Отношение на човека към животните

Както вече бе посочено по-горе, свещен дълг на нас, хората, е да уважаваме Божествения кълн у всички животински видове, да се грижим за тях, да създаваме условия за тяхното нормално съществуване, да подпомагаме еволюционното им израстване. Понеже тяхната далечна цел е нашето, човешкото царство, до което те биха могли да достигнат – и би трябвало да достигнат – и с нашата съзнателна подкрепа.

В своето Слово Учителят Беинса Дуно набляга на огромната отговорност, която ние носим за нашите по-малки братя и сестри от животинското царство: „Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: „Това е кон” или „Това е птица”, или „Това е дърво”... Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него.”

Учителят Беинса Дуно за животинското царство (продължение)

Качества на животните

 

Има качества, които са общи за всички животински видове – най-вече тези, обусловени от инстинктите за самосъхранение и размножаване и от естествения подбор. Но има и качества, специфични за отделните видове, които именно ги обособяват като такива. От друга страна, при по-високо еволюиралите видове, най-вече при бозайниците, и конкретните представители на вида се отличават със свои личностни характеристики. Този факт ги доближава до човешкото царство – общността на разума, който те проявяват в някаква първоначална степен.

В своите лекции и беседи Учителят Беинса Дуно разглежда като фактор за спецификата на отделните животински видове същността на силите, които действат върху тях. При едни животни действа един вид сили, а при други – различен от първия вид: „Характерът на силите, които действат в света, се отразява и върху живите същества. За пример във вълка действат един род сили, а в овцата – друг род. Овцата никога не напада, а вълкът всякога напада. Естеството на месоядците и кръвожадните животни е грубо, жестоко. За своята грубост те плащат с живота си.” В целия Космос действа една всеобща сила, която в християнското богословие се нарича „Божия благодат”.

Неестествени желания

(Есе върху беседата „Той дойде при Пилат”)

Има два вида желания – естествени и неестествени. Естествени са тези, които съответстват на висшата природа у човека, на неговото безсмъртно духовно начало, на Божественото му ядро. И обратно, неестествени желания са онези, които отговарят на низшата човешка природа, на животинското му начало. Естествените желания – когато бъдат осъществени – подпомагат нашето еволюционно израстване. Задоволяването на неестествените желания пък ни връща назад по духовния Път, налива вода в мелницата на разрушителните сили, които принизяват душата и водят до постепенен разпад на тялото. Енергията на естествените желания има за свой източник висшите сфери на Духа. От друга страна, неестествените желанния черпят своята енергия от тъмните зони на Битието, от областите под сатанинско влияние.

Учителят Беинса Дуно за животинското царство

1. Езотеричен поглед към животинското царство:

В Проявеното Битие Божият вездесъщ Дух изразява Себе Си в безброй форми. Всяка от тях по свой начин отразява Неговото присъствие и носи в ядрото си перспективата да осъществи предназначението си според великия Божествен План за Вселената. Във всяко живо същество е заложена една идея, възникнала от премъдрия Разум на Всевишния и призвана да се изяви на физическото поле в своята извечна красота и пълнотата на изначалния замисъл.

Според Учителя Беинса Дуно отвъд огромното разнообразие от класове, семейства и видове в животинското царство ние, човеците, би следвало да прозираме кълна на тяхното праначало – онзи Първоизвор, от който е било извикано за живот всичко съществуващо: „Като видиш едно животно, ти казваш: „Животно е това”. Ако е кон, казваш: „Кон е това”. Така говори само онзи, който не разбира цената на Божественото.

Учение за безсмъртието на душата

Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: “Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: “Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай.” Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне.”