учение за ангелите
За същества, населяващи духовния свят,
говорят всички световни религии. В християнството и юдаизма ги назовават
"ангели", в индийските религиозно-философски системи -
"деви", в исляма - "джинове", и т. н. Едни от тях са се
самоопределили по пътя на доброто, а други - съответно по пътя на злото.
Първите се наричат "ангели" (в тесния смисъл на понятието; на гръцки
език терминът означава "вестител"), а вторите - "дяволи"
(от гр. - "клеветник", "измамник"). Езотеричното познание
и, в частност, учението на ББ са възприели термините "ангели" и
"дяволи" (заимствани от християнската Църква), но влагат в тях
твърде различно съдържание от това, характерно за църковната лексика. Християнското
учение традиционно обрисува ангелите - носителите на доброто, верните служители
на Всевишния - като духовни, безплътни същества, надарени с ум, воля и чувство,
както и човекът. Но те са по-издигнати от него в еволюционно отношение. Бог ги
е натоварил с мисията да бъдат служебни духове (ср. Евр. 1:14). По отношение на
своята разумност, сила и могъщество те са значително по-съвършени от хората,
но все пак са ограничени в сравнение със своя Творец.
Православната църква, в частност,
застъпва становището, че всеки човек притежава свой ангел-пазител (или
ангел-хранител), който невидимо пребивава около него от началото до края на
живота му, направлява го към добро и се старае да го предпазва от зло.
Според Учителя П. Дънов ангелите някога,
много отдавна са били човешки същества като нас. Постепенно те напреднали
дотолкова в посока на духовното съвършенство, че се преселили завинаги в
невидимия свят. ("И ангелите някога са били прости хора като вас, но сега
са ангели, минали са по един ред, повдигнали са се, познали са истината,
започнали са разумно да служат на Бога от любов, доброволно. Затова са
ангели.") Ето как очертава той тяхната същност, мястото им в духовната
вселена и разделянето им на две големи групи в зависимост от степента им на
обвързаност с материалния свят: "Не мислете, че ангелите са някакви
невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества,
чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел
може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно
да пътува в безпределното пространство със скорост, много по-голяма от тази на
светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени.
Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на
две велики царства. Тези, от по-високото царство, рядко слизат на земята, а
принадлежащите към по- долното царство слизат по-често да помагат за духовното
повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от
човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди
земния човек, при условия, много по-благоприятни, които са използвали
разумно."
В Библията на много места става дума за
срещи между хора и ангели. Реалността на подобни контакти не буди съмнение. От
гледна точка на учението на ББ е от значение в каква форма и на какво равнище
бива осъществявано това общуване между земните и небесните обитатели. Учителят
П. Дънов дава обстойни отговори на този въпрос: "Някои искат да видят
ангел, но това на Земята засега е невъзможно. За да видиш ангел, ти трябва да
се преустроиш. Енергията, която излиза от ангела, е толкова мощна, че ти не
можеш да я издържиш. Ще се простреш на земята. Искаш да го прегърнеш като
човек, но това е невъзможно. Трябва да стоиш далеч от него. Ангелът минава от
една слънчева система в друга. Той минава милиони километри сам из
пространството така, както човек изобщо не може да си представи. ...На Земята
навред има въплътени ангели, служители на Бога, които са готови да се отзоват
на всеки вик за помощ. Благодарение на тези ангели и служители Божии хората
могат да понесат тези изпитания, през които минават." Очевидно
"преустройването" на човека, за да може да контактува с ангелите, е
преди всичко на нравствена и енергийна основа, което в същност е едно и също -
моралното издигане повишава и енергийния потенциал на личността. Учителят на ББ
в България ни осведомява, че има и специализирана група ангели, които отговарят
за човешката разумност и емоционалност. Злоупотребата с тези две водещи начала
у човека наврежда и на физическата му природа:"Има ангели, които
направляват човешкото сърце и ум. Когато човек не слуша тези ангели, осакатява
тялото си."
Любопитна е характеристиката на
качествата, обладавани от ангелите, направена от великия духовен Учител:
"Живот, Знание и Свобода са атрибути на ангелите. Те имат отношение към
духовния свят. ...Ангелите са красиви, пластични, подвижни, в тях няма нищо в
покой, всичко е в движение." Според учението на ББ ангелите натрупват
специфични опитности посредством въплъщения в материални тела. Подобен род
познание те не могат да придобият в духовния свят поради огромната разлика в
условията там, сравнени със земната действителност: "Ако ангелът иска да
разбере земния живот, той трябва да слезе на земята, да живее между хората. За
земния живот ангелът е толкова голям невежа, колкото човекът за духовния живот.
Един ангел не може да разбере как е възможно човек да греши, човек пък не може
да разбере как е възможно да не греши. По това именно се различават ангелите от
хората. За ангелите има само една невъзможност: те не могат да грешат. Обаче
слезе ли един ангел на земята и се облече в плът, той вече разбира какво нещо е
грехът, какво нещо са грешките. Когато хората се освободят от плътта си и
отидат на небето, и те ще бъдат праведни, ще живеят чист и свят живот като
ангелите."
учение за дяволите
Световните религии са единодушни и
относно реалното съществуване на дяволите. И в този случай те биват възприемани
като духовни същества, носители на злото, и носят различни имена в отделните
религиозни системи.
В християнското учение битува тезата,
че някои от ангелите се отклонили от изпълнението на Божията воля, изпаднали в
самолюбие, горделивост и злоба и така разкъсали връзката си с Бога (Юда 1:6).
Те се превърнали в зли духове, дяволи. Техният брой, според Библията, е твърде
голям (Мат. 12:16; Марк 5:9; Лука 8:30; 11:18). В течение на своя живот не са
редки моментите, когато човек попада под въздействието на дяволите и затъва в
греха. Така както насочените към доброто ангели могат да помагат на хората и
да ги напътстват към съзидателност в помислите и действията, така и демоните на
мрака са в състояние да изкушават людете и да ги водят към пъкъла.
В своето Слово Учителят П. Дънов изяснява
същността на дяволите и тяхната роля във всемирната драма. Според него и те -
както и ангелите - в древни, прадревни времена са били хора като нас. Но за
разлика от своите опоненти - служители на Вечната Светлина - те еволюирали по
пътя на злото, станали слуги на Лукавия. За тях Учителят на ББ у нас съобщава:
"...Дяволът е отличен учител", имайки пред вид поуките, които хората
култивират по линия на отрицателния опит. За да може да реализира това си предназначение
в Проявеното Битие, дяволът полага неимоверни усилия. Учителят П. Дънов ги
оценява по достойнство: "По-трудолюбиво същество от дявола няма. Доколкото
аз зная, най-трудолюбивото същество в света е дяволът. От сутрин до вечер той
тича по работа. Той е образец на усилена дейност."
Според учението на ББ човек има три
главни противника в своето земно съществувание, чието присъствие следва да
отчита и да обезсилва козните им, но без да излиза на открита битка с тях:
"Плътта, светът и дяволът - ето вашите врагове. Не се борете с тях!"
(Учителят П. Дънов). Някои от човешките слабости имат своя произход именно във
въздействието върху нашата природа от страна на тъмните сили: "Обезсърчението,
съмнението, недоволството, гневът, тъгата не са ваши - те са от дяволски
произход." Неслучайно наричат Лукавия "изкусител". Той владее
това изкуство до съвършенство. Ала народната мъдрост гласи, че "който е
предупреден, е наполовина спасен". Затова и в своето Слово Учителят П.
Дънов издига ярко червен предупредителен знак за този вид умение на служителите
на злото: "Като обикаляте скалата на радиото си и търсите различни
станции, попадате и на станцията на дявола. Какво ще ви каже той? "Животът
няма никакъв смисъл." Как да няма смисъл? "Празна работа е. И знанието
няма никакъв смисъл, всичко е празно." Каквото и да кажеш, той ще го
отрече. Най-после ще те запита: "Ти, като си станал учен, какво си спечелил?
Твоите прадеди, които също бяха учени, какво направиха? Не измряха ли? Не е ли
заблуждение вашето знание?" Какво ще му кажете тогава? ...Като дойдеш до
дявола, със седмици не можеш да се освободиш. Казвам: зад дявола нe стой! Бягай
надалеч! Не се занимавайте с естеството на лошите мисли."
Истинският ученик по духовния Път
със своите мисли, чувства, думи и дела би трябвало до такава степен да натъжава
дявола, че дори да го разплаче! В неговия живот не бива да остане нито едно
тъмно петънце, а от него във всички посоки да струи светлина. "Направи
така, че и твоят дявол да поплаче. Докато той се радва, ти ще плачеш. Когато
дяволът почне да плаче, тогава ти ще се радваш." Силите на мрака на
практика стоят зад всички трагични, разрушителни събития в нашата действителност.
Само че те са невидими и действат посредством свои проводници. Ако трябва да
потърсим вината за сътвореното зло у някого, не бихме могли да го открием, а ще
насочим обвинително пръст към онези измежду нас, които са се поддали на
гибелното му влияние: "Кой е виновен на земята? Има един виновен на
земята, когото никога не можете да хванете. ...Има един юнак, когото никой не
може да хване и осъди. Защото всички в света са негови чиновници"
(Учителят П. Дънов.)
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар