Привидности

(Есе върху беседата „Стотникът”)

Вярата на стотника в Христос като Месия, като Божий Син и Пълномощник на Небесния Отец бе от решаващо значение за изцелението на неговия син. Римският офицер бе повярвал в нещо, недостъпно за физическите му очи, но открито за сърцето му. Това, в което той бе повярвал, бе не просто реалност, а върховната реалност – Бог и Неговият Единороден Син, проявеният образ на Висшата Сила във Вселената.

Обяснявайки същността на реалността от духовно-езотерична гледна точка, Учителят Беинса Дуно изтъква: „Реалността на живота седи в онова, което човек не вижда, а не в това, което вижда.“

Младост и старост

Казват, че младостта и старостта са не само и не толкова характеристики на биологическата възраст, колкото състояние на духа. Какво означава това? – Най-вече че човешкият дух, който няма възраст, до голяма степен определя и здравословното състояние на човека, и усещането за принадлежност към някаква възрастова група.

Мировият Учител Беинса Дуно предлага още една гледна точка към проблема. Той го свързва с междинното положение на човешкия род между животинското и ангелското царство: „Човек, който остарява и умира, е още в областта на животните. А когато излезете из областта на животните и влезете в областта на безсмъртието, ще влезете в истинския живот и ще станете кандидати за ангели. А сега това, че умираме, показва, че сме още в областта на животните. Може някой да възрази: „Че кой не е остарял досега?” Всеки, който е животно, е остарял; а всеки, който е човек, ще се подмлади. Следователно младостта е човешкото, а пък старостта е животинското. Под „старост” се разбира, когато изгубиш смисъла.” (Цитат от сборника „Към извора”, лекции на Общия окултен клас, 1935/36, т.I, София, 2002, с. 286.)

Преходно и непреходно

(Есе върху беседата „Моите овце слушат Моя глас”)

Както овцете слушат гласа на своя пастир и го следват, така и повярвалите в мисията на един духовен Учител възприемат Словото му като израз на Божествената Истина и вървят с търпение, постоянство и всеотдайност по пътя, който той им е очертал. Това е път на постепенното, плавно и постъпателно духовно израстване, в рамките на който се разгръща вътрешният потенциал на пилигрима и заискряват със завладяваща красота добродетелите на неговата душа – жалони по Пътя към съвършенството. В крайна сметка това движение напред и нагоре отвежда човека с пробудено съзнание до самия Божий престол, до царството на вечната Светлина и безсмъртната Любов.

Преходно и непреходно

(Есе върху беседата „Моите овце слушат Моя глас”)

Както овцете слушат гласа на своя пастир и го следват, така и повярвалите в мисията на един духовен Учител възприемат Словото му като израз на Божествената Истина и вървят с търпение, постоянство и всеотдайност по пътя, който той им е очертал. Това е път на постепенното, плавно и постъпателно духовно израстване, в рамките на който се разгръща вътрешният потенциал на пилигрима и заискряват със завладяваща красота добродетелите на неговата душа – жалони по Пътя към съвършенството. В крайна сметка това движение напред и нагоре отвежда човека с пробудено съзнание до самия Божий престол, до царството на вечната Светлина и безсмъртната Любов.

Кой човек е по-учен?

(Есе върху беседата „Който слуша Моите думи”)

Който слуша думите на един велик духовен Учител и ги прилага, той съгражда дома си, сиреч живота си, върху камък – върху здрава основа, която никакви житейски бури не биха могли да разклатят. Това е човек,  който не само е слушал Словото от устата на великия Посветен, не само го е разбрал и превърнал в неразделна част от своя мироглед, но и го прилага на всяка крачка във владенията на материята. Така той се устремява към портите на Небесното Царство, воден от светлината на Словото на Истината,  следвайки стъпките на онзи, който разпръсква мрака на невежеството със своята проповед и с личния си пример.