„Заветът на цветните лъчи на светлината” е свещена книга с огромна
познавателна и духовна стойност за последователите на нейния автор – Учителя
Петър Дънов/Беинса Дуно. Тя е особено актуална в нашата епоха на глобален
преход за планетата и човечеството.
Заветът е съставен от Учителя въз основа на два превода на т.нар. Протестантска
Библия, издадени съответно в Цариград (1871 г.) и Виена (1885 г.). Тези два превода са отдалечени от съвременния
читател на 130-140 години и затова текстът на Завета в първоначалния му вид е
неясен и неразбран за мнозина читатели, особено за онези, които правят първи
стъпки в редовете на Духовно общество „Бяло братство”.
Езикът е жив огранизъм, който се развива и усъвършенства, както и всичко
останало във Вселената. Езикът на Завета е бил достъпен за читателите му във
времето, когато Учителят го е съставил и предоставил на своите последователи.
За днешните читатели – поради несъответствието си със съвременния български
книжовен език – той е по-скоро дистанциращ, отколкото привлекателен.
И в граматическо, и в стилистическо отношение езикът на Завета е
неадекватен за днешния български читател. Не са спазени формите за пълен член
на мъжки род, единствено число. Притежателните и възвратните местоимения, които
се отнасят до Бога и Иисус Христос, са изписани с малка буква вместо с голяма.
На редица места в текста откриваме типични английски езикови конструкции, тъй
като преводът на Протестантската Библия е извършен най-вече върху основата на
класическия английски превод, т.нар. „Версия на крал Джеймс V”. Не липсват и русизми,
които са в състояние да объркат дори и сведущ съвременен читател. Например руската
дума „гора”, заимствана безкритично и неоправдано от преводачите на
Протестантската Библия, която съответства на българските „планина” или „хълм”,
представлява неразрешима загадка за днешния читател. В текста не са спазени
правилата на пунктуацията, особено при предаване на пряка реч. Този анализ може
да продължи още дълго, но и казаното дотук е достатъчно, за да ни даде ясна
представа за неадекватността на текста на Завета в оригиналния му вид. Разбира
се, не неадекватност въобще, а отнесено към нашето време и съвременното
състояние на българския език.
Ако човек чете един текст и не може да го разбере, а още по-малко – да
проникне в съдържанието му, тогава духовната стойност на този текст остава безпредметна.
Днешната родна читателска публика (а защо не и чужденците, които изучават нашия език,
за да четат Учителя в оригинал?) заслужава да прочете Завета на разбран, достъпен и ясен съвременен
български език.
От особена важност е да подчертаем следното:
Езикът на Завета не е езикът на
Учителя Беинса Дуно, познат ни от
неговите беседи и лекции. Това е езикът на два превода на Библията, които
Учителят е използвал, за да състави Завета. В своята изява в плът Учителят е
проповядвал на езика на своята епоха. Ако беше дошъл в плът днес, щеше да
проповядва на езика на нашето време. И щеше да състави Завета въз основа на
съвременни преводи на Библията.
В луксозното издание на Завета от 2004 г. (издателство „Бяло Братство”) към основния текст са
добавени 103 обяснителни бележки. В последното издание от 2012 г. броят на
обяснителните бележки е 176 (!). Ако текстът е ясен, той не би се нуждаел от
никакви допълнителни бележки. Целият обем на Завета е 60 страници. Наличието на
такъв огромен брой обяснителни бележки към него недвусмислено доказва, че
текстът в първоначалния му вид е неясен, неразбран, непонятен за съвременния
читател. А основната причина за това е, че езикът на оригиналния вариант на
Завета е безнадеждно остарял.
Належаща е необходимостта от нов вариант на Завета на съвременен български
книжовен език, съставен въз основа на актуален превод на Библията. Такъв превод
вече е факт. Той е резултат от 18-годишните усилия на компетентен преводачески
екип от Богословския факултет към Софийския университет „Св. Кл. Охридски” –
професори, доценти, доктори на богословските науки. Този превод излезе от печат
през ноември 2013 г. Издател – Българското библейско дружество. Преводът е
направен въз основа на оригиналните текстове на Стария и Новия Завет, при
използване на максимална като количество и качество допълнителна информация в
областта на модерната библеистика. Преводът съчетава най-добрите традиции на
протестантския и православния превод на Библията на български език и е снабден
с богат справочен материал. Това ново издание на Свещеното Писание може да бъде
определено като надконфесионално, т.е. като предназначено за всички християни
независимо от църковната им принадлежност.
В редиците на Бялото братство има хора, които се безпокоят, че една нова
редакция на Завета би била за сметка на присъствието на Божия Дух в текста,
който Той самият – Духът – е диктувал на библейските писатели и чиято вибрация
Учителят Беинса Дуно е пренесъл в Завета. Убеден съм, че подобни опасения са
неоснователни. Нужно е да направим разлика между е и форма. Съдържанието на библейския текст отразява присъствието в него на Божия Дух, което е незримо, вечно и непреходно поради съвършенството на Духа. Това присъствие е изразено чрез словесната форма на библейския текст, която от своя страна е зрима, но не и вечна и непреходна. Напротив – тя е преходна и подлежи на усъвършенстване. Така както се развива и усъвършенства езикът като жив организъм, така и текстът на Библията подлежи на развитие и усъвършенстване. Затова и във всяка епоха от появата на Свещеното Писание до днес има все нови и нови негови преводи и редакции. Те съхраняват присъствието на Духа, Който е съвършен и не подлежи на изменение, но предават това присъствие във все по-нови и по-съвършени словесни форми, отговарящи на духа на съответната епоха.
Следователно съдържанието на Завета пред вид присъствието на Божия Дух в него остава непокътнато, но формата, в която се изразява това присъствие – текстът на Завета, би трябвало да бъде развивана и усъвършенствана адекватно на развитието на българския език във времето.
Предложените тук два варианта на Завета на съвременен български език са изготвени именно върху основата на посочения по-горе нов превод на Библията. Но не става дума за механично заместване на текстовете от Завета стих по стих, а само за заимстване на най-доброто от новия превод. Например в новата редакция на Завета е съхранено особено важното от езотерична гледна точка понятие „виделина” (еквивалентът на светлината в духовния свят, сиреч по-високата октава на познатата ни от физическото поле светлина), несправедливо пренебрегвано от съвременните преводачи на Библията на български език.
Първият вариант е съставен при спазване на граматическите и стилистическите норми и правила на днешния български книжовен език, включително пунктуацията.
Вторият вариант е с добавяне на двете букви „е-двойно” (ѣ) и „ят” (ѫ), за които Учителят Беинса Дуно изрично е подчертал, че в никакъв случай не трябва да бъдат премахвани от българската азбука.
Нека първоначалният вариант на Завета, съставен от Учителя, да продължи своето съществуване. Той е свещена книга и за мнозина има не само лексикална и духовна, но и морална стойност. Аз самият работя с този първи вариант от много години и съм свикнал с него. Ала нека има и една версия на Завета на съвременен български литературен език, издържана в духа на новото време и предлагаща модерен прочит на тази свещена книга.
Константин Златев
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_59.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_53.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_74.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_33.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_51.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_36.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_98.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_97.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_96.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_50.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_42.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_34.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_53.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_74.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_33.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_51.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_36.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_98.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_97.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_96.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_50.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_42.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_34.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар