Култивиране на добродетели

                              Правила и норми на разумния живот

(Размисъли върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Ако искате да развиете милосърдието, проектирайте ума си към центъра на милосърдието, който е два сантиметра над челото. Тогава там ще дойде повече енергия. Ако искате да развиете музикалността, проектирайте ума си към музикалния център – едно място на челото над външния край на веждите – и музикалността ще се развие. Разбира се, нужно е и занимание с музика.

За човека в земния етап на неговата еволюция от изключително значение е да култивира добродетели. Това са онези качества на душата, които извеждат на преден план нейната действителна същност и постепенно разгръщат целия духовен потенциал на личността. Добродетелите винаги имат конкретна стойност и в същото време доизграждат в определена степен цялостния облик на живото разумно същество. Те са бисерите на нашата изначална, безсмъртна същност, призвани да прогласят пред света същинското ни предназначение в Проявеното Битие.

В цитирания пасаж Учителят Беинса Дуно набляга на необходимостта да концентрираме усилията си в предварително набелязани насоки, за да развием съответни добродетели и качества. Освен чисто духовната работа и дадените практики той изтъква потребността да ги придружим и със занимания в съответните области. Така че не бива да очакваме да станем музикални, ако единствено изпращаме мисли и енергия към центъра на музикалността, без да се занимаваме с музика – със солфеж и някакъв музикален инструмент например. Аналогично не можем да очакваме да станем по-добри, отколкото сме в момента, ако само енергизираме центъра на доброто, без да извършваме добри дела.

- Когато човек наруши хармонията с другите хора, лицето му, пръстите му и пр. се деформират. Гледайте да не огрубява вашето лице. Щом то огрубява, това показва, че огрубяват вашите мисли и чувства. Ще работите, за да възстановите пластичността на своето лице, да започне да излиза от него известна светлина. Трябва да имате желание лицето ви да стане възприемчиво към Божественото в целия свят. Кога става загрубяването? Когато възприемете отрицателни мисли и чувства. Някои хора погрозняват, когато мислят или говорят лошо за хората.

Нашите взаимоотношения с ближните влияят съществено не само върху душевния ни живот, но и върху външния ни облик. Злобата, омразата, алчността, егоизмът, завистта, ревността – въобще всички отрицателни мисли и чувства постепенно деформират не само психиката ни, но и нашето тяло: лицето, крайниците, пропорциите и т.н. Както помисленото и извършено добро ни прави по-красиви, така и замисленото и изразено наяве зло ни загрозява. И това е напълно естествено, понеже Доброто е всемирен съзидателен принцип, а злото, напротив – разрушителен. Щателният самоконтрол и самонаблюдение ни помагат да сме в състояние във всеки момент от нашия живот да установим със сигурност къде на везните се намират нашето мислене и поведение.

В зрелия период на духовната Школа, основана от Учителя Беинса Дуно на 24.02.1922 г., една от неговите последователки го запитала: „Учителю, вече толкова години работим в тази Школа, а нямаме видим напредък. Защо е така?” След кратък размисъл нейният духовен наставник ѝ отговорил лаконично: „Одумването, сестра, одумването!” И наистина, одумването, интригантството, изобщо празните приказки са сериозна преграда по духовния Път. Ако не я отстраним веднъж завинаги, придвижването ни по него ще бъде мъчително бавно, ако въобще съумеем да го продължим.

В добавка към замърсяването на душата ни вследствие на лошите мисли и коментари по адрес на други хора се прибавя и погрозняването на лицето ни. Огледайте се около вас, имайки пред вид тази зависимост, и ще разберете колко прав е бил великият Посветен в забележката си.

 Три важни правила:

- Нашата интуиция е вложена в причинното тяло. Ако има координация между главния мозък и симпатичната нервна система, можем да схванем Истината. Не допущайте отрицателни мисли – те развалят координацията. Не изпущай първата мисъл, която идва. Тя е на интуицията, която иде от симпатичната нервна система. Ако първата мисъл на симпатичната нервна система е изпратена в главния мозък и той не я приеме, ние не сме в права посока на движение.

В сегашната епоха от еволюционното развитие на човешкия род интуицията – гласът на душата, която говори на ума от висотата на своя духовен ръст – е концентрирана в причинното ни тяло. Целта на това взаимодействие е в бъдеще, в периода на Шестата коренна раса, центърът на интуицията да бъде издигнат в своето първично седалище – будичното тяло, което е невидимият носител именно на душата и интуицията. При правилно възприемане от наша страна на посланията на интуицията и нормална координация между главния мозък и симпатичната нервна система пред нас се открива шансът да се докоснем до Божествената Истина. Тази координация зависи в най-висока степен от начина ни мислене. Както изтъква авторът на беседата, положителните мисли подхранват и поддържат тази взаимовръзка, а отрицателните я нарушават.

Учителят Беинса Дуно ни обръща внимание и на първата мисъл, която прониква в съзнанието ни. Тя по принцип е плод на интуицията и бива доведена до будното ни съзнание чрез симпатичната нервна система посредством главния мозък. Всичко описано дотук дава представа как се осъществява взаимодействието между духовната и телесната структура на човека с помощта на енергийно-информационните канали на човека – видим и невидим.

Беседата на Учителя на Бялото братство завършва с три правила, разкриващи връзката между основополагащи функции на мисълта и действието, от една страна, и придобиването на душевни качества от триадата на т.нар. „богословски добродетели”: вяра, надежда и любов, от друга страна.

- Ако се храниш добре, ще усилиш надеждата си.

Ако дишаш добре, ще усилиш вярата си.

Ако мислиш добре, ще усилиш любовта си.

Изводът е, че:

Здравословното хранене заздравява връзката ни с материалния свят посредством надеждата.

Правилното, дълбокото дишане укрепва връзката ни с духовния свят чрез вярата.

Правата (правилната) мисъл като тенденция утвърждава връзката ни с Божествения свят посредством любовта.

Константин Златев