Второто проявление
на Любовта – като чувство, действа в
душата на човека. В случая тя е свързана с астралното (емоционалното,
чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на
противоположния пол. Очевидно е, че тази степен в проявата на Любовта е
по-издигната от предходната. В своето разширено действие тя засяга и
отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели. Братството
между хората – един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество –
е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в душата. В тази си
изява Любовта засяга духовното естество на личността, нейното нравствено
чувство.
На този етап от духовното съзряване на индивидуалността човешката
чистота и устойчивост бележат значителен ръст. Важен щрих от мотивацията на
този тип мислене и поведение откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: “За някого казвате, че го обичате повече.
Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а
Божественото се движи. Но ако ние се
движим с Божественото, тогава няма да има смяна.”
Любовта като стремеж може да бъде сравнена с
корените на дървото. Те навлизат дълбоко в земята, т.е. във физическия свят. А
Любовта като чувство съответно отговаря на клоните на дървото. Те растат нагоре
и отправят взор към Слънцето. Това проявление на Любовта съответства на
манталитета на новозаветния човек. Житейските изпитания предизвикват у
него предимно реакцията на съблазняване, усъмняване и разколебаване. Възгледите
му достигат границата на колективното съзнание, обхващайки общия му интерес със
съмишленици и съидейници. В убежденията си се колебае между вярата и безверието.
Разглежда света като сцена на вечната битка между доброто и злото. Издига в
култ благотворителността, която може да го подпомогне в постигането на
най-важната му жизнена цел – спасението на душата.
Kонстантин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар