Разумното хранене

                                Правила и норми на разумен живот

(Размисъли върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Като видиш как човек яде, ще разбереш каква е любовта му. Щом някой човек бърза в яденето, той и във всичките си работи е такъв. И в любовта си е такъв. Ако човек не мисли във време на ядене, и когато работи, не мисли. Никога не яжте, когато сте неразположени. Яжте с благодарност. Щом не сте доволнни, във вас има процес, който ще се отрази върху кръвообращението ви. Човек преди да изяде ябълката, нека се разговаря с нея и тогава да я изяде.

Всички наши действия, пози, жестове, движения говорят за характера, за същността ни. Така е и с храненето. Този свещен акт на приемане на енергии от Природата би трябвало да ни мотивира да го извършваме със съответното чувство на уважение и благоговение.

Да се храниш, не означава просто да се натъпчеш с предлаганите ястия, а да осмислиш каква жертва прави Живата Разумна Природа, за да можеш ти да живееш и да се развиваш като индивидуалност. И като осмислиш нейната жертва, да подходиш с благодарност към нея и към това, което така щедро и съвършено безвъзмездно ти предоставя.

Учителят на Новата планетарна култура ни подканя да мислим не само по време на умствена работа, но и при хранене. Да започнем с молитва за благославяне на храната, да бъдем спокойни и невъзмутими при нейното приемане, да съхраняваме по възможност мълчание на трапезата и да завършим също с молитва. Този духовен Учител е споделил, че когато начеваме храненето с молитва, тогава благославяме храната за себе си, а когато завършим отново с молитва, тогава благословението е за Бога. Не че Той има нужда от нашите молитви – този жест отново е в наша духовна полза, ала така изразяваме благодарността и преклонението си пред Него, Източника на всеки живот и на всички блага. Дори и една хапка или една глътка да поемаме, нека преди нея да се помолим и да благодарим. Изискване наглед незначително, но с огромна полза и за физическото, и за душевното ни здраве.

- Тук на планината по-малко ядете и пак сте сити, макар и да има изобилно храна. Ако хората са разположени, те с по-малко храна ще се нахранят, ще извлекат голямо количество енергия от нея.

Енергетиката на планината няма равна на себе си. За този, който съумее да я възприема правилно, пълноценно, тя притежава стойността на незаменима душевна и телесна храна. Затова може апетитът ни в планинската среда да намалее, а – обратно – да чувстваме прилив на свежест, неизтощима енергия, желание да вършим добро. Разбира се, от решаващо значение е вътрешната нагласа на човека. Положителното мислене и настройка вече сами по себе си имат хранителна стойност. Такъв човек ще погълне по-малък обем храна, но ще получи от нея всичко, което тя може да му даде. Недоволният, мърморкото, напротив, дори и да преяде, пак няма да се насити. Цитираните тук разсъждения на великия Учител ни напомнят за една негова крилата фраза, която той споделил в отговор на въпроса на един негов последовател какво напътствие би могъл да получи от него: „Брат, правете всичко с разположение!”

- Има някои народи, които не знаят как да се хранят. След като пият горещо кафе, ще вземат 250 грама ледено (сладолед – б.К.З.)!

Хранителните навици определят във висока степен културата на един народ. От духовно-езотерична гледна точка храненето е изкуство, втъкано в палитрата на разумния, здравословен и целесъобразен начин на живот. Примерът, даден тук от Учителя Беинса Дуно, описва картина на ясно изразено неразумно хранене. Последователното приемане на гореща и студена храна не само утежнява работата на стомаха, но и поврежда зъбната глеч и нарушава енергийното равновесие в организма. Нужен е известен интервал от време, който да мине от момента, в който си ял или пил нещо горещо, до момента, в който можеш да поемеш хладна или студена храна или напитка.

В лексиката на този Миров Учител понятието „ледено” отговаря на днешното „сладолед”. По негово време съвременният термин за изкусителния студен десерт не е бил все още въведен в българския език. И той, езикът, е жив организъм и подлежи на развитие. Има, обаче, закони и правила на разумното хранене, които преминават през вековете и не зависят от промените във фонетиката.

Константин Златев