петък, 22 април 2016 г.

Планината и здравето (Продължение)

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Енергиите на планината – практически правила” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 Лична хигиена:

- Първото нещо е: трябва да спазвате законите на здравето. Като изгуби човек своето здраве, постиженията му са малки.

Без всякакво съмнение физическото здраве е предпоставка за нормално съществуване, както и за развиване на духовните качества, които наричаме добродетели. Затова и разказвачът набляга на обстоятелството, че ако изгубим здравето си, духовната пътека ще се окаже твърде трудна за преодоляване.

Законите на здравето произтичат от основните космически закони. Те изискват от човека да съхранява изначалната хармония между своите вътрешни сили и енергии с тези на природната среда, а ако тази хармония бъде нарушена, да стори незабавно всичко необходимо, за да я възстанови. Водещо начало в тази насока е здравословният начин на живот – живот в съзвучие с Разумната Природа.

сряда, 20 април 2016 г.

Планината и здравето



(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Енергиите на планината – практически правила” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


След Паневритмията при второто от Седемте рилски езера братята и сестрите са насядали около своя Учител. Утринните мъгли и росата оставят своя отпечатък под формата на безброй кристални капчици върху хора, треви и камъни. В един миг цялата Жива Разумна Природа стаява дъха си, за да чуе по-ясно Словото на великия Посветен. И то не закъснява да огласи величествените рилски простори...

 Вътрешният барометър:

- Човек има един съвършен барометър за времето. Например, ако ви боли вратът, коляното или кръстът, това показва какво ще бъде времето – дали ще има град, дъжд, сняг, ветрове. После, по това може да узнаете разните течения. Малцина могат да разполагат с този деликатен инструмент. Много скъпо струва поддържането му.

вторник, 19 април 2016 г.

Християнските тайнства





Понятието „тайнство” (гр. – μυστήριоν; лат. – sacramentum) само по себе си показва, че става дума за нещо скрито за сетивата, за някаква мистерия. В християнската Църква тази дума притежава определено съдържание – освещаване на човека чрез Третото Лице на Света Троица, Светия Дух, чрез Неговите благодатни сили. Казано на по-достъпен език, Божията благодат се излива върху хората с особена сила именно в тайнствата.
Православната и Римо-католическата църква признават седем тайнства, а повечето протестантски църкви – две (Кръщение и Причастие, което при тях се нарича „Господня вечеря”, имайки пред вид Тайната вечеря на Иисус Христос и дванайсетте апостоли) или в редки случаи три.
Всяко тайнство притежава две страна: видима (външна) – свещенодействията и тайноизвършителната формула (кратка фраза, чрез която бива призоваван Св. Дух за осъществяване на тайнството); и невидима (вътрешна) – възприемането на благодатта от Св. Дух, която е различна за всяко тайнство.
По-долу ще разгледаме накратко седемте тайнства в Православната църква.
 1. Кръщение: Наричат го „входна врата за Църквата”, понеже който не се е кръстил, не може да стане християнин, т.е. член на Църквата. Видимата му страна се състои в трикратно потапяне на кръщавания във вода и произнасяне от свещенослужителя на кръщалната формула: „Кръщава се Божият раб (рабиня) ...... в името на Отца и Сина, и Светаго Духа.” Невидимата страна е свързана с очистването на кръщавания от първородния грях на праотците ни Адам и Ева и от извършените от него лични грехове, с духовно възраждане и освещаване. Към видимата страна спадат и обредите: отричане от дявола от страна на кръщавания; обличане на бяла дреха от него; възлагане на кръст върху главата му; палене на свещи и обикаляне около купела с вода.

събота, 26 март 2016 г.

Движението



(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Закони за движението” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)
  


Животът е движение. Движението е живот. Всемирният живот представлява едно неспирно движение на всичките му съставни части, на всички природни и надприродни царства. Докато сме в движение, съществуваме и изпълняваме предназначението си. Спре ли движението, спира и животът.
В лагера на Бялото братство на Рила цари оживление. Току-що са приключили гимнастическите упражнения и Паневритмията. Всички са се разположили около третото езеро, наречено Балдер-Дару, и очакват Словото на Учителя Беинса Дуно. И то не закъснява да се излее като поток на живителна благодат, на Божествена Мъдрост и Светлина...

 Вечното движение

- Сега пазете едно правило. В природата има закон. Той е следният: ти никога не можеш да се спреш на едно място, без да се движиш. Единственото неподвижно място във Вселената е центърът на Вселената, всичко друго е в движение. Ако ти се спреш, ще почнеш непременно обратно движение. Спирането е вече падане. Движението е качване нагоре. Щом се спреш, ще паднеш.

сряда, 23 март 2016 г.

Божествената наука (продължение)




(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Новият път” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


 Предизвикателства пред съвременната наука:

- Съвременната наука върви по нов път. Източните народи, които представляват инволюционния период на човечеството, са учили по съвсем друг път. Сега при еволюционния период се тръгва по нов път. Той ще има по-добри резултати, по-добри постижения в подробностите.

Под „съвременна наука” Учителят Беинса Дуно очевидно има пред вид не само официалната, традиционна наука, но и духовната такава. Инволюционният етап на човечеството е поставял едни задачи пред науката, а настоящият еволюционен етап – коренно различни. Във фазата на инволюция науката е била призвана да навлиза все по-дълбоко в дебрите на материята, да открива и формулира законите, които я управляват, и да повишава ефективността на контакта между човека и заобикалящата го среда.