Дарът на противоречията

(Есе върху беседата „Идат дни”)

 

Идат дни на велики изпитания за всеки човек. В същност тези дни вече са тук. Всичко, което се случва около нас и у самите нас, подсказва недвусмислено за съдбоносния характер на времената, които преживяваме. Време разделно, което откроява с небивала до днес яркост и категоричност доброто и злото, светлината и мрака, Истината от лъжата. Време, в което всеки от нас по отделно и човечеството като цяло очертава своята пътека към утрешния ден.

Това е път, осеян с безчет премеждия и противоречия. Всички те имат за цел не да ни пречупят или унищожат, а да ни помогнат да научим важни житейски уроци и така да станем по-силни и по-знаещи. Геният на Фридрих Ницше ни дари с максимата, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. В случая е от особена важност да си отговорим на въпроса: кое по-точно би могло да ни убие? Вариантите са два: или непреодолимостта на препятствието /противоречието, или собствената ни слабост. Слабостта или неспособността ни да се преборим с изпитанието сама по себе си не може да ни унищожи, но допуска това да се случи под напора на външните обстоятелства.

В тази беседа Учителят Беинса Дуно предлага своето мнение за произхода на противоречията и тяхната обвързаност с равнището на съзнанието на конкретния човек: „Противоречията се дължат на степента на съзнанието, до което е достигнал даден човек. ...Колкото по-високо е съзнанието на човека, толкова по-малко са и противоречията в неговия живот.“

Очевидно зависимостта между броя на противоречията по жизнения ни път и степента на развитие на съзнанието ни е обратно пропорционална. Колкото по-развито е съзнанието на човека, т.е. колкото по-извисен е той в духовно отношение, с толкова по-малко противоречия се сблъсква в течение на земния си живот. Тази математическа зависимост ни води по пътя на логиката до извода, че духовното израстване на индивида е съпътствано с все по-успешно разрешаване на противоречията, които неизбежно изникват пред него.

На друго място в своето безсмъртно Слово същият духовен Учител изтъква, че във всяк опротиворечие се крие зародишът на едно духовно постижение. Този зародиш разцъфва и дава плод, само ако правилно сме разрешили съответното противоречие.

Защо повечето хора се страхуват от противоречията? – Понеже не са сигурни в собствените си сили. И тъй като не са наясно дали са в състояние да преодолеят даденото противоречие, те предпочитат да го избегнат. И понякога при това избягване или заобикаляне изразходват повече енергия, отколкото биха изразходили за правилното разрешаване на самото противоречие.

Дарът на противоречията е скрит дълбоко в Божия Промисъл за нас. Бог никога не ни изпраща изпитания, с които не бихме могли да се справим. Противоречията са вид изпитание, в което основната ни задача е да разграничим реалността от привидността. И това е така, защото противоречията са реални за нас единствено в този материален свят на относителността и привидността. От гледната точка на Духа противоречия не съществуват. Те са само наши проверки за нивото ни на готовност да открием ядрото им и естеството на урока, който ни обещават да научим.

Противоречията ще бъдат наши спътници до определена фаза от еволюционното ни израстване. А именно – до момента, в който имаме нужда от тях, за да усвояваме опитностите на физическото поле и да изграждаме характер, да активираме духовните си тела до степен да надмогнем всички обвързаности с материята. След като веднъж завинаги станем жители на невидимия свят, противоречията ще изчезнат и ще отстъпят мястото си на доброволно поети от нас задачи, вдъхновени от прякото ни общуване с Божественото.

Константин Златев