В една своя неделна беседа Учителят Беинса Дуно разкрива пред слушателите си дълбоки духовни истини, хвърлящи светлина върху великата тайна на Времето. С присъщия си пестелив откъм подробности и подчертано образен стил той разбулва мистерията на изградените върху условността на материалното битие понятия „минало”, „настояще” и „бъдеще” и очертава действителното им съдържание от позициите на автентичното езотерично познание. Великият Посветен се обръща към аудиторията със следните думи: „Единственото нещо, което може да привлече човека и да преобрази неговия живот, е Великата Разумна любов, която действа вътре в самия човек. Тя се проявява или по пътя на необходимостта – пътят на човешкото минало, или по пътя на сегашния живот, или по пътя на бъдещето. Миналото е законът на необходимостта, настоящето е Божественият Промисъл, а бъдещето – законът на Божията Любов. В закона на необходимостта има мъчение. Трябва да живееш в настоящето, където работи Божественият Промисъл – в тази Любов всички хора влизат като членове на едно семейство и всички са под закрилата на Божия Дух. От тази Любов ще влезеш в закона на Свободата, където всички хора, всички същества имат еднакво право на живот” (неделни беседи „Сила и Живот”, т. 8, с. 316, изд. „Бяло Братство”, изд. „Захарий Стоянов”, София, 2014; цитатът е поместен в „Мисли за всеки ден” – 22 септември 2014 – 21 септември 2015, с. 24 [мисълта за 22 октомври 2014 г.], изд. „Бяло Братство”, София, 2014).
