Кой колко дава

(Есе върху беседата „Никодим”)

В даването и вземането е скрита дълбока житейска мъдрост, цяла една философия на живота. Да умееш да даваш – колкото е необходимо и в точния момент, това е признак на духовна зрелост. Да вземаш толкова, колкото ти е нужно – и нито атом в повече; да вземаш с чувство на благодарност към Бога и към онзи, който ти дава в изпълнение на Неговата воля – това е доказателство за висок еволюционен ръст. Балансът между това, което даваш, и онова, което получаваш, е жизнено потребен за твоя вътрешен баланс, за душевния ти мир.

И така, кой колко дава? И какво очаква в замяна? Учителят Беинса Дуно отговаря: „Човек дава малко, дяволът – много, а Бог – нищо или всичко.“

Човекът дава малко и като правило очаква обратен жест – да получи нещо, което съответства на даденото от него. На съвършено безкористно даване са способни малцина. Дори и гласно да заявят, че не желаят нищо в замяна, повечето хора започват да гледат на този, на когото са дали, като на длъжник. Безвъзмездно и от чисто сърце дава само истински духовният човек.

Дяволът дава много и обещава още повече, но неизменно на твърде висока цена. Получените от него придобивки може да донесат удовлетворение, ала то е винаги временно и когато неизбежно отшуми, оставя след себе си усещане за пустота. Целта на Лукавия не е да те направи щастлив, а да пороби душата ти. Затова не му вярвай и не вземай нищо от него!

Бог не дава нищо, когато прецени, че това, което искаш, не ти е нужно и дори може да ти навреди – в момента или, по-често, в дългосрочен план. Неговата преценка е безпогрешна и това, което Той прави, винаги е за твое добро. Затова не съжалявай за неполученото, не Го обвинявай, че не е чул молбата ти, а приеми с разбиране и смирение Неговото решение. Рано или късно ще осъзнаеш, че Той е постъпил по най-благоприятния за теб начин.

Бог дава всичко само тогава, когато безусловно си го заслужил. Неговата щедрост е несравнима с човешката и дяволската, а плодовете от нея не те правят зависим, а ти даряват единствено удовлетворение и безгранична свобода. Удовлетворение – понеже вътрешният глас ти нашепва, че си изпълнил достойно Неговата свята Воля. Безгранична свобода, която ти помага да разгърнеш целия си потенциал и да Му служиш предано и всеотдайно във всеки миг от земния си живот. А и след него...

Божествената Мъдрост се гради върху желязна логика, но и върху парадокси. Един от тях е формулиран от великия духовен Учител по следния начин: „Понякога една негативна мисъл може да спаси човека.” Негативна за кого? – За човешкото разбиране. И в същото време позитивна и конструктивна – дори спасителна! – от гледна точка на Божественото.

В Библията срещаме следното заявление на Небесния Отец: „Моите пътища не са ваши пътища.” Това, което за нас, хората, е нелогично или парадоксално, за Него е закономерно. И обратното – това, което ни ес струва съвсем естествено и приемливо, за Него може да бъде светотатство. Не сме в състояние да мерим с Неговия аршин и винаги да разгадаваме логиката Му. Затова когато не разбираме мотивите и причините за действията Му, нека да посрещаме резултатите от тях с доверие в непогрешимата Му справедливост.

Негативната мисъл би могла да спаси един човек, само когато е в съзвучие с Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. На човеците тази мисъл би се сторила странна или даже кощунствена. Ала Бог ще я посрещне с усмивката на съвършеното разбиране и ще й съдейства да се превърне в реалност. И това негово действие ще остане парадоксално за нас до момента, в който съумеем да разгадаем непостижимата Премъдрост на Неговия Ум.

 Константин Златев