четвъртък, 15 януари 2015 г.

Точността





На различни езици по цялото земно кълбо можем да чуем фразата: „Да бъдеш на точното място в точното време.” Как да я разбираме? Дали като успех в следването на някакво предопределение, дали като резултат от собствената ни съобразителност и находчивост, дали просто като стечение на обстоятелствата, от което сме се възползвали? Бихме могли да я възприемем и само като препоръка или пък като правило от някое духовно учение. Както и да подходим към тази реплика, ако не вникнем в смисъла ѝ, няма да почерпим никаква полза от нея.
А по наше мнение смисълът на цитираните думи е съсредоточен в необходимостта да съчетаем оптимално наблюдението и самонаблюдението в една конкретна житейска ситуация, за да извлечем максимума от нея. Под „максимум” в случая разбираме не личната или нечия друга изгода, а изпълнението на Божия план за тази ситуация, за дадения човек, попаднал в нея, и за всички останали действащи лица – първостепенни и второстепенни.
За да попаднеш на точното място в точното време, е нужно да следиш пулса на Времето и неговото отражение в собствения ти вътрешен ритъм. Нужно е още да разчиташ знаците на Провидението и да умееш да разговаряш на техния таен език.
Чрез първото мото в настоящия текст: „Първото нещо: точност. Точност във всичко”, Учителят Беинса Дуно извежда точността на челно място измежду добродетелите, които трябва да развие окултният ученик. 
Във втората мисъл на Учителя Беинса Дуно, предложена като мото, точността е дефинирана по четири различни начина – като „съграждане, хармония, такт, музика”. Нека се опитаме да разтълкуваме смисъла, вложен от Учителя на Новата култура в тези така красиви сравнения:

1. Точността като съграждане.
За да бъде построена една сграда, е необходимо да бъдат познавани и точно спазвани математически закони, формули и пропорции, без които никой архитектурен опит не би завършил с успех. За да бъде изграден един завършен характер на ученика по духовния Път, е задължително той да познава и да следва акуратно и точно законите на космическото развитие и на човешката еволюция. В този смисъл точността е жизнено необходима както за съграждането, поддържането и благоустрояването на външния свят, в който живеем, така и за вътрешното ни духовно развитие и усъвършенстване, за съграждането на Божествения „аз”, който с безкрайно търпение очаква от човека да го пробуди и да го прояви в неговата пълнота.

2. Точността като хармония.
Хармонията като предчувствие за съвършенството свързваме обикновено с красотата на Живата Разумна Природа, с шедьоврите на различните видове изкуство, както и с истинността и любовта в човешките взаимоотношения. Цялата тази хармония безспорно е възникнала върху основата на точността:
·         точността, проявена от Твореца Бог при сътворението на Вселената като цяло и на нейните обособени обекти – т.е. точност, родена от всемирната Разумност;
·         точността на човека-творец при създаването на една картина, скулптура или музикално произведение – т.е. точност във възпроизвеждането на идеята, получена от него като порив-вдъхновение от невидимия свят, както и точност при използването на средствата, с помощта на които тази идея се превръща в реалност;
·         точност в улавянето на импулсите на душата – собствената и на ближния, въз основа на която съграждаме хармонични контакти и разкриваме пълнотата на духовното съдържание, с което Бог ни е дарил безвъзмездно.

3. Точността като такт.
Цялото Проявено Битие се развива и разгръща под знака на принципа на ритъма, формулиран от великия Посветен Хермес Трисмегист. Този принцип обуславя цикличността на процесите и явленията и в космическата необятност, и във вътрешния свят на човека. Цикличността от своя страна предполага спазване на някакъв ритъм, на някакъв такт, свързващ в хармонично взаимодействие всички елементи на цялото, на всички равнища във Вселената. Тактът в случая отброява ударите на всемирното сърце – всеки от тях отеква в точно определен момент, без никакво отклонение. Всяко нещо на този свят заема точно определено място според Божествения План за Космоса и за да изпълни своето предназначение, то е длъжно да следва определен такт, сиреч свой собствен ритъм на проявление. Този ритъм е строго индивидуален и не търпи никакви отклонения в която и да е посока. Точността на ритъма е отзвук от съвършената хармония на Божествената действителност, проектирана на всички нива под нея.

4. Точността като музика.
Музиката е призната за най-великото изкуство, понеже нейният универсален език прониква във всяко човешко съзнание и го дарява с красота, вдъхновение и благодат. Музиката също има своите закони, които са не по-малко строги и взискателни, отколкото – да речем – законите на математиката. Един от родоначалниците на неевклидовата геометрия, гениалният руски математик Николай Лобачевски, предлага крилатата фраза: „Музиката е математика на чувствата, математиката е музика на мислите.” Бихме могли да проявим увереност в убеждението си, че и двата пътя – и този на музиката, и този на математиката – водят към обителта на Божественото. Когато музикалните закони и норми биват спазвани с пълна точност, тогава възникват хармонични музикални творби, носещи естетическа наслада. 
Следователно точността би могла да бъде дефинирана като музика, само когато сме съвършено точни в мислите, чувствата, словата и действията си, които пораждат резултати, сравними с най-прелестните образци на музикалното изкуство.

В своето теоретично наследство Учителят Беинса Дуно свързва точността с една друга водеща добродетел – търпението. Той заявява: „Точността и търпението – красиви и велики качества.” Защо именно единството между точност и търпение? Нима всички хора, които се стараят да бъдат точни, са в същото време търпеливи? Забелязал съм и от личен опит, че когато си определя среща с някого и пристигна навреме, а той закъснява, далеч не винаги проявявам нужното търпение. И с мнозина сред вас сигурно е така. Даже понякога точният човек започва да си мисли, че цялото му старание в тази насока е напразно по простата причина, че не получава взаимност – ти си точен, а се налага да чакаш неточния, и при това трябва да се въздържаш, за да не се изпълниш с отрицателни емоции.
Никак не е случайно, че Мировият Учител, вселен в българско тяло, е направил връзка именно между точността и търпението. Вече можем да се досетим защо.
На точния човек твърде често му се налага да проявява търпение. Ако не го е култивирал до момента, самите обстоятелства го тласкат към такова духовно постижение. От тази гледна точка неточните му близки и приятели са негови учители, а не мъчители.
Търпеливият, ако желае да осъществи истински напредък по духовната пътека, би следвало да постигне и необходимата точност – и в малките, и в големите неща, но започвайки с малките. Търпението ще му помогне да бъде прецизен в детайла, в изпипването на най-финото, най-деликатното, пред което е изправен като жизнен избор. В крайна сметка – без да изпада в излишен педантизъм – той ще постигне нужната точност и в мисленето, и в поведението.
Съчетанието между точност и търпение, следователно, е залог за реални резултати по пътя към самоусъвършенстването.
Личният пример на един духовен Учител е от огромно значение за неговите ученици и последователи. За всички тях той е образец, който те – съзнателно или не – се стараят да следват в собствения си живот. 
В беседите на Учителя срещаме и такова повеление към окултния ученик: „От ученика се иска точност и изпълнение на обещанията. Ученикът изпълнява обещанията си доброволно, не по принуждение.” Прави впечатление изискването за доброволност при изпълнение на обещанията от страна на ученика в Школата. Доброволността в случая означава определено равнище на съзнанието на ученика, което му позволява да поема отговорност за всичките си постъпки и да не се отклонява от дадената дума при никакви външни обстоятелства. Доброволността е и следствие от чувството за дълг, с което живее странникът по друмищата на духовното пробуждане, на мистичните приключения. Дълг на първо място към Бога и Божественото, дълг към Космоса и планетата Земя, дълг към човечеството и народа, сред който си въплътен. Дълг към духовния Път, който си избрал, и към Учителя, който ти го е открил. И на последно място, но не по важност – дълг към безсмъртното духовно начало у самия теб.
Ученикът е поел напълно доброволно по своя път. Учителят всякога предлага безвъзмездно даровете на Божествената Мъдрост, но никого не задължава. Изборът зависи винаги от свободната воля на човека, към когото е отправено предложението. 
Духовният Път е Път на придобиване на познание и Път на развиване на добродетели. Ако сме предразположени да култивираме някоя от тези добродетели или ако вече сме я постигнали, но не я проявяваме, тогава ще заплатим съответна цена. Обичайният размер на цената е препятствия или хаос и във външния, и във вътрешния ни живот. Добродетелите в Словото на Учителя Беинса Дуно отговарят еднозначно на талантите в притчата на Спасителя Иисус Христос.
А защо онзи, който спъва растежа на добродетелите в своята душа или пък възпрепятства тяхното проявление, е наречен „лош човек”? Не е ли прекалено строга подобна присъда? Уви, не е. Такъв човек действително е лош – и за себе си, и за околните, и за човечеството като цяло, та даже и за Космоса. Неговото предназначение в дадената земна инкарнация е да прояви точно тези добродетели, за които става дума – които и да са те. Не извършвайки заложеното в неговата жизнена програма, той спъва и себе си, и всички около себе си. Понеже, както твърди Учителят Беинса Дуно, когато някой се повдига, той повдига и всички останали със себе си. Но и обратното е вярно – когато някой пропада, повлича и всички останали след себе си към бездната. Духовното познание свидетелства, че всички ние, хората, сме като скачени съдове. Колкото и да се люшкаме в различни посоки, колкото и значима да е амплитудата на отклоненията ни от пътя ни в живота, неизменно оставаме свързани с всички други люде на планетата. Взаимното влияние може да е по-голямо или по-малко. В същност то зависи от духовния ръст на човека, който го упражнява. Ако е среден или ниско еволюирал индивид, наистина е нищожно. Ако е високо издигнат духовно човек, въздействието съответно нараства. Ако е Учител от ранга на великите Посветени, тогава неговите вибрации променят цялата човешка и природна среда.
В случая лошият човек, сиреч онзи, който не развива или не използва добродетелите, които са заложени в програмата на земното му съществуване, заплаща със скръб. Той затъва в блатото на безизходицата и потъва мъчително в него, докато не осъзнае какво Бог очаква от него да стори.
Нека не следваме примера на лошия човек, а на пробудените души, които с точност и постоянство вграждат брилянт след брилянт в короната от добродетели на своята душа.

И в заключение: нека бъдем пределно откровени – точността е добродетел, която притежават малцина. Ние, останалите, имаме за свещен дълг да я придобием и да я прилагаме навсякъде в живота, където тя е необходима. А тя е необходима на практика във всичко.


Няма коментари:

Публикуване на коментар