Съблазънта

 (Есе върху беседата „Ръката съблазнява” – „Сила и Живот”, VII серия)

 

Съблазънта е неразделна част от земния живот. Тя има безброй лица – в повечето случаи красиви, примамливи, изкусителни. Само че зад тази привлекателност не стои Истината, а се притаява илюзията. При това опасна, гибелна илюзия – илюзията, че можем да притежаваме нещо, което не ни принадлежи.

Какво означава да се съблазняваш? – Именно това: да протягаш ръка към нещо, което не е определено за теб. И не само че не е определено, но може да ти причини болка или вреда. Ако все пак го придобиеш, в началото сигурно ще ти се услади, но бъди сигурен, че на края доста ще ти загорчи. Така се вгорчи и иначе безоблачното съществуване на Адам и Ева в рая, понеже се съблазниха да вкусят от плодовете на дървото за познаване на добро и зло. Ядоха от тях в нарушение на изричната Божия заповед да не го правят и в резултат не само бяха прогонени от Едемската градина, но и доведоха смъртта и проклятието в живота на следващите човешки поколения. Малцина, обаче, са си извлекли нужната поука от първия грях на нашите прародители, защото и до ден днешен допускаме да ставаме жертва на съблазни от всякакъв род.

Съблазняваме се от:

·         притежанията, които нямаме;

·         красотата, която не обладаваме;

·         властта, която не ни принадлежи;

·         славата, която не сме постигнали;

·         парите, които смятаме, че заслужаваме;

·         жената или мъжа на ближния;

·         секс-символите на извратеното консуматорско общество;

·         богатството на милионерите;

·         всичко, което приемаме, че би трябвало да бъде наше по право, но така или иначе го нямаме.

Въобще да се съблазняваш, означава, че признаваш, че нещо ти липсва. Съблазънта свидетелства за твой вътрешен недостиг, който ти се стремиш да компенсираш с външно притежание.

Великите духовни Учители на човешкия род в своите послания към нас, обикновените земни хора, винаги са се стараели да ни предпазят от поддаване на съблазънта. Те отлично знаят колко сме слаби пред нея и затова недвусмислено ни предупреждават да бягаме надалеч от всеки източник на съблазън. И обратно – служителите на Мрака открай време ловко и неусетно ни въвличат във всякакви съблазни. Докосвайки неусетно фините струни на човешката душевност, те като правило – и за жалост много често без особени усилия – ги настройват на най-ниските регистри от материалното ни естество. Понеже не е никаква тайна, че повечето съблазни са предназначени да удовлетворяват желанията на тялото: храна, облекло, жилище, обзавеждане, лека кола, секс и пр.

Ала има и далеч по-деликатни и съответно по-трудни за разобличаване извори на съблазънта. Те не винаги са свързани с материален носител и атакуват низшата ни природа с твърде коварни методи и средства. Някои от тях вече посочихме: стремежа към слава, власт, красота, богатство, та дори към духовност. Да, уви, клопките на Лукавия са най-умело прикрити и най-трудно разгадаеми точно в областта на духовното развитие. Там неговите основни оръжия въздействат с огромна ефективност върху човешката гордост, лицемерие и суета. Друго си е да се почувстваш велик и духовно извисен сред тълпата заблудени овце, нали?!

Истината поражда дълбоко вътрешно удовлетворение. Задоволената съблазън предизвиква единствено временно засищане. След него твърде скоро се развихря неустоим глад за още, за още, за още... Това усещане е най-добре познато на пияниците, наркоманите, страстните пушачи, секс маниаците. Не им отстъпват по настървеност, обаче, и ненаситно алчните за пари, имоти, власт, престиж...

В духа на Христовото благовестие Учителят Беинса Дуно ни съветва: „Всяко нещо, което ни съблазнява, трябва да се отхвърли. Разумният човек не трябва да се съблазнява от нищо.” Очевидният извод от тези думи е, че важен критерий за степента на нашата разумност е именно отношението ни към многобройните съблазни в живота. Пред тях не устояват понякога и хора с доказани лични качества. Изконна мъдрост е заключена в сентенцията: „Златото се изпитва с огън, жената се изпитва със злато, мъжът се изпитва с жена.” Което не означава, разбира се, че и за жените мъжете не са никаква съблазън. Точно обратното. Ако съществува някаква равнопоставеност между двата пола на земно равнище, тя сякаш е най-ярко застъпена в способността им да се съблазняват едни други.

В разглежданата беседа великият Посветен посочва и най-уязвимото място за съблазни у човека – неговия ум: „... Всяка съблазън трябва да се изхвърли. От де да се изхвърли? – От нашия ум.” И наистина, всички съблазни, които достигат до нас чрез външните и вътрешните ни сетива, подлежат на анализ и преценка от ума. Той не винаги взема окончателното решение дали да им се поддадем или не, но във всички случаи неговото мнение по въпроса изиграва решаваща роля. Така се раждат безбройните заблуди и самозаблуди в нашето материално битие.

Кой успява да се пребори със съблазните? – Само силният духом, крепкият във волята и уповаващият на истинските стойности в живота. Слабият почти неизменно отстъпва пред съблазните и ако не се овладее навреме, затъва в тях като в блато. А както е известно, измъкване от блатото със собствени сили няма – потъваш бавно и гибелта ти е повече от мъчителна. Такава е съдбата на всички, които не устояват пред съблазните и ги превръщат в свой начин на живот – житейското блато ги поглъща без остатък.

Там е и разликата между силния и слабия – първият се преборва със съблазните и ги използва като жизнено важна поука, като урок по духовния Път, а вторият ги прегръща и приема безропотно смъртоносната им целувка. По този повод Мировият Учител ни предупреждава строго, но и логично: „За да бъде човек силен, не трябва да се съблазнява. Дотогава, докато човек се съблазнява в света, той е слаб, той не може да расте и да се развива.”

Изводът е: който преодолява успешно съблазните, натрупва духовна сила и крачи уверено към съвършенството, а който им се подчинява, копае гроб и за тялото, и за душата си.

Съблазни е имало и ще има. Всеки от нас е плащал горестен данък за сблъсъка си с тях. И всеки е изправен пред съдбоносния избор – да продължи ли съмнителната си дружба с тези услужливи оръдия на тъмното начало или навеки да ги захвърли в миналото.