сряда, 25 февруари 2015 г.

Вечността на обновлението


„За то, ако е някой в Христа, той е създание ново; вехтото премина, ето, всичко стана ново.“ (Коринтяни - глава 5 : стих - 17 )

Непрестанното развитие и обновление е закон на Всемирния живот. Старото, ненужното, изигралото еволюционната си роля неизбежно отминава, потъва в прашните спомени на миналото, а на негово място победоносно се настанява новото, актуалното, еволюционно необходимото. Такава е диалектиката на глобалната Промяна, на всеобщото Развитие и тя обхваща всички пластове на вселенската структура – от елементарните частици до Космоса като цяло. Човекът също е част от този процес на неспирно обновление.
Никак не е без значение дали той участва в него съзнателно или не. Непробудените души се движат в един свят на ограничения и страдания, в който те са играчка в ръцете на духовните закони. Пробудените души от своя страна, познали в определена степен същността и действието на тези закони, се стремят да ги следват в своя земен живот и така стават съзнателни участници в личностното, общочовешкото и планетарното обновление.
       В разглежданата беседа Учителят Беинса Дуно предлага схема от четири стъпки, водещи до самореализацията на осъзнатия за най-важните истини човек. На първо място, той трябва да приложи в живота си закона на Божествената Любов. Тя му разтваря вратите за придобиване на всички останали добродетели, за изграждане на хармонична личност, в която вътрешните сили и способности се проявяват в единство и целеустременост. Втората стъпка предполага създаване на „идеал, образ, към който да се стреми”. В това отношение пробуденият човек е твърде улеснен, имайки за пример великите духовни Учители на човешкия род. Идеалът му е свързан и с конкретни жизнени цели, които той набелязва да постигне в рамките на даденото земно въплъщение. На третия етап устремилият се по духовния Път „трябва да развие здраво физическо тяло”. След като е избрал вярната посока на своето духовно израстване, той следва да се погрижи и за съвършеното си телесно здраве. И в това направление не би трябвало да срещне сериозни затруднения, понеже всяко автентично духовно учение съдържа и система от правила за природосъобразен начин на живот. Достатъчно е да избере онези от тях, които са най-подходящи и достъпни за него, и да ги прилага с постоянство, търпение и всеотдайност. Четвъртата фаза от еволюционното издигане на прогледналия за действителните житейски стойности човек изисква от него култивиране на висока нравственост, превръщането му в „морален тип”, т.е. в личност, чиято нравственост напълно съответства на осъществявания от нея идеал.

Ако изкачи с успех тези четири стъпала по космическата стълбица на духовно-нравственото усъвършенстване, странникът по пътеката към Божественото е в състояние да разгърне изцяло своя личностен и творчески потенциал. Той вече е наясно, че: „Истинският живот се заключава в творчеството.” И както неговият Небесен Отец – Бога, е Творец на необятното в широчина и дълбочина Битие, така и израсналият в Духа Негов син или дъщеря се превръща в творец, макар и в несравнимо по-малък мащаб. Същественото, обаче, е, че той проявява едни от най-важните качества, заложени у него още от сътворението му, и се включва пълноценно в процесите на обновление, в ритъма на Всемирния живот. Освободен от излишния товар на миналото, строящ основите на утрешния ден, той е цялостен и максимално плодоносен в сегашния миг.

И в един прекрасен момент този просветлял в Любов, Мъдрост и Истина адепт на Божественото учение прозира, че „... Бог не е в старото, не е в миналото, но Той е в настоящето”. Докосвайки едва-едва вечността на онова неизменно СЕГА, в което пребъдва Създателят, ученикът на Всемирното Бяло братство се изпълва докрай с импулса на нестихващото космическо обновление и осъзнава, че за него вече обратен път няма. Той е готов да завърши с отличие последния клас на планетарното училище и да се присъедини към общността на предано отдадените Божии служители. В душата му вече е покълнал чудно красивият цвят на Божествеността и пред него придобива контури порталът към Царството на ангелите.



Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар