Любовта е единствената реалност (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Досег с реалността” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

Цялата Вселена, цялата Жива Природа е разумна. Принципите и законите, които действат в нея, са плод на Божия съвършен Разум. Двигател на всяко движение, на всяка промяна, на всеки възход в космическия необят е великата Любов на Твореца. В Любовта е смисълът на цялото ни битие. Без нея то се обезсмисля, обеднява, разтапя се и най-накрая изчезва в пропастта на безнадеждността и безизходицата. Затова и всеки от нас се стреми към същата тази Любов – независимо дали и доколко осъзнава нейната истинска същност и роля за пълнотата на живота.

 Условия за щастие

Любовта винаги предполага саможертва. Който ни обича, ни дава нещо от себе си, жертва от най-скъпото си в името на Любовта. Така той я доказва, дори и без думи – само в делата. Ние, хората – разумните същества на планетата Земя, сме се появили на този свят и го населяваме благодарение на Любовта и саможертвата на високо еволюирали Разумни Същества, изпълнители на Божия план за познатата ни реалност.

Сила жива (Ново разбиране за музиката) Петър Дънов

     

       В Божествения свят музиката е проявление на Мъдростта. Онова разумно съчетание, което съществува в абсолютната хармония на Божествения свят, е израз на Мъдростта. От нея изтича светлината, носеща Божествените идеи в цялата Вселена. Светлината е онази форма, по която Бог изпраща живота в света. Тя засяга преди всичко човешкия ум, дава му подтик. Божествената светлина е нещо разумно.Тя е необходима за живота, защото чрез нея се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората. Божественият свят е свят на велика хармония. 

Работѝ с Любов! (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Истинската работа” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

В своите беседи и лекции Учителят Беинса Дуно подчертава многократно, че основната задача на земния човек е да се учи и да работи. С особена сила това напътствие важи за онзи, който е избрал да следва духовния Път. Затова сме длъжни да се отнасяме с повишено внимание към Словото на този Учител, осветляващо съдържанието на понятието „работа” и нейните разновидности. В разгледания по-долу разговор при Седемте рилски езера великият Посветен предлага задълбочена трактовка на тази проблематика от позициите на Новото учение:

Двете опорни точни на човешкия живот

(Есе върху беседата „Двама синове”)

В настоящата беседа Учителят Беинса Дуно посочва и дефинира две опорни точки на човешкия живот, както и мястото на самия човек спрямо тях. Преди всичко Учителят на Всемирното Бяло братство дава определение на понятието „опорна точка”: „Опорните точки са центрове, които не се движат.” Казаното е достатъчно ясно, но все пак изисква известно уточнение: неподвижността на опорните точки не е абсолютна, а относителна.

Страданието

Какво е страданието? – Стон на сърцето, вопъл на душата, болка за тялото, несбъднато желание, неудовлетворен порив на плътта, стремление, чийто полет е угаснал в океана на неосъществимостта... Или нещо друго. Или може би всичко това наедно...

Как да измерим страданието? Как да го преодолеем? Как да се поучим от него? Какво място да му отредим в палитрата на психическия живот?

Къде е началото на страданието и къде свършва то? От какво се поражда и как замира? Ураган, земетръс или мощно вулканично изригване подхранва корените му в нас? Кой е неговият родител? Как да му станем настойник? Как да го отдалечим завинаги от нас?