Хармонията

Хармонията е проекция на съвършенството в света на формите.

Хармонията произтича от проникването в същността и предназначението на всичко съществуващо и утвърждаването на плодотворно сътрудничество между всички елементи на Цялото.

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) разглежда хармонията като резултат от съзнателния живот на човека, като продукт от неговата творческа, разумна дейност. Съзнателният живот в този аспект на изследване е процес на все по-дълбоко и всестранно осмисляне на мировата реалност и на мястото на всекиго от нас в нея. Процес, в чиито рамки духовната природа на личността укрепва и еволюира в посока към изпълнение на своето крайно предназначение.

Божествената Любов е задължителното условие за постигане на хармония. Само който люби по Божественому, може да бъде хармоничен. Нещо повече – той излъчва във всички направления своята хармоничност и я предава на всички и на всичко, с което общува. От друга страна, хармоничният човек е напълно здрав телесно и душевно.

Една от най-важните задачи на човека върху планетата Земя е да намери първоначалната хармония и в макрокосмоса – Всемира, и в микрокосмоса – самия себе си, да измери пулса ѝ, да я възлюби и да я превърне в своя неотменна придобивка.

Процесът на всемирното Развитие, на космическата еволюция е процес на последователна хармонизация на всички природни и надприродни царства, на всички същества и на всички сфери на проявлението.

Най-дисхармоничен е светът на гъстата материя – познатата ни физическа действителност. Колкото по-нагоре се изкачваме във все по-фините зони на Битието, толкова по-осезателна и всеобхватна е хармоничността на съществуващото. Върхът в пирамидата на хармонизацията е Божественият свят, където нищо не нарушава и не би могло да накърни извечната му абсолютна Хармония.

Посоката на придобиване на хармония е отвън-навътре. Тя е обусловена от Божия план за творението, в чиято основа лежи действената  Любов на Всевишния. Последователността при превръщането на външната хармония във вътрешна е описана от Учителя  Беинса Дуно в следната градация:Външна хармония – Божествена Любов – живот – здраве – вътрешна хармония.

Той казва: “Външната хармония дава условия за Любов, Любовта – живот, животът – здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Тъй че хармонията отвън се формира вътрешно.” Изводът е, че напредналият по духовния Път човек открива първичната хармония в създадения от Бога свят и като резултат от разумното си общение с него я пренася и вътре в себе си.

Посоката отвън-навътре в космически мащаб може да бъде изразена и като отгоре-надолу – сиреч от Бога към човека, от Духа към материята, от нетленното към тленното. Ако постигнем хармония в Божественото, то тя като следствие се разпростира и във всички останали по-низши области на творението, включително и в различните структури и слоеве на обществения живот. Тя обхваща както всички етажи от социалната сфера, така и всички направления от индивидуалната изява на човека: “На всинца ни трябва хармония, само така ще можем да се разберем. Ако всички сме в хармония в Бога, тогава ще разберем Бога, ще разберете мене и аз вас. Без хармония животът е несъвместим. Това е и в обществото, и в науката, и в търговията, навсякъде. За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония. Обличате ли се, готвите ли, спите ли, навсякъде и всичко с хармония трябва да се върши; не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безсмислен” (Учителят Беинса Дуно). От тези думи на Учителя на ББ у нас става очевидна и ролята на хармонията за познавателния процес в качеството ѝ на предпоставка за проникване в същността на обективните реалности в Битието.

Да бъдеш хармоничен, означава да си в съгласие и със самия себе си, и със света, който те заобикаля.

Веднъж придобил хармония, човек става способен да я излъчва около себе си и да подобрява условията на средата, в която живее, да въздейства благотворно върху нея. Неговата вътрешна хармоничност се отразява на всичките му външни изяви и ги прави по-естетични: “Когато движенията на човека се диктуват от хармонични мисли и чувства, те всякога са красиви. Колкото по-голяма хармония съществува в човека, толкова по-красиви са неговите движения” (Учителят Беинса Дуно). Хармонията лежи в основата на правата мисъл, на благородното чувство и на градивното действие. Без нея триадата на човешкото проявление не би изпълнила своето предназначение за самоосъществяването на живото разумно същество: “ ... Като се въдвори хармонията, мисълта ще дойде; като се въдвори хармонията, правилните действия ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, то като с един магически жезъл всичко ще се нагласи. Като няма хармония, с години може да работиш, нищо няма да направиш” (Учителят Беинса Дуно).

Хармонията като същност отговаря на оптимална степен на организация на всичко съществуващо. Това е езотеричен факт, в сила за всички природни и надприродни царства. В корените на тази повсеместна хармонизация се таят Божият Промисъл за света и Неговата всеобхватна Любов. Дисхармония във Вселената създават само разумните същества, които използват свободната си воля не за целите на Доброто. Сътворената от тях дисхармония руши както вътрешната им структура, така и заобикалящата ги действителност, тяхната естествена среда: “Често казвате: “Нямаме вдъхновение, нямаме разположение.” Трябва да знаете, че Божествената Любов е хармония, тя не търпи дисхармония. Сега аз ви говоря за хармонията, понеже тя ще ви послужи, за да започнете съзнателно да се организирате. Знаете ли какво е организиране? Всички клетки се организират съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно. В този живот ние сме Божествени клетки и всеки от нас трябва да разбира и изпълнява добре своята мисия, своето сегашно предназначение и да не желае ни повече, ни по-малко от определената за него работа. Никой не трябва да се отдалечава от Божествения план” (Учителят Беинса Дуно).
Процесът на хармонизация не може да протича изолирано от процеса на придобиване и утвърждаване на добродетели. В същност не става дума за два отделни процеса, а за един общ. Да си култивирал определена добродетел и да я проявяваш в ежедневието си – това означава, че си хармоничен по отношение въздействието на тази добродетел върху самия теб и върху околната ти среда. И обратното – хармоничният човек притежава специфична гама добродетели, които именно го обуславят като хармоничен. Хармоничността, от друга страна, придава плавен, постоянен и плодотворен ритъм на човешкия живот: “Когато хората влязат в Божествената хармония, всички трябва да изменят такта на своя ход, за да тръгнат хармонично, правилно. А знаете ли какво значи да ходите правилно? Да ви преведа това. То значи, че вашите добродетели трябва да се проявяват правилно” (Учителят Беинса Дуно).

На ученика от окултната Школа не е позволено да създава или да се примирява с никакви прояви на дисхармония. Това е водещо правило в Школата! Негов морален дълг е не само да отстранява всички наченки на дисхармоничност у самия себе си, но и да подпомага околните в подобните им усилия. Българският духовен Учител формулира това изискване, както следва: “Законът е абсолютен – дисхармония абсолютно не се търпи. Не казвай: “Ако ме обичаш, потърпи малко!” Ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости. В това отношение ще гледате да си помагате, ще гледате да се въдвори хармония между вас, тя ви е потребна. Ако не се въдвори, другояче не можете да си помогнете.” Последното изречение на великия Посветен произтича от една твърде важна за духовните общности закономерност – преди да се заемат с каквато и да било дейност, хората от една такава общност трябва първо да се хармонизират помежду си! Ако не постигнат необходимата степен на вътрешна за общността хармонизация, те обричат всичките си колективни усилия – в каквато и да е насока – на провал. Това е духовен закон, който не търпи изключения!

Хармонията е музика за душата. В светлите зони на невидимия свят звучи непрестанно музиката на сферите и всички техни обитатели съжителстват мирно и хармонично. Окултната Школа – в качеството си на проекция на това хармонично съжителство – поставя пред членовете ѝ задължителното изискване да хармонизират както себе си, така и отношенията си с останалите. За това биха могли да използват универсалните методи на музиката и пеенето. Който не умее да пее, според Учителя Беинса Дуно, не може да бъде окултен ученик: “Ако тръгнете от Земята без песни, докато отидете до рая, ще кажат: “Не приемаме хора, които не знаят да пеят!” Небето е място на песен и хармония; там няма плач, няма тъги и скърби, навсякъде се чуват песни – от всички видове, от най-тихите до най-бурните, и всеки може да си избере, да слуша. Сега и ние на Земята ще започнем да вършим всичката си работа с песни, но ще приложим хармонията. Който не приложи хармонията, няма да му проповядвам нищо, няма нищо общо с моето училище. Когото хвана, че не е нагласен (т.е. хармонизиран – К.З.), ще го изпъдя навън по всички правила на Божествената наука. Като научи хармонията, пак ще го приема, но докато я научи, вън ще седи. Това ще го знаете, ще бъде без изключение за всички.”

Постигането на хармония освен всичко останало е свързано и с познаването на духовните закони и тяхното действие на всички нива във Вселената. Ако такова познание липсва, дори и да е налице силно желание за хармонизиране, то ще остане без реални последствия. Веднъж постигната, хармонията може лесно да бъде загубена. Дори едно незначително на вид емоционално сътресение е в състояние да я запрати в хаоса на безнадеждността.

Ако искаш да бъдеш в хармония с хората, с които общуваш, първо следва да хармонизираш самия себе си. Това ще подобри не само отношенията с околните, но и дейността на телесните ти органи. В крайна сметка хармонията е необходимото и достатъчно условие и за психическо, и за физическо здраве: “Стремете се да бъдете в хармония със себе си, за да бъдете в хармония с окръжаващите, само така ще бъдете здрави. Само така главата, дробовете и коремът ви ще бъдат в изправност” (Учителят Беинса Дуно).

В контактите с някои хора срещаме определени затруднения. Сякаш съществува невидима преграда, която ни разделя от тях и която не сме в състояние да преодолеем. Българският Учител на Божествената Любов ни предлага действено средство за хармонизиране с такива хора, отношенията ни с които като правило са обременени с кармичен товар: “С някои хора, за да се хармонизирате, трябва да прекарате мисълта си през още един, двама, трима души, които от своя страна са в хармония помежду си. А някой път трябва да прекарате 12 души в мисълта си, докато се хармонизирате с един човек.”

На физическото поле един от най-ефективните методи за хармонизиране е музиката. Именно по тази причина тя е един от задължителните компоненти в учебната програма на всяка една автентична окултна Школа. Пратеник от един твърде извисен духовен свят, музиката спомага както за вътрешната хармонизация на ученика, така и за придобиването на добродетели: “Музиката на Земята е единственото условие, което помага на човека да се развива, затова приложете музиката навсякъде в живота си. Неразположени сте – почнете да пеете каква и да е песен, да въдворите у вас хармония. Така ще помагате на вашите мисли, на вашите чувства, на вашите действия” (Учителят Беинса Дуно). Човешкото естество е музикално не само в проявата на висшите му принципи – духа и душата, но и на равнището на тялото и вътрешните му органи и системи. Всеки от последните вибрира съответно на определен музикален тон. Когато тази вибрация измени честотата си в посока нагоре (т.е. към по-висока честота), тогава състоянието на този орган или система се подобрява. И обратно – когато посоката на промяната е надолу, тогава състоянието се влошава. От тази гледна точка музикалната хармония на телесните структури дефинираме като здраве, а дисхармонията – като болест: “Сърцето представлява тона “до”, дихателната система – “ре”, черният дроб – “ми”, бъбреците – “фа”, далакът – “сол”, жлъчката – “ла”, храносмилателната система – “си”. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония наричаме заболяване” (Учителят Беинса Дуно).

Връзката между музиката и хармонията се проявява и на нивото на човешките взаимоотношения. Според Мъдростта на този духовен Учител обичта между хората отговаря на определена музикална хармония между техните души. Липсата на хармоничност между тях пък се дължи на дисхармоничните вибрации на тяхната мисловна и емоционална дейност: “Казвате, че еди-кого си не обичате. Какво значи това? Щом не го обичате, това значи, че този човек не е в една и съща гама с вас, с него вие не сте в хармония. Трептенията на вашите чувства и на вашите мисли не си хармонират, вследствие на което не можете да се обичате” (Учителят Беинса Дуно).

Влиянието на света, в който живеем, е по принцип с посока, обратна на тази на хармонията. Тоест огромният процент от факторите на околната среда са с дисхармониращо въздействие. Затова е и толкова трудно да съхраняваме вътрешния си мир във всички условия на земното битие. За да успеем да удържим хармоничността си, е нужна желязна воля и непоклатимост спрямо всички противодействащи сили извън нас: “Искам във вашето съзнание да се появи сила да удържите хармонията, да не мислите какъв е светът. Искаш да направиш нещо, помисли преди това, за да не обидиш своя Господ, защото обидиш ли Го, спираш всичката си работа” (Учителят Беинса Дуно).

Хармонията е последната крачка по пътя към съвършенството.