Започвам този репортаж с особено вълнение. За шести път съм в Босна и винаги, при всяко посещение, изпитвам особено чувство на близост със страната и хората там, никак не е неточно, макар и да звучи малко банално – чувствам се „у дома си“. И сега е същото – след току-що завършилото вълнуващото пътуване в Босна и Хърватско, организирано от Фондация „Български Център Просветление“. Пътуващият ни семинар беше на тема: „Богомилското Учение и присъствието му на Балканите“. Посетихме станалите вече традиционни места – храмът-богомилска църква в катакомбите на Яйце, новооткритите тунели и „Пирамидата на Слънцето“ във Високо, очарователния град Сараево, основан от богомилите, после незабравимия Мостар със стария си мост, след това и Благай с действащия Суфи манастир; после нощувка в Меджугорие в „прегръдката“ на Св. Богородица и неповторимата енергия на мястото на нейното явяване, но…..
Този път имаше нещо ново – стечките! Не тези, които са събрани пред музея в Сараево, не и тези в полето при Столац, и едните и другите са вече много, много изследвани, снимани, обсъждани…Този път тръгваме да открием стечки в Хърватия, оставени непокътнати от времето на Богомилите. Имам оказания за тях от приятели хървати, но се оказва, че за тях не знаят нито екскурзоводите, нито дори историците в Мостар и Столац…вървим, както се казва с „Божията благословия“ и … и ги откриване по данни и оказания на местните хора, появяват се неочаквано…на няколко места…много са, много са и изображенията по тях. Йорданка Хаджийска с огромно въодушевление започва да ги разглежда, изучава, вълнува се като истински откривател…тя сама ще разкаже за тях…
Докато Йорданка захласнато се спира пред всяко ново изображение, аз поглеждам към подножието на хълма….и дъхът ми спира – пред мен са 5 огромни каменни басейна, приличат на кладенци.
Никой дори не ми беше споменал за такова нещо. Втурвам се към тях и виждам прекрасно оформени големи каменни кръгли съоръжения…и ясно изградени стълби, които водят надолу към водата…
Значи това не са точно кладенци, а басейни, в които се е влизало…Защо? Подредени са прецизно…в търсене на отговор за тяхното предназначение съм привлечен от висок папур…оказва се шести кладенец…Поглеждам обратно и виждам ясно оформен кръст от пет от тях и малко в страни е шестият басейн…Всичко това съвсем не е случайно, започва да наподобява ритуално място…, но тогава би трябвало да има и седми кладенец-басейн…Ако съм прав, той трябва да се намира в срещуположната страна, по диагонал на шестия басейн, за да оформят всичките седем една перфектна спирала. Погледът ми обаче вижда само треви…Не, трябва да има и седми басейн…и хуквам през тревите в посоката, където е логично да се намира той…почти пропадам в него…напълно тревясал е, полупресъхнал. Защо не е почистен като останалите не знам, но това няма значение, по-важното е, че кладенците–басейни са точно седем, оформят перфектна спирала, която завихря енергията, в тях очевидно се е влизало по нарочно направените стълби… Вълнението нараства неимоверно…
Оказва се, че се намирам на сакрално място за ритуали на посвещение, със седем степени, точно каквато е традицията във всички езотерични школи, спиралата съдържа в себе си и равнораменен кръст, оформен от пет от басейните, значи са работили с четирите основни елемент, а петият в средата е етерният елемент. Ако сега и ориентацията им е точно по посоките на света няма да има никакво съмнение, че това не е просто място за събиране на вода, а култов комплекс…Нямам компас, но поглеждам към слънцето и проследявам сенките…ориентацията наистина съвпада…За пореден път ми спира дъхът!
Сега ми трябва и още едно доказателство – така наречения „пазител“, и той трябва да е някъде тук…и тогава уж „случайно“ погледът ми попада на една малка стечка в тревата, точно над поляната с басейните…Тичам към нея.
На четирите й стени са розетата - слънчевият символ, женската фигура на посветена, мъжката фигура на посветен и…конника. Тук всякакво съмнение изчезва – намирам се на древен култов комплекс, как, кога и от кого е използван е трудно да се каже, но най-вероятно много древен. Още по-интересното е, че той се оказва „обграден“ от богомилски стечки с познатите, но и с много нови образи…най-неочакваният е огромен пречупен кръст…Думите тук са излишни.
Едва сега се оглеждам наоколо…хората от нашия автобус са се разпръснали по целия терен и всеки снима, ахка, обсъжда, коментира, задава въпроси, тълкува, вълнува се….
Поглеждам нагоре към ясното синьо небе, към пекналото слънце и благодаря за този неочакван и толкова специален подарък.
Дамян Попхристов
Няма коментари:
Публикуване на коментар