Правила и норми на разумен живот
(Размисъли върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)
(Размисъли върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)
- Като видиш как човек яде, ще разбереш каква е любовта му. Щом някой човек бърза в яденето, той и във всичките си работи е такъв. И в любовта си е такъв. Ако човек не мисли във време на ядене, и когато работи, не мисли. Никога не яжте, когато сте неразположени. Яжте с благодарност. Щом не сте доволнни, във вас има процес, който ще се отрази върху кръвообращението ви. Човек преди да изяде ябълката, нека се разговаря с нея и тогава да я изяде.
Всички наши действия, пози, жестове, движения говорят за характера, за същността ни. Така е и с храненето. Този свещен акт на приемане на енергии от Природата би трябвало да ни мотивира да го извършваме със съответното чувство на уважение и благоговение.
Да се храниш, не означава просто да се натъпчеш с предлаганите ястия, а да осмислиш каква жертва прави Живата Разумна Природа, за да можеш ти да живееш и да се развиваш като индивидуалност. И като осмислиш нейната жертва, да подходиш с благодарност към нея и към това, което така щедро и съвършено безвъзмездно ти предоставя.
Учителят на Новата планетарна култура ни подканя да мислим не само по време на умствена работа, но и при хранене. Да започнем с молитва за благославяне на храната, да бъдем спокойни и невъзмутими при нейното приемане, да съхраняваме по възможност мълчание на трапезата и да завършим също с молитва. Този духовен Учител е споделил, че когато начеваме храненето с молитва, тогава благославяме храната за себе си, а когато завършим отново с молитва, тогава благословението е за Бога. Не че Той има нужда от нашите молитви – този жест отново е в наша духовна полза, ала така изразяваме благодарността и преклонението си пред Него, Източника на всеки живот и на всички блага. Дори и една хапка или една глътка да поемаме, нека преди нея да се помолим и да благодарим. Изискване наглед незначително, но с огромна полза и за физическото, и за душевното ни здраве.
- Тук на планината по-малко ядете и пак сте сити, макар и да има изобилно храна. Ако хората са разположени, те с по-малко храна ще се нахранят, ще извлекат голямо количество енергия от нея.
Енергетиката на планината няма равна на себе си. За този, който съумее да я възприема правилно, пълноценно, тя притежава стойността на незаменима душевна и телесна храна. Затова може апетитът ни в планинската среда да намалее, а – обратно – да чувстваме прилив на свежест, неизтощима енергия, желание да вършим добро. Разбира се, от решаващо значение е вътрешната нагласа на човека. Положителното мислене и настройка вече сами по себе си имат хранителна стойност. Такъв човек ще погълне по-малък обем храна, но ще получи от нея всичко, което тя може да му даде. Недоволният, мърморкото, напротив, дори и да преяде, пак няма да се насити. Цитираните тук разсъждения на великия Учител ни напомнят за една негова крилата фраза, която той споделил в отговор на въпроса на един негов последовател какво напътствие би могъл да получи от него: „Брат, правете всичко с разположение!”
- Има някои народи, които не знаят как да се хранят. След като пият горещо кафе, ще вземат 250 грама ледено (сладолед – б.К.З.)!
Хранителните навици определят във висока степен културата на един народ. От духовно-езотерична гледна точка храненето е изкуство, втъкано в палитрата на разумния, здравословен и целесъобразен начин на живот. Примерът, даден тук от Учителя Беинса Дуно, описва картина на ясно изразено неразумно хранене. Последователното приемане на гореща и студена храна не само утежнява работата на стомаха, но и поврежда зъбната глеч и нарушава енергийното равновесие в организма. Нужен е известен интервал от време, който да мине от момента, в който си ял или пил нещо горещо, до момента, в който можеш да поемеш хладна или студена храна или напитка.
В лексиката на този Миров Учител понятието „ледено” отговаря на днешното „сладолед”. По негово време съвременният термин за изкусителния студен десерт не е бил все още въведен в българския език. И той, езикът, е жив организъм и подлежи на развитие. Има, обаче, закони и правила на разумното хранене, които преминават през вековете и не зависят от промените във фонетиката.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар