Главната цел в живота

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Ключът” от книгата „Разговорите

при Седемте рилски езера)

Една от най-важните теми в Словото на Учителя Беинса Дуно е за служението: на Бога, на Напредналите Същества, на човечеството и на своя ближен. В един свой разговор в района на летния лагер на Бялото братство на Рила той добавя съществени щрихи към тази вечна и всеобхватна проблематика – ключ към решаването на загадката на нашия земен живот.

 Бог – най-великият Учител на Доброто:

- Този, който ме учи да извърша най-добре една работа, това е Бог, Реалното; например, да рисувам добре, да пея добре. Този, който ме учи да се обхождам, това е Бог! Когато зле се обхождаме, това сме ние.

Божественото, заложено извечно у всекиго от нас, ни подтиква тихо, неусетно, но настойчиво винаги да даваме най-доброто, на което сме способни. Искрата Божия у човека е perpetuum mobile – вечният двигател на нашето духовно развитие и общочовешкия напредък. Тя не се изморява да ни насърчава по пътя към Доброто. Няма умора, изтощение или отчаяние у Бога! Те спохождат само нас, човеците, когато не използваме правилно силите и жизнените си ресурси.

Служението

“Животът започва от служенето на Бога.”

“Само в служенето човек познава себе си. Истинският живот се изразява в служене.”

“Онова, което може да освободи човека от неговата съдба, това е Любовта му към Бога, чрез която ще научи закона на служенето.”

“Онзи, който люби, трябва да слугува на всички. Тъй както Бог слугува.”

(Учителят Петър Дънов)

Предназначението на живота на окултния ученик, неговата главна задача в света на материята е да се учи. Определяща черта в мисията на всеки истински духовен Учител, неговата главна задача е да служи. Когато ученикът завърши успешно земното училище, той става Учител. Довчера се е учил, а от този момент самият той започва да учи, да обучава своите по-малки в духовно отношение братя и сестри. Да учиш някого, означава да му служиш с всеотдайност и Божествена Любов.

Животът като притча

                                        (Есе върху беседата „Тази притча”)

Притчата е кратък иносказателен разказ, в който чрез персонажите и техните взаимоотношения биват излагани поуки и наставления с духовно-нравствен характер. С притчи изобилства Словото на редица духовни Учители, между които Христос и Беинса Дуно. В тази беседа Учителят на Новата планетарна култура разглежда живота като притча, т.е. като история с множество действащи лица, които общуват помежду си и учат житейските си уроци с радост или болка. Всеки един от тях е едновременно ученик и учител в земното училище. Животът на Земята е притча, понеже под повърхността на фактите, явленията и събитията винаги се крие някакъв контекст, някакъв по-дълбок смисъл, който участниците в този нестихващ спектакъл би трябвало да проумеят и с негова помощ да станат по-мъдри и по-истинни.

Гордостта и смирението

                      (притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14)

Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря”. И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието “фарисейщина” бива отъждествявано с лицемерието.

Умът – господар или слуга?

                        (Есе върху беседата „Умовете им”)

          Мъдрият български народ има пословица: „Ум царува, ум робува, ум патки пасе.” В тази кратка, но оцветена от Божествената Истина фраза се открояват три състояния на човешкия ум:

1. Той царува, т.е. господар е на човешките мисли, чувства и дела.

         В случая умът е подчинен на безсмъртното духовно начало у човека. Той съдейства за проявлението на Божественото у личността и за изпълнението на плана на Бога за нея. Това е висшият ум на индивида.