петък, 30 януари 2015 г.

Как ни помага “Завета на цветните лъчи на светлината”


         
 “Завета на цветните лъчи на светлината”, съставен от Мировия Учител Петър Дънов / Беинса Дуно в с. Арбанаси, Великотърновско, през 1912 г., безспорно е свещена книга на Бялото Братство. Нейното значение се определя от съдържанието й – библейските стихове, диктувани на авторите на Свещеното Писание непосредствено от Божия Дух, а също и от уникалния начин, по който тези стихове са подредени, организирани и осмислени.
        Учителя посочва десет проявления на Светия (Божия) Дух, свързвайки специфичните им функции в Космоса и на Земята със същността и действието на съответни лъчи от светлинния спектър, както и на такива извън него. Мощта и скритият заряд на библейското Слово изпъкват с нова, ярка светлина чрез подбора на великия Посветен. Групирани според изявите на Божия Дух и представени от различни светлинни лъчи, думите на Откровението придобиват нов смисъл, конкретизират качества и добродетели, които човек следва да завоюва по духовния Път.
          Със своята лаконичност и дълбочина, със своята пряка насоченост и недвусмисленост, текстовете на Завета изпъкват като незаменим помощник на устремения към съвършенство окултен ученик. Понеже те действително са предназначени за пробудени души – за хора, здраво стъпили на духовната пътека, чиято степен на осъзнатост им позволява да използват пълноценно този бисер на Божествената Мъдрост.
            В следващите редове ще се опитаме да изложим някои от главните направления, в които “Завета на цветните лъчи” предлага ясна, обоснована и мащабна основа за духовна работа и израстване:
1. Познавателно значение:
            Познавателната стойност на Завета без съмнение принадлежи към едно от водещите му достойнства.
            Измежду Трите Лица на християнската Света Троица – Бог Отец, Бог Син и Светия Дух – с най-фин ореол на тайнственост и недостъпност е обвит сякаш именно Духът. Когато говорим за Бога изобщо, най-често го свързваме с образа на Небесния Отец или Бог Отец. Той не притежава определен материален облик, остава непознаваем в най-дълбоката Си същност, ала същевременно сякаш е най-понятен за всички, които вярват в Него. Той е просто Единият Бог – Творецът и Създателят на Вселената, Промислителят за нейното развитие и за съществата, които я населяват, всемогъщият Вседържител, Господар на всичко съществуващо. Той е Бог, към Когото се обръщаме в молитвите си и на Чиято непрестанна подкрепа се уповаваме.
            Споменем ли за Бог Син, пред вътрешния ни взор веднага се очертава образът на Иисус Христос – Синът Божий, Богочовекът, Изкупителят и Спасителят на човешкия род от греха, поел върху плещите Си планетарната карма и възвестил закона за Любовта, милосърдието и саможертвата. Той ни е най-близък, защото се е явил в плът между човеците и Неговата мисия е исторически засвидетелствана. Неговото учение, почерпано от непресъхващия извор на Божественото, предлага на следовниците Му път към Небесното Царство, към духовно извисяване и усъвършенстване до степента на съвършенството на Всевишния. Той е Човекът – образец за всички хора и за всички времена. Той е, Който с безкрайно търпение стои пред дверите на човешкото сърце и очаква да бъде поканен вътре. И ако ги открехнем и Го поканим, Той ще влезе и ще ни изпълни завинаги с неописуема благодат и със Своята непомръкваща Светлина (ср. Откр. 3:20: “Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.”). Да вечеряш с Божия Син, сиреч да споделиш трапезата си с Него, ще рече да се обвържеш навеки с Неговата Божественост и да придобиеш Христово съзнание.
            И колкото са ни близки и разбираеми Небесният Отец и Неговият Единороден Син Христос, толкова за повечето от нас Светият Дух или Духът на Бога си остава непонятен и недостъпен. Кой е Той? Или по-точно – какво е Той? От гледна точка на духовното познание Светият Дух представлява енергийната Същност на Бога, всемирен Дух, чрез Когото Бог присъства по всяко време навсякъде и във всичко.
           Толкова повече трябва да бъдем благодарни на Учителя Беинса Дуно, че в “Завета на цветните лъчи на светлината” ни разкрива многобройни проявления на Божия Дух, и то обвързани с лъчи от спектъра и извън него, които познаваме и които срещаме навред в света, който обитаваме. Така именно този всеобхватен Дух ни става по-близък, по-разбираем, по-ясен и като същност, и като съдържание, и като функции в Битието. А когато работим редовно и целенасочено със Завета, тогава достигаме и до непосредствено преживяване на контакта с Божия Дух. Неговото въздействие не подлежи на съмнение, а конкретизацията на това въздействие чрез отделните цветни лъчи предоставя необятни възможности за живо и пълноценно общуване с Него.
2. Развитие на добродетели:
          Работата със Завета на цветните лъчи на светлината има като особено важно следствие развитието на добродетели. Те са конкретни за всеки вид цветни лъчи и са посочени в лявата колона на текста на книжката. Добродетелите са указани в първия (въвеждащ и основен) и втория (”Отец на светлините”) дял на Завета. За всички цветни лъчи има богат набор от добродетели, които работещият със Завета би могъл да развие и да използва за целите на Божия План за Вселената и Земята, за победата на Всемирното Добро.
         Култивирането на добродетели с помощта на Завета изисква от работещия с текстовете пълна концентрация и осмисляне на прочетеното. Механичният прочит не отива по-далече като резултат от мърморенето на някои свещенослужители по време на богослужение. И за тях няма никаква полза, и за участниците в службата. Към изискванията в тази насока бихме прибавили и колкото се може по-ярката и точна визуализация след прочита на текстовете – тогава, когато окултният ученик облива със съответните лъчи на деня обектите, към които ги насочва. Визуализацията въздейства непосредствено върху активирането и укрепването на духовните тела на работещия със Завета. Тя е и мост към невидимия свят, по който биха могли да преминат високо еволюирали същества, които да ни оказват съдействие в духовното израстване, както и за конкретни наши духовни задачи.
         Разбира се, последната и най-съществена проверка за придобитите добродетели е нашето поведение в ежедневието, както и качеството на мислите, чувствата, словата и действията ни. В това отношение би било полезно да си поставяме точни цели и да се самонаблюдаваме с максимална взискателност. Учителят Беинса Дуно го е казал най-кратко и ясно: “Бъдете винаги будни!”. Будността на съзнанието сама по себе си е добродетел, която остава незаменим приятел за стремящия се да се сдобие и с други ценни духовни качества.
         Като обобщение относно добродетелите, за чието развиване спомага “Завета на цветните лъчи на светлината”, прилагаме таблица, съдържаща добродетелите, съответстващи на конкретните цветни лъчи и посочени както в основния текст на Завета, така и в приложението към него (според луксозното издание на Завета от 2004 г. – издателство “Бяло Братство”):
Забележка: Към диамантените бели лъчи са причислени и добродетелите, посочени в раздела “Бели лъчи” от втория дял на Завета – “Отец на светлините”, а именно чистота и съвършенство.
3. Активиране на светлинното тяло на човека:
         Терминът “светлинно тяло” нашумя особено много през последните десетилетия, специално във връзка с еволюционния скок, в чиито дебри човечеството вече дълбоко е навлязло, както и с очакваните съдбоносни събития в края на настоящата 2012 година. И все пак – какво да разбираме под това понятие? Светлинното тяло представлява съвкупността от невидимите тела на човека. Това означава, че то включва етерното, астралното, умственото (менталното), причинното (каузалното), будичното и атмичното тяло на всекиго от нас. За по-голяма краткост и яснота казваме просто “светлинно тяло”, тъй като всяко едно от изброените невидими тела е изградено от субстанцията на съответното космическо поле или област и е оцветено в тоновете и нюансите, характерни за него. Съчетанието и яркостта на цветовата гама за всяко подобно невидимо човешко тяло са неповторими и отговарят на индивидуалните характеристики на личността и на равнището на неговата духовна еволюция. Колкото по-напреднала е една душа в своето развитие, толкова по-ярки и чисти са цветовете, които изграждат нейните невидими тела, и толкова по-хармонични са съчетанията на тези цветове в състава на телата.
          Да активираш своето светлинно тяло в този смисъл означава да вървиш неотклонно по духовния Път, да развиваш духовни качества – добродетели, да пречистваш цветовата гама на невидимите си тела и да създаваш все по-фини нюанси на техните цветове. А това се постига само с упорита, постоянна и целенасочена духовна работа.
4. Култивиране на екстрасензорни качества и духовни сили:
          Когато човек върви по духовния Път, без да се отклонява от него и без да забавя темпото, по един напълно естествен начин той постепенно придобива качества, които на съвременен език се наричат “екстрасензорни”. Те бележат нов етап в неговата индивидуална еволюция и го правят приемник на нови духовни сили и способности.
          Най-правилният начин за култивирането на такива качества и сили е точно естественият, последователният, постъпателният – без излишни напъни и пресилване.
В противен случай е твърде вероятно да настъпят патологични отклонения, които могат сериозно да увредят телесното и психическото здраве на човека. В особено тежки случаи може да се стигне дори и до смъртен изход.
         Затова всички автентични духовни школи от древността до наши дни препоръчват именно постепенност и последователност в придвижването по духовната пътека.
Разбира се, съществуват и редица духовни практики, които ускоряват това развитие. Но става дума за ускорение, което не подлага на изпитание физиката и психиката на личността. То се вписва по естествен начин в общото израстване на духовността на човека, в укрепването на невидимите му тела, в пречистването на организма и аурата му, в повишаването на нравствената му сила и разширяването на съзнанието му.
        Една подобна практика – при това изключително полезна и достъпна за изпълнение – е работата със “Завета на цветните лъчи на светлината”. Както и всяка друга, тя изисква постоянство, търпение, постепенно навлизане в тайните на цветните лъчи и тяхното въздействие върху видимата и невидимата структура на човешкото същество.
          Търпението и постоянството рано или късно ще бъдат щедро възнаградени.
Какви екстрасензорни качества и духовни сили бихме могли да очакваме да бъдат култивирани при работата със Завета?
1) Пречистване на физическото, етерното, астралното и умственото тяло на човека в резултат от благотворното влияние на цветните лъчи.
2) Способност за приемане на по-мощни и по-фини космически енергии, тяхното пълноценно усвояване и използване за личната и колективната еволюция на човечеството.
3) Способност за наблюдение на аурата на други хора, живи същества и материални обекти.
4) Издигане на личния морал и на етичността в общуването с всички природни и надприродни царства.
5) Повишаване на жизнения тонус, на физическата и психическата издръжливост.
6) Придобиване на вътрешен мир и душевен покой; по-мъдро и хладнокръвно посрещане на изпитанията по жизнения път.
7) Развиване на ясна и мощна интуиция; в някои случаи – и на ясновидство и ясночуване.
8) Контакт с невидими напреднали Същества, включително с духовния водач (или духа-ръководител от невидимия свят).
9) Диагностични и лечителски способности.
10) Достигане стадия на готовност за служение на Бога с цената на всичко.
         Разбира се, списъкът може да бъде продължен.
         Важно е да се отбележи, че духовният Път на всекиго от нас е строго индивидуален и не бива да бъде сравняван с никой друг. Единственият стойностен критерий за самооценка и сравнение е примерът на великите духовни Учители, всеки от които е създал образец за подражание в сферата на мисленето и поведението. Ала дори и те са отричали сляпото подражание, а са подчертавали непрестанно необходимостта ти сам да провериш въздействието на Словото им, да го изпиташ, да го приложиш на практика – и едва тогава да го превърнеш в неразделна част от собственото “аз”. Тогава и завоеванията са трайни, и еволюцията на индивида продължава по естествен, ненасилствен начин.
Още по-важно е да изтъкнем, че “Завета на цветните лъчи на светлината” не е ръководство за придобиване на екстрасензорни качества и духовни сили. Той е незаменимо средство за общуване с десетте проявления на Светия/Божия Дух посредством лъчи от спектралната област и извън нея. Вследствие на това общуване – ако бъде провеждано както трябва, в съответствие с космическите закони – човекът би могъл да култивира такива качества и сили. Ала не това е най-същественото. От определящо значение при работата със Завета е пробудената душа (защото само една наистина пробудена душа би могла да използва всички предимства, предлагани от Завета) да заздрави своята стъпка по духовния Път и да изпълни докрай предназначението си в земния живот според Божия план за нея.
        От световната история на християнството е известно, че мнозина от най-извисените светци, които по своя духовен Път са придобили екстрасензорни качества и духовни сили като плод на дългогодишни усилия и стремеж към съвършенството, са се молели на Бога да им ги отнеме. Те са осъзнавали, че тези придобивки могат да се превърнат неусетно в камък за препъване, в изкушения и съблазън, които да издигнат на преден план егото, личното “аз”, а не истинската цел – пробуждането на Божественото и неговата изява във възможната най-голяма пълнота. И Всевишният, чувайки молитвите им и отчитайки степента на осъзнаването им, както и великата нравствена сила и достойнство да се отречеш от нещо, което би могло по право да ти принадлежи, е изпълнявал тези техни изстрадани желания. Така християнските светии са се освобождавали от ненужния според тях товар на свръхсетивните способности и са оставали единствено с най-важната цел – търсенето на Онзи, Който ги предоставя.
Казано с други думи: най-важна от всичко е връзката с Бога. Екстрасензорните качества и духовните сили са средства за постигане на тази връзка, а не цели по духовната пътека. Ако ги превърнем в цели, може да загубим посоката на Пътя и да се отклоним фатално встрани – там, където изкушенията на набъбналото его с бодра крачка водят към пропастта.
           Ако търсим Бога и Божественото, всичко останало ще дойде от само себе си (ср. Мат. 6:33, където Христос заявява недвусмислено: “Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.”). “Всичко това” са именно цялата пребогата колекция от екстрасензорни качества и духовни сили, които представляват логично следствие от успешното придвижване по пътя към съвършенството.
5. Развитие и укрепване на самодисциплината:
          Това е частен случай от развитието на добродетели, разгледано в т. 2. Самодисциплината обаче заслужава специално внимание, понеже без нея не са възможни никакви духовни постижения.
           Без самодисциплина не бихме могли да осъществяваме на задоволително равнище никаква духовна практика, включително и работата със “Завета на цветните лъчи”. Самодисциплината изисква от нас да използваме целия си наличен физически, умствен, нравствен и духовен потенциал единствено за целите на мировата еволюция – индивидуални, колективни и космически. Тя ни помага да насочваме и прилагаме собствената си енергия по най-правилния и съобразен с акцентите на момента начин. Тя ни съдейства да даваме винаги най-доброто от себе си, без да очакваме непременно от другите същото поведение. Тя ни дарява с въздържаност, самообладание и достойнство, които и в най-тежката житейска ситуация да ни изведат на спасителния бряг. Тя е и най-верният приятел в мигове на триумфи и провали, на радост и болка, на щастие и страдание.
         Самодисциплината не е дар от Бога, а плод на личните ни усилия.
         Всекидневната работа със Завета на цветните лъчи на светлината развива така нужната форма на самодисциплина. Самият факт, че в началото на деня посягаш към малката свещена книжка, вече е акт на укрепване на дисциплината. Точното изпълнение на изискванията за работа със Завета също спомага за това. А когато започнеш да жънеш и реколтата от твоите постоянни и търпеливи занимания, тогава самодисциплината се сдобива като по чудодеен начин с крила и ти си готов за полет.
         Който успее да постигне нужното равнище на самодисциплина, е максимално полезен и за самия себе си, и за хората, и въобще за съществата, с които контактува, и за Вселената като цяло.
           “Завета на цветните лъчи на светлината” е отличен инструмент за подобно постижение. То не е в никакъв случай духовен подвиг, а само безкрайно необходима, задължителна основа, върху която да стъпим, за да продължим напред – към хоризонта на вечно сияйната Божественост.
           “Завета на цветните лъчи на светлината” е безценно помагало за окултния ученик. Съкровеният характер на неговото съдържание не го превръща автоматично в елитарно свещено четиво, предназначено само за тесен кръг избраници със специална подготовка и настройка. Заветът е даден от Учителя Беинса Дуно за всички търсещи по духовния Път, за всички онези, които искрено се стремят не просто да надникнат в тайните на Вселената, но и да извървят докрай разстоянието до тях, да навлязат в дълбините им и да извлекат от тях перлата на безсмъртното познание. А веднъж придобили го, те са готови напълно безкористно да го споделят и с всички останали.
           Така както е сторил Всемировият Учител, Пратеникът на Всемирната Ложа сред земното човечество, титанът на Духа Беинса Дуно.
Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар