Защо е нужна нова редакция на Завета на цветните лъчи на светлината?

„Заветът на цветните лъчи на светлината” е свещена книга с огромна познавателна и духовна стойност за последователите на нейния автор – Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно. Тя е особено актуална в нашата епоха на глобален преход за планетата и човечеството.

Заветът е съставен от Учителя въз основа на два превода на т.нар. Протестантска Библия, издадени съответно в Цариград (1871 г.) и Виена (1885 г.). Тези два превода са отдалечени от съвременния читател на 130-140 години и затова текстът на Завета в първоначалния му вид е неясен и неразбран за мнозина читатели, особено за онези, които правят първи стъпки в редовете на Духовно общество „Бяло братство”.

Езикът е жив огранизъм, който се развива и усъвършенства, както и всичко останало във Вселената. Езикът на Завета е бил достъпен за читателите му във времето, когато Учителят го е съставил и предоставил на своите последователи. За днешните читатели – поради несъответствието си със съвременния български книжовен език – той е по-скоро дистанциращ, отколкото привлекателен.

И в граматическо, и в стилистическо отношение езикът на Завета е неадекватен за днешния български читател. Не са спазени формите за пълен член на мъжки род, единствено число. Притежателните и възвратните местоимения, които се отнасят до Бога и Иисус Христос, са изписани с малка буква вместо с голяма. На редица места в текста откриваме типични английски езикови конструкции, тъй като преводът на Протестантската Библия е извършен най-вече върху основата на класическия английски превод, т.нар. „Версия на крал Джеймс V”. Не липсват и русизми, които са в състояние да объркат дори и сведущ съвременен читател. Например руската дума „гора”, заимствана безкритично и неоправдано от преводачите на Протестантската Библия, която съответства на българските „планина” или „хълм”, представлява неразрешима загадка за днешния читател. В текста не са спазени правилата на пунктуацията, особено при предаване на пряка реч. Този анализ може да продължи още дълго, но и казаното дотук е достатъчно, за да ни даде ясна представа за неадекватността на текста на Завета в оригиналния му вид. Разбира се, не неадекватност въобще, а отнесено към нашето време и съвременното състояние на българския език.

Ако човек чете един текст и не може да го разбере, а още по-малко – да проникне в съдържанието му, тогава духовната стойност на този текст остава безпредметна. Днешната родна читателска публика (а защо не и чужденците, които изучават нашия език, за да четат Учителя в оригинал?) заслужава да прочете Завета на разбран, достъпен и ясен съвременен български език.

От особена важност е да подчертаем следното:

Езикът на Завета не е езикът на Учителя Беинса Дуно, познат ни от неговите беседи и лекции. Това е езикът на два превода на Библията, които Учителят е използвал, за да състави Завета. В своята изява в плът Учителят е проповядвал на езика на своята епоха. Ако беше дошъл в плът днес, щеше да проповядва на езика на нашето време. И щеше да състави Завета въз основа на съвременни преводи на Библията.

В луксозното издание на Завета от 2004 г. (издателство „Бяло Братство”) към основния текст са добавени 103 обяснителни бележки. В последното издание от 2012 г. броят на обяснителните бележки е 176 (!). Ако текстът е ясен, той не би се нуждаел от никакви допълнителни бележки. Целият обем на Завета е 60 страници. Наличието на такъв огромен брой обяснителни бележки към него недвусмислено доказва, че текстът в първоначалния му вид е неясен, неразбран, непонятен за съвременния читател. А основната причина за това е, че езикът на оригиналния вариант на Завета е безнадеждно остарял.

Належаща е необходимостта от нов вариант на Завета на съвременен български книжовен език, съставен въз основа на актуален превод на Библията. Такъв превод вече е факт. Той е резултат от 18-годишните усилия на компетентен преводачески екип от Богословския факултет към Софийския университет „Св. Кл. Охридски” – професори, доценти, доктори на богословските науки. Този превод излезе от печат през ноември 2013 г. Издател – Българското библейско дружество. Преводът е направен въз основа на оригиналните текстове на Стария и Новия Завет, при използване на максимална като количество и качество допълнителна информация в областта на модерната библеистика. Преводът съчетава най-добрите традиции на протестантския и православния превод на Библията на български език и е снабден с богат справочен материал. Това ново издание на Свещеното Писание може да бъде определено като надконфесионално, т.е. като предназначено за всички християни независимо от църковната им принадлежност.

В редиците на Бялото братство има хора, които се безпокоят, че една нова редакция на Завета би била за сметка на присъствието на Божия Дух в текста, който Той самият – Духът – е диктувал на библейските писатели и чиято вибрация Учителят Беинса Дуно е пренесъл в Завета. Убеден съм, че подобни опасения са неоснователни. Нужно е да направим разлика между е и форма. Съдържанието на библейския текст отразява присъствието в него на Божия Дух, което е незримо, вечно и непреходно поради съвършенството на Духа. Това присъствие е изразено чрез словесната форма на библейския текст, която от своя страна е зрима, но не и вечна и непреходна. Напротив – тя е преходна и подлежи на усъвършенстване. Така както се развива и усъвършенства езикът като жив организъм, така и текстът на Библията подлежи на развитие и усъвършенстване. Затова и във всяка епоха от появата на Свещеното Писание до днес има все нови и нови негови преводи и редакции. Те съхраняват присъствието на Духа, Който е съвършен и не подлежи на изменение, но предават това присъствие във все по-нови и по-съвършени словесни форми, отговарящи на духа на съответната епоха.

Следователно съдържанието на Завета пред вид присъствието на Божия Дух в него остава непокътнато, но формата, в която се изразява това присъствие – текстът на Завета, би трябвало да бъде развивана и усъвършенствана адекватно на развитието на българския език във времето.

Предложените тук два варианта на Завета на съвременен български език са изготвени именно върху основата на посочения по-горе нов превод на Библията. Но не става дума за механично заместване на текстовете от Завета стих по стих, а само за заимстване на най-доброто от новия превод. Например в новата редакция на Завета е съхранено особено важното от езотерична гледна точка понятие „виделина” (еквивалентът на светлината в духовния свят, сиреч по-високата октава на познатата ни от физическото поле светлина), несправедливо пренебрегвано от съвременните преводачи на Библията на български език.

Първият вариант е съставен при спазване на граматическите и стилистическите норми и правила на днешния български книжовен език, включително пунктуацията.

Вторият вариант е с добавяне на двете букви „е-двойно” (ѣ) и „ят” (ѫ), за които Учителят Беинса Дуно изрично е подчертал, че в никакъв случай не трябва да бъдат премахвани от българската азбука.

Нека първоначалният вариант на Завета, съставен от Учителя, да продължи своето съществуване. Той е свещена книга и за мнозина има не само лексикална и духовна, но и морална стойност. Аз самият работя с този първи вариант от много години и съм свикнал с него. Ала нека има и една версия на Завета на съвременен български литературен език, издържана в духа на новото време и предлагаща модерен прочит на тази свещена книга.

Константин Златев

http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_59.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_53.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_74.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_33.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_51.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_36.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_98.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_97.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_96.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_50.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_42.html
http://konstantinzlatev.blogspot.com/2014/02/blog-post_34.html