Посятото трябва да даде плод

                            



    (Есе върху беседата „Скритото имáне”)



       Има едно семе, посадено от Бога у човека, което трябва да даде плод. Наричаме го дух, душа, вътрешен потенциал, ядро на личността, висш „аз”, безсмъртно начало и пр. Названията са различни, същността е една. В разглежданата беседа Учителят Беинса Дуно използва израза „скрито имáне” или „скрито богатство”. Той го определя по следния начин: „Под „скрито богатство” аз разбирам онзи скрит разумен живот в човека.” 

И допълва, че това е живот, който „не се изучава колективно”. Тоест той е достояние единствено на личните усилия на онзи, който се стреми да  го постигне. Правилата, законите и средствата за постигането му са дадени за всички хора. можем да го открием във всички автентични световни религии, духовни учения и школи. Те са водещ елемент в Божия План за Вселената и за разумните същества, а техни вестители са великите духовни Учители на човечеството.

Авторът на беседата дефинира този живот като разумен и поставя разумността по-високо от гениалността. Следователно не става дума за обикновената човешка разумност – такава, каквато я познаваме, а за нещо повече. Става дума за степен на разумност, в която се проявява в своята пълнота Божествената Мъдрост. Такъв човек „няма слабости”. Това е живот, предназначен да надмогне преходността и тленността на материалното битие и да прекрачи в чертозите на безсмъртието. Негова мярка е вечността. Защото, според твърдението на великия Посветен: „Вечността, това са възможностите за проявлението на разумния живот.” Което значи, че тези възможности са неограничени; те прескачат в своя устрем бариерите на времето и пространството и се сливат в хармонична прегръдка с безкрайността.



Царството на Божествената благодат, за което проповядва Христос и което – по думите Му – вече наближава (ср. Лука 10:9), не е географска област на Земята или някакво специално място в Космоса. То представлява осъществяване на същия този разумен живот в сърцето, ума и волята на човешкото същество. В този смисъл са изречени и думите на Учителя Беинса Дуно: „Царството Божие подразбира условията на истинския разумен живот.” Условия, които са открити в жизнената среда на човека, осмислени са, използвани са до край и са превърнати в една нова реалност – в „ново небе и нова земя” във вътрешния свят на окултния ученик, във владение на Божието присъствие в съзнанието на човека. Цената на този духовен подвиг за мнозина изглежда недостъпна – да се отречем от смъртното. Ала няма друг път. За да придобиеш безсмъртието, трябва да се откажеш от смъртното, колкото и примамливо да ти се струва то, колкото и здраво да те е притиснало в капаните на своите илюзорни блага. Ще се луташ из тях, докато не прозреш, че стръвта в тях – независимо от блясъка и пищността си – подхранва само тленното, но не и вечното у теб. Научиш ли и този горчив урок, до отхвърлянето на веригите на измамното удовлетворение – в същност задоволяването на плътското естество (в което няма нищо лошо, но то е само спирка по пътя към вечността), и до широкото разтваряне на дверите на духовната свобода остава само една крачка. Само едно последно усилие, за което ти вече си узрял.



И тъй, къде да намерим скритото богатство? – „В съвършенството”, отвръща Мировият Учител, Който го е завоювал преди еони и сега е готов да го дари на всеки, чиято пробудена за Истината душа положи пред олтара на Божественото драгоценните плодове на своя разумен живот.