Тайнството на орфическите мистерии

       „Светът може да бъде завладян с лира, не с меч” – така, казват, пророкувал митичният певец, живял някога по нашите земи. Когато Орфей засвирел на своята лира, вятърът утихвал, заслушан в чудодейната музика, птиците спирали в небето, а животните – по горските пътеки, духовете на зверовете се укротявали и те лягали в краката му.

Пентаграм

Пентаграмът е древен духовен символ – една от емблемите на Всемирното Бяло братство. В съвременната епоха е възкресен и представен в пълнотата на своето мистично съдържание от българския духовен Учител с планетарна мисия Петър Дънов (Беинсà Дунò). Пентаграмът осветлява пътя на човешката душа към съвършенството. В частност, той разкрива особеностите на еволюционното развитие на човека в рамките на Петата коренна раса. За първи път Учителят Беинса Дуно дава кратко тълкувание за неговото значение по време на събиране на Синархическата верига през 1910 г.

Петте върха на пентаграма съответстват на пет стъпки или етапа, през които преминава човешката душа в своето еволюционно развитие. Това развитие е свързано с пет планински върха, на които са станали пет значими за духовната история на човечеството събития:

Любовта е единствената реалност (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Досег с реалността” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 Чрез добродетелност – към щастие:

- Път за добиване на щастието е добродетелта. А възможността за добиване на добродетелта е Божията Любов. И тъй, Любовта дава път за постигане на щастието по пътя на добродетелта. Добродетелта е произлязла от Божията Любов.

Качествата на душата, които наричаме добродетели, са една от главните цели по еволюционния път на човека. Твърде богата е тяхната палитра и особено ценни са резултатите от тяхното завоюване. Майка на всички добродетели е Божествената Любов. Всички те по един или друг начин, повече или по-малко съществуват в нея и се изразяват чрез нея. Затова и животът във великата Любов предполага най-благоприятните условия за придобиване и на останалите добродетели. Разбира се, това не може да се осъществи в рамките на една земна инкарнация. Нужни са десетки или стотици въплъщения в света на материята,

Паневритмия

         Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече – бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие “Паневритмия” може да се преведе на езотеричен език като “Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм”. Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността.

Щастие и нещастие

Любовта е единствената реалност   (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Досег с реалността” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Всеки досег с реалността наричаме щастие. Всеки досег с илюзиите на живота наричаме нещастие. Но постоянно не можеш да бъдеш в досег с реалността. Човек, ако не във всеки момент, поне един път на ден, един път на месец или година да влиза в досег с реалността.

Как да разбираме израза „досег с реалността”? И защо този досег ни прави щастливи? За пробудената душа реален е Бог и Неговото присъствие в творението. Човешката творческа дейност – доколкото е в служба на осъществяването на Божиите идеи – също може да се превърне в елемент от тази реалност. Останалото – нашите желания, страсти, притежания, продуктите на технотронната цивилизация, всичките ни удобства и глезотии – е илюзия, която не поражда щастие, а неговата противоположност. Затова и досегът с Божественото в света и у самите нас е извор на удовлетворение и щастие, а овладяването и разпореждането с „илюзиите на живота” ни носи само разочарования, усещане за празнота и тъга по нереализирани копнежи.