Пчели и мравки

Учителят Беинса Дуно за животинското царство

В беседите си на много места Учителят на новото време отделя специално внимание на пчелите: на тяхната пословична работливост, на съвършената организация на изумителното им пчелно общество в кошера, на способността им да превръщат цветния прашец в мед – навярно най-ценния хранителен продукт за човека: „Казвате, че пчелите работят много. Те се отличават с по-голям ред и дисциплина от мравките. Културата на пчелите ще мине в нова, по-висока фаза на развитие. Те събират мед за себе си, да се осигурят за зимата. Въпреки това хората им вземат меда. Пчелите се сърдят, дразнят се, жилят. Хората пък се бранят. В това отношение мравките, пчелите и хората имат едни и същи чувства – всички защитават своето. Това е естествено.“

Кучета и котки

(Учителят Беинса Дуно за животинското царство)

Най-добрият приятел на човека – кучето, съпътства нашия живот от хилядолетия. След като някои вълци били опитомени от древните наши предци, те дали началото на стотиците съвременни кучешки породи. Кучето винаги е било символ на беззаветна преданост към своя стопанин. Макар че не може да говори, неговата интелигентност е толкова висока, че му позволява да изразява съвсем ясно своите желания и настроения. Предаността му си проличава особено ярко, когато то се бори да спаси живота на господаря си. За такъв случай разказва по-долу Учителят Беинса Дуно: „Много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека. Преди години на бургаското пристанище се случило нещо интересно. Пътници с билети в ръка се трупали на пристанището, за да влязат по-скоро в парахода, да си заемат места.

Отношение на човека към животните

Както вече бе посочено по-горе, свещен дълг на нас, хората, е да уважаваме Божествения кълн у всички животински видове, да се грижим за тях, да създаваме условия за тяхното нормално съществуване, да подпомагаме еволюционното им израстване. Понеже тяхната далечна цел е нашето, човешкото царство, до което те биха могли да достигнат – и би трябвало да достигнат – и с нашата съзнателна подкрепа.

В своето Слово Учителят Беинса Дуно набляга на огромната отговорност, която ние носим за нашите по-малки братя и сестри от животинското царство: „Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: „Това е кон” или „Това е птица”, или „Това е дърво”... Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него.”

Учителят Беинса Дуно за животинското царство (продължение)

Качества на животните

 

Има качества, които са общи за всички животински видове – най-вече тези, обусловени от инстинктите за самосъхранение и размножаване и от естествения подбор. Но има и качества, специфични за отделните видове, които именно ги обособяват като такива. От друга страна, при по-високо еволюиралите видове, най-вече при бозайниците, и конкретните представители на вида се отличават със свои личностни характеристики. Този факт ги доближава до човешкото царство – общността на разума, който те проявяват в някаква първоначална степен.

В своите лекции и беседи Учителят Беинса Дуно разглежда като фактор за спецификата на отделните животински видове същността на силите, които действат върху тях. При едни животни действа един вид сили, а при други – различен от първия вид: „Характерът на силите, които действат в света, се отразява и върху живите същества. За пример във вълка действат един род сили, а в овцата – друг род. Овцата никога не напада, а вълкът всякога напада. Естеството на месоядците и кръвожадните животни е грубо, жестоко. За своята грубост те плащат с живота си.” В целия Космос действа една всеобща сила, която в християнското богословие се нарича „Божия благодат”.

Неестествени желания

(Есе върху беседата „Той дойде при Пилат”)

Има два вида желания – естествени и неестествени. Естествени са тези, които съответстват на висшата природа у човека, на неговото безсмъртно духовно начало, на Божественото му ядро. И обратно, неестествени желания са онези, които отговарят на низшата човешка природа, на животинското му начало. Естествените желания – когато бъдат осъществени – подпомагат нашето еволюционно израстване. Задоволяването на неестествените желания пък ни връща назад по духовния Път, налива вода в мелницата на разрушителните сили, които принизяват душата и водят до постепенен разпад на тялото. Енергията на естествените желания има за свой източник висшите сфери на Духа. От друга страна, неестествените желанния черпят своята енергия от тъмните зони на Битието, от областите под сатанинско влияние.