Любовта като чувство

 Второто проявление на Любовта – като чувство, действа в душата на човека. В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на противоположния пол. Очевидно е, че тази степен в проявата на Любовта е по-издигната от предходната. В своето разширено действие тя засяга и отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели. Братството между хората – един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество – е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в душата. В тази си изява Любовта засяга духовното естество на личността, нейното нравствено чувство.

На този етап от духовното съзряване на индивидуалността човешката чистота и устойчивост бележат значителен ръст. Важен щрих от мотивацията на този тип мислене и поведение откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: “За някого казвате, че го обичате повече. Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи. Но ако ние се движим с Божественото, тогава няма да има смяна.”

Любовта като стремеж може да бъде сравнена с корените на дървото. Те навлизат дълбоко в земята, т.е. във физическия свят. А Любовта като чувство съответно отговаря на клоните на дървото. Те растат нагоре и отправят взор към Слънцето. Това проявление на Любовта съответства на манталитета на новозаветния човек. Житейските изпитания предизвикват у него предимно реакцията на съблазняване, усъмняване и разколебаване. Възгледите му достигат границата на колективното съзнание, обхващайки общия му интерес със съмишленици и съидейници. В убежденията си се колебае между вярата и безверието. Разглежда света като сцена на вечната битка между доброто и злото. Издига в култ благотворителността, която може да го подпомогне в постигането на най-важната му жизнена цел – спасението на душата.

Kонстантин Златев