране. Така като разбирате, ще имате една нова философия.” (Цитат от сборника „Към извора”, лекции на Общия окултен клас, 1935/36, т. 1, София, 2002, с. 84.)

Съмнението в Бога, в Неговия план за цялото творение и за всяко същество е една от главните пречки по духовния Път към съвършенството. Да се съмняваш, означава да отричаш истинността на това, което си подложил на съмнение. Съмнението е вид отрицание, макар и в начален стадий. Ако го последваме докрай, тогава съмнението се разгръща в пълнота и може да погълне всеки градивен първоначален импулс. Доверим ли се изцяло на съмнението, ставаме слуги на отрицанието. Мнозина се придържат към максимата „Подлагай всичко на съмнение!”. Тя може да има конструктивно значение, например, в научните изследвания – тогава, когато хората откриват и изучават природните закони и в процеса на усвояването им се сблъскват с множество противоречия. Ала когато става дума за вярата в Бога, за правилата и нормите, които следва да спазваме по Пътя си към Него, за Божествените принципи и закони, върху които е съградено, съществува и се развива цялото Проявено Битие, тогава би трябвало залостим

здраво вратата, през която може да премине съмнението. Понеже всяка велика Истина, която е достигнала до нас от чертозите на Божието присъствие в Космоса, не подлежи на съмнение, а единствено на приемане и отстояване. Истината в своя Божествен аспект не се доказва, тя се живее.

Съмнението може да притежава и положителен заряд, ала само в случаите, когато на съмнение е подложена не автентична истина, а добре прикрита лъжа, нещо фалшиво, изопачено, неестествено. Тогава доведеното докрай съмнение ни освобождава от веригите на една зловредна неистина. Има и такива ситуации в живота. И когато сме поели по Пътя към вечната Истина, би трябвало ясно да ги разграничаваме от казусите, когато на съмнение е изложено нещо истинно.

Нерядко, когато ни сполети несполука, сме склонни да обвиняваме всички останали за станалото – дори и Бога, само не и самите себе си. Мъдрият човек, пробуденият за Истината индивид в такъв момент търси причината за нещастието в самия себе си. Това е признак на духовна зрелост. Непробудените души не са способни на подобен подвиг. В собствените си очи те остават невинни като младенци. И тогава започват да роптаят: срещу причинителя на неуспеха (явен или илюзорен), срещу липсата на късмет, срещу непреодолимите (на пръв поглед) обстоятелства, срещу видимите и невидими врагове, срещу цялата Вселена. Това е ропотът на безсилието, на погрешната самооценка, на неправилния подход при решаването на проблема.

Да се усъмниш в Бога, означава, че не разбираш Божиите пътища – утвърждава Учителят Беинса Дуно. А кои именно са Божиите пътища? – Всички онези, които създават оптимални условия за Неговите творения да съществуват и да се развиват еволюционно, прогресивно, според Неговия план за всяко от тях. Божиите пътища вещаят най-благоприятните възможни перспективи за всяко творение, за всички живи същества. В Библията Бог разграничава Своите пътища от тези на човеците. И това не е случайно. То е доказателство, че ние като разумни създания далеч не винаги успяваме да разгадаем посоката на Неговите пътища и да я следваме с целия си жизнен потенциал. Ако познаваме пътищата на Всевишния и вървим само по тях, това би било пълно и безукорно осъществяване на предназначението ни като Негови деца, призвани да наследят не само планетата Земя, но и Неговото небесно царство. По това, как се развива животът ни в материалния свят, можем безпогрешно да разпознаем дали следваме тези пътища – и то както трябва, а не половинчато и с уговорки, – или си чертаем собствени пътеки, които могат фатално да ни отдалечат от тях.

Пробудената душа разбира без всякакво съмнение, че в Бога няма и не може да има никакво противоречие. И затова, когато следваме Неговите пътища, ще разрешаваме всички противоречия в живота си по най-добрия начин. А това означава – изцяло според Неговата свята воля за всекиго от нас.

В цитираното изказване на Учителя на Всемирното Бяло братство откриваме една низходяща градация, която започва от най-дълбоката Същност на Бога и Неговия Промисъл за творението и завършва с предметното обучение, което е предназначено за съществата, постигнали равнището на разума. Нека проследим последователно тази градация, в която всяко следващо твърдение притежава стойността на сентенция:

1) „... За Него (Бога – б.К.З.) всяко противоречие е една възможност за проявление на Любовта.”

Бог е Любов (I Йоан 4:8,16) и в Него няма никакви противоречия. Самата Му Същност изключва наличието на противоречия. Такива се появяват само в света на формите и конкретно – в нашето човешко битие. Всяко противоречие, родило се в нашата земна действителност, може да бъде възможност за проявление на Божията Любов. Кога? – Когато се изпълним със съзнанието за Неговата воля и за това, какъв урок би искал да ни предаде Той чрез това противоречие. Защото във всяко едно от тях е заложен  шансът да научим нещо ново – за самите себе си и за общуването си с ближния, както и с Природата. Любовта на Твореца се проявява, единствено когато сме разрешили противоречието в съответствие с Неговия план и воля за нас – като участници в решаването на проблема, както и за ситуацията като цяло. Ако не проумеем какво Бог очаква от нас да извършим в дадения момент, то и Неговата Любов няма да може да се прояви.

Във философията съществува понятието „антагонистично противоречие”. Това е противоречие, което не може да бъде разрешено в рамките на системата, в която то е възникнало. Това означава, че антагонистично противоречие, породено в материалния свят, не може да бъде разрешено в него. Нужно е да надмогнем системата, сиреч физическото поле – материалната действителност, за да постигнем разрешение на това противоречие. Казано на езотеричен език, ще бъде необходимо да се възползваме от законите, които господстват в по-висшата спрямо материалния свят реалност – духовната и Божествената сфера. И тъй като Любовта е явление, чийто произход е стаен в най-извисената област на Битието – Лоното на Бога Творец, то когато прибегнем до нейната намеса, всяко противоречие в нашата земна действителност ще бъде разрешено по най-добрия и най-справедлив начин – изцяло в съответствие със съвършената Правда на Всевишния.

2) „Любовта е една възможност за проявление на живота.”

Всемирният живот е форма на проявление на Божията Любов чрез Неговия вездесъщ Дух. В популярната формула на Бялото братство, дадена от Учителя Беинса Дуно, „Божията Любов носи изобилния и пълен живот!” е заложена великата Истина, че животът – във всички негови форми и изяви – е невъзможен без участието на Любовта на Създателя. Тази Любов е задължителното условие за съществуването, развитието и утвърждаването на Всемирния живот, за изпълнението на неговото предназначение на индивидуално, колективно и глобално равнище. Без Божията Любов животът тъпче на едно място, постепенно деградира, увяхва и загива. Всички творения – от най-малкото до най-голямото, от най-ниското в еволюционно отношение до най-извисените в Божия Дух – са призвани да станат проводници на Божията Любов, да я приемат и отдават така безусловно и безкористно, както самият неин Първоизточник – Бога. И в  крайна сметка да се съединят навеки с Него – за цялата Вечност.

3) „... Животът е една възможност за проявление на работата.”

„Работа” в лексиката на Учителя Беинса Дуно означава да вършим всичко така, сякаш е за Бога – по най-подходящия възможен начин, отдавайки най-доброто от себе си. Да работиш в този смисъл е тъждествено да отдаваш целия си потенциал за триумфа на Божието дело – за самия теб, за цялото човечество и за планетата Земя.

Твоите усилия никога не биха отишли напразно. Те се превръщат в елемент, вграден в Божието домостроителство – понятие от богословската терминология, което свидетелства, че си дал своя принос за спасението на самия себе си и на целия човешки род. Това е наистина работа, а не мъчение или труд. Това е признание, че творческият ти капацитет бива използван според точното си назначение – така, както Бог го е определил да ти служи.

В земното си битие ние на всяка крачка сме изправени пред избора – мъчение, труд или работа. Непробудените души се лутат между първите два варианта, а пробудените са длъжни да се насочат към третия. И когато изберат именно него – работата, да я извършат по най-добрия начин, като свещенодействие пред величието на Божията святост и Премъдрост.

Всички проблеми, с които се сблъскваме по житейския си път, могат да бъдат разрешени по Божественому, сиреч чрез работа, чрез усилия, положени пред олтара на Неговата безгранична Любов и Промисъл за творението.

4) „... Работата е една възможност за проявление на учението.”

Когато лъчите на Божествената Истина са просветлили ума ти и сгрели сърцето ти, това докосване до Неговата действителна Същност и безответна Любов към всичко съществуващо променят живота ти завинаги. Божественото учение съдържа в себе си цялата велика Истина за Бога, за света, за Всемирния живот и за човека – като Негово дете, носещо в дълбините си целия Му творчески заряд. В нашата епоха най-яркият вестител на Божественото учение е Мировият Учител Беинса Дуно – предвестникът на Новата планетарна култура на Божествената Любов. Неговото послание към човеците е израз на Божия план за нашето време на съдбовен преход от едно равнище на общочовешкото съзнание към друго, по-високо, от една форма на проявление на планетарния живот към друга, по-фина субстанциално, с несравнимо по-големи възможности за изява на духовното ни ядро. До каква степен сме разбрали и усвоили това Ново учение (както го нарича неговият вестител – Учителят Беинса Дуно; в същност то е най-старото учение на Космоса, ала във всяка епоха се проявява в нова светлина, с нови акценти), се подразбира от начина, по който го прилагаме във всекидневния живот.

Когато работиш така, сякаш е за Бога, ти изявяваш на практика мощта на това Учение, ти превръщаш неговите истини в реалност. Материализацията на Новото учение на всички нива в човешкия живот представлява реализация на Божия замисъл за нашето време на решаващ еволюционен скок. В работата ти доказваш, че това Учение се е превърнало в плът от твоята плът и в кръв от твоята кръв, т.е. в неразделна част от твоето съзнание и жизнено проявление. Да приложиш Новото учение на всяка крачка от земния ти път – това е свидетелство, че си станал достоен съработник за осъществяването на Божията идея за великата Промяна: тук и сега.

„... Ако искаш да учиш, трябва да обичаш” – защото само чрез Божествената Любов си в състояние да научиш своите земни уроци по най-добрия начин; позната, приета, осмислена и раздадена без остатък, тази Любов се превръща в твоя най-способен учител в земното училище.

„... Ако искаш да учиш, ... трябва да живееш” – понеже само в условията на материалния свят ти можеш да научиш уроците на твоето духовно освобождение, да придобиеш онези знания, качества и способности, които да те направят пълноценен участник в ангелската общност, същество от надчовешка еволюция.

„... Ако искаш да учиш, ... трябва да работиш” – само в процеса на работата, сиреч в прилагането на усвоените космически истини, ти не просто се докосваш до Божественото учение, а го превръщаш в частица от самия себе си; то заживява в теб, а ти го изразяваш навсякъде и във всичко.

Учението е резултат от всичко, което е изпълнило мисълта ти с Божествената Мъдрост, сърцето ти – с Божествената Любов, и делата ти – с Божествената Истина.

Няма друг Път към Бога освен този на Неговото учение, превърнато в смисъл на живота, в начин на съществуване.

Новата философия – това е Новото учение, предадено на българския народ и планетарното човечество от Мировия Учител Беинса Дуно. Това е Божественото учение, актуално за всички епохи, за всички хора, за всички разумни същества във Вселената, което на всеки от нас предлага най-кратката пътека към личностната ни реализация – цялостно разгръщане на безсмъртния ни духовен потенциал.

Константин Златев