Истини и заблуди

  

(Есе върху беседата „Синове на възкресението”)

Възкресението е водещо понятие в християнското учение. Възкресението на Божия Син Христос дава не просто надежда, а твърда увереност на последователите Му, че някога в бъдещето, след Неговото Второ пришествие, и те ще възкръснат. И ако са живели праведно, ако са изпълнили достойно Завета с Небесния Му Отец, ще Го последват в Царството Му на вечната светлина.

Какво е духовното съдържание на термина „възкресение“?  - Да възкръснеш в християнското разбиране означава да се възвърнеш от смъртта в живот в едно прославено (както го наричат богословите и църковните отци) тяло – тяло, предназначено да съществува в условия, коренно различни от настоящата земна действителност. Възкресението означава още вечен живот, но в две направления – праведните ще възкръснат, за да бъдат отведени в рая, където завинаги да блаженстват в Божието присъствие, а грешниците ще бъдат въдворени в ада, където жребият им е мъка в безпомощност и нескончаемо страдание.

От езотерична гледна точка възкресението представлява преход на съзнанието от една реалност в друга, по-извисена, от една вибрационна среда в друга с по-висока честота на изграждащата я субстанция. В този смисъл възкресението се явява закономерен акт в духовното развитие на всяка индивидуалност, която се придвижва успешно по Пътя към Бога. Подчертаваме значението на думата „акт“, понеже става въпрос не за плавен процес, а за качествен скок, за радикална промяна на средата и условията, в които се проявява човешкото съзнание.

 В разглежданата беседа Учителят Беинса Дуно прави любопитен паралел между женитбата и възкресението. Той свързва първата със смъртта, а второто – с безсмъртието: „... Бракът в смъртния живот се замества с възкресението във вечния живот.“ В този цитат вечният живот е използван като синоним на безсмъртието. Защо според този велик духовен Учител „който се жени, той непременно ще мине през изпитания, които водят към смъртта“? Авторът на текста отговаря веднага на този въпрос: „Това е първата фаза на живота.“ Тя е фазата на земното битие на човека, която неизбежно приключва с физическа смърт.

В материалния свят женитбата е възлово изпитание за духовното израстване на личността. В едно или друго прераждане всеки от нас преминава този вид обучение за интимното общуване между мъжа и жената, за да научи богатата гама от уроци, които предлага то. И тъй като те не са никак лесни за усвояване, налага се сцената за обучение – брачният модел – да се възпроизвежда отново и отново, въплъщение след въплъщение, докато не бъде научен и последният урок. И всичко това се случва в смъртния живот на материална планета като нашата Земя. Затова именно Учителят Беинса Дуно разглежда женитбата като врата към смъртта – заради неизменната ѝ връзка със съществуването в материята, а не заради някакъв неин хипотетичен потенциал, който да носи като зародиш летален изход при консумирането на брака.

И ако човек научи всички уроци, които предлага женитбата, и вплете придобитите от тях опитности в тъканта на своята духовна същност, той с чест получава венеца на вечния живот. Теглилата на брака в земния живот, който неминуемо води до прага на смъртта, отстъпват място на възкресението на едно просветлено съзнание, обвеяно вече в ореола на безсмъртието. Това е триумфален завършек на особено важен етап от еволюцията на индивидуалния дух – етапа на сблъсъка с материята и с подводните камъни на междуполовите контакти. Етап на съдбоносен преход от заблудата към Божествената Истина.

А що се отнася до онези, които все още пребивават на територията на заблудата, то нека споделим с тях, че тя има много лица. За някои от тях споменава и авторът на беседата: „Днес обект на човешкия живот не е Любовта, но силата, знанието и богатството.” Любовта в своята висша октава е Божествен принцип, неразривно свързан с великата Истина. В тази точно Любов – ако ѝ се посветим безрезервно – откриваме една след друга всички най-важни Истини на Вселената и се потапяме в океана на извечната Мъдрост на Всевишния. Триадата Любов, Мъдрост и Истина засиява с ослепителен (но не заслепяващ!) блясък в короната на личната аура и ни издига до ранга на Богоравните.

А какви заблуди е имал пред вид тук Учителят на Бялото братство с общочовешка мисия?

1) Силата на самоутвърждаването с всички средства, без подбиране на методите за налагането ѝ без почитане на свещеното пространство в душата на ближния, без спазване на нормите на справедливостта и с прицел единствено към крайния резултат.

2) Знанието, което доставя храна за егото, издига гордостта и самомнението до космически висоти и отхвърля всеки чужд възглед и порив към Истината, които не отговарят на собствените непоклатими убеждения.

3) Богатството, което задоволява прищевките на тялото и ненаситния ламтеж за притежания, оковавайки същевременно душата във веригите на преситената до пръсване сетивна природа.

Можеш да се скиташ цяла вечност в обителта на заблудите, докато прозреш, че си попаднал в лабиринт, съграден от собственото ти невежество. От него би могла да те изведе към Светлината единствено така крехката и тънка нишка на Ариадна – лъчът на Божествената Истина, който си призван да съзреш в най-съкровеното ядро на твоя „аз” и с чийто факел да напуснеш завинаги владенията на мрака.

Константин Златев