неделя, 29 април 2018 г.

Три велики закона




(Есе върху беседата „Сам Отец”)


Божествената Любов не само носи изобилния и пълен живот, но и го осмисля. Без Любов нашето съществуване не би имало смисъл. Затова всички живи същества я търсят и се стремят към нея – всяко според степента на своето развитие. И всяко от тях я изразява по свой неповторим начин. Когато става дума за разумни създания, каквито са хората, тогава възприемането, осмислянето и прилагането на висшата октава на Любовта е белязано с печата на съзнателно отношение. В тази насока на разсъждения Учителят Беинса Дуно споделя: „Смисълът на живота седи във вътрешното разбиране и прилагане на закона на Любовта.“
Вътрешно е разбирането на душата, която именно е призвана да възприеме, усвои и приложи Любовта като плод на съзнателен процес. Тя е и тази, която разбира, че съществуването, действието и приложението на Божията Любов е закон на Вселената. От вътрешното разбиране до прилагането на Любовта винаги има една голяма крачка, която човек следва да направи със силата на волята.
По-нататък авторът на беседата формулира три фундаментални закона, които според него лежат в основата на съществуването и функционирането на цялото Проявено Битие: „Три велики закона управляват битието: законът на абсолютната реалност, законът на абсолютната разумност и законът на абсолютната материя.“
Нека да ги разгледаме по отделно:
1) Законът на абсолютната реалност е закон за съществуването на Бога като Абсолют, като абсолютна върховна Същност. Като такъв Той притежава абсолютно битие и е носител на абсолютна реалност. В този смисъл всяка реалност извън Божието битие е относителна. Разумните същества в Космоса се докосват до абсолютната реалност на Небесния Отец, когато придобият Божествено съзнание.
2) Законът на абсолютната разумност също е проявление на Божията висша Същност в качеството ѝ на всеобхватен Разум, който обгръща всичко съществуващо, включително и съкровеното естество на своя Носител – Бога. Тази абсолютна разумност се разпростира във всички сфери на Проявеното Битие и е заложена като потенциал във всяка монада, във всяко живо същество. Цялото Божие творение е разумно – на всички равнища, именно защото е пропито от абсолютната разумност на Всевишния.
3) Законът на абсолютната материя отразява съществуването на Божието творение на всички нива на проявление, с различна субстанциалност, с различна вибрация на Божия животворящ Дух. Това е закон за творческата дейност на Създателя като резултат от Неговия величествен План и Промисъл за всичко съществуващо. Понятието «материя» в случая не е тъждествено с познатата ни материалност на физическото поле. Това е обобщителен термин, който обхваща всички форми на изява на Божия Дух, т.е. всички форми на творението.
Законът на абсолютната реалност прогласява езотеричния факт, че има само една абсолютна реалност и това е Бог.
Законът на абсолютната разумност утвърждава обстоятелството, че върховният и всеобхватен Разум на Бога Творец прониква всички Негови творения и ги насочва към изпълнение на еволюционната им цел. Този закон определя отношенията между всички същества във Вселената.
Законът на абсолютната материя свидетелства, че всяка форма на творението е носител на Божия Дух и като еволюционен ранг съответства на интензивността на Неговата вибрация в самата форма.
Като обобщително понятие материята е абсолютна, тъй като е проекция на Волята и творческата активност на Абсолютния Дух – Бога.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар