понеделник, 26 май 2014 г.

Високият идеал




 
            Да търсиш смисъла на живота, означава да се стремиш към откриването на онзи висок идеал, който да го изпълни със съдържание. Пътят към твоя идеал е път на твоето самоосъществяване. В този свят и във всеки друг сред неизбродимата панорама на Битието.
Високият идеал не е предмет на публични декларации и биене в гърдите. Той е плод на дълбока вътрешна трансформация, от която кристализира стремлението към вечните стойности на съществуващото: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Четенето и слушането на Словото не може да роди високия идеал. Той се ражда само по пътя на личната, осмислена и целенасочена жертва в името на Истината, Красотата и Любовта. А те вкупом се съдържат в преживяното и приложено Слово, в познанието, превърнало се в начин на мислене и поведение.

Целият ни земен живот е предметно обучение. С каквото и да се заемем, каквото и да вършим, ако образец ни бъде Божественото съвършенство, рано или късно ще постигнем поставената цел. Това именно има пред вид Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) с думите си: “Целият свят около нас – това са все задачи, които Господ е предоставил на нас да разрешим. В каквото и положение да се намираме, трябва да имаме за идеал Господа.” Житейските задачи биват по-лесни и по-трудни, ала всички те водят към научаването на безценни уроци за душата. Човекът с висок идеал полага всички необходими старания да решава задачите по възможно най-добрия, най-правилния начин. Така и научените от него уроци оставят завинаги своя златен отпечатък в безсмъртната му същност. Всички материални притежания са преходни. Отиваш си от този свят и ги оставяш на другите. Но онова, което си придобил в Духа, е вечно. То те съпътства навсякъде като неотменима частица от твоята непреходна природа.
 Високият идеал изисква от човека да съзира неизменно в своя ближен брат или сестра, чедо на Бога. И да се отнася към него и да му служи така, както би се отнесъл и служил на Небесния Отец. Ала не по задължение – защото духовният закон гласи така, а понеже сърцето му нашепва, че това е единственият правилен начин да общуваме с другите. Тогава той дава простор за разгръщане на всеобхватната Любов, за изпълнение на Божия план за Космоса и планетата Земя: “Онзи, на когото правите добро, всякога заслужава това, защото той е Бог. Това да е вашият идеал. Ще се изправите и ще кажете: “Ще го направя доброто, Господи!” В това е силата на живота. Ако вие не можете по този начин да постъпите, никога няма да намерите Господа и винаги ще сте в противоречия” (Учителят П. Дънов).
Човекът на високия идеал никога не претендира, че го притежава. Той не говори за убежденията си, освен когато изрично не го запитат за тях. Във всичките си действия е съвършено безкористен. В тях е отразена дълбоката му и искрена вяра в Бога. И тъй като Бог е Любов (I Йоан 4:8,16), човекът, служещ на високия идеал, въплъщава в своя земен живот великата Любов на Твореца.
Високият идеал извайва у своя притежател и вътрешна, и външна красота. В живота на този човек звучи безспирно прекрасната музика на Божествените сфери. Никакви външни фактори на средата не са в състояние да нарушат вътрешния му мир. Реализираният висок идеал означава пълна хармония на всички равнища на неговото съществуване: “Красивият човек живее в един идеален свят, в който няма никакви смущения. За да бъдеш красив, в твоя свят трябва да има музика. Музиката е проява на ума във външния свят. Красота и музика – това е идеалният път” (Учителят П. Дънов
Дали окултният ученик е придобил висок идеал и доколко твърдо го отстоява, проличава от отношението му към изпитанията по земния му път. Ако те го прекършват и го принуждават да изневерява на своето верую, на убежденията си, значи още е далеч от осъществяването на високия идеал в живота си.
Високият идеал е онова могъщо и непобедимо оръжие на окултния ученик, с което той сразява всички изкушения и съблазни на земния живот. След всяко достойно преодоляно изпитание той става по-силен и по-мъдър. Неговият Божествен потенциал е влязъл в действие и за него вече няма нищо непостижимо. Той не само продължава да се учи, той се подготвя за великото служение пред трона на Всевиждащия.
На друго място в Словото си Учителят на Бялото братство в България предлага един хипотетичен диалог между духовния наставник и негов ученик. Напътствието на първия към втория е пределно кратко, но съвършено ясно: “Ученикът: “Как мога да изменя своя живот? Сега имам най-добри условия и трябва да изменя живота си.” Учителят: “Като имаш висок идеал.” И действително – наличието на висок идеал крие в недрата си заряда на тотална жизнена трансформация. Импулсът да следваш подобен идеал те мотивира винаги да се стремиш към най-доброто. Така човек неусетно израства по пътя към Истината и култивира облика на духовно зряло същество, достоен служител на Небесния Отец. Той се загръща в невидимата мантия на светостта и е готов да поеме всяка отговорност за успеха на святото Дело – Божия план за планетата Земя. Да се превърне в движеща сила  за осъществяването на този грандиозен План – това е мечтата на всяка пробудена душа.
Високият идеал не е лозунг, зад който да се скрием от бурите на ежедневието и житейските неволи. Той е начин на живот. Само искрено устременият към Истината може да издигне високия идеал като своя жизнена цел. И той неусетно се превръща в неговото буйно развято знаме, с което печели битка след битка в името на своето самоутвърждаване в Божественото.
Високият идеал е свещен и като съдържание, и като осъществяване. Той не би могъл да бъде омърсен от никого. Омърсени са само ръцете на онзи, който е злоупотребил с него или го е низвергнал в тинята на своята духовна недостатъчност. Недостойнството на неовладелия висок жизнен идеал не е в състояние да помрачи непомръкващото сияние на тази велика цел на Битието, произтичаща от Божия Промисъл за разумното същество, наречено “човек”.
Високият идеал не може да бъде реализиран бързо и лесно. За неговото постигане са нужни продължителни, понякога мъчителни усилия и много жертви. Всички те в своята съвкупност съграждат невидимия пиедестал, на който стъпва последователят на високия идеал. Застава здраво на краката си, оглежда се внимателно на всички страни – понеже може да зърне протегнатите ръце на нуждаещи се от помощ – и след като изпълни дълга си към тях, отправя взора си към следващата висота по духовния Път. Този Път е безкраен. Високият идеал е един от най-важните жалони по него. А неизменна движеща сила е стремежът към съвършенство.
Високият идеал не е от този свят. Той идва при нас от царството на Духа. Премяната му е нежно-прозрачна, невидима за неподготвени очи. Лек като вятъра, бърз като стрела, сияен като утринна звезда, високият идеал подава ръка на пробуждащата се душа и я повежда към чертозите на нейното единение с Вечно Съществуващия (ср. Изх. 3:14). Мъдрецът знае, че именно той е най-добрият, най-верният, най-усърдният водач.
Човекът на високия идеал преминава като ярка и разпръскваща мрака на невежеството комета през бездните на земното изпитание. Така става достоен жител на Небесното Царство. Ала и то не е последната спирка по неговия вечен Път. Неговият полет продължава в безкрайността.
Константин Златев

1 коментар:

  1. За да бъдеш окултен ученик, е нужно да се придържаш към един висок идеал в своя земен живот. Използвайки максимално разумно своята свободна воля, ученикът винаги прави най-точния избор. Негова цел е неизменно най-възвишеното, най-красивото, най-естетичното, най-стойностното. Ето как българският духовен Учител рисува картината на тази вярност, разграничаваща окултния ученик от непробудените души: “Окултният ученик се отличава с висок идеал. Каквото и да желае или да притежава, е най-хубаво. Като си избира приятел, ще избере най-благородния, най-умния, най-интелигентния, най-добрия, с най-чистото сърце. Няма ли това правило, хиляди страдания ще се породят. Идеалът за вас да бъде: най-хубавото в света! По този ваш вътрешен избор трябва да се отличавате от другите хора

    ОтговорИзтриване