(Размисъл върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от
книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)
Единственият, Който дава, е Бог:
- Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да
стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе.
Защото Бог е, Който дава. Когато
даваш, Бог е, Който дава чрез теб. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на
прав път. Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път.
Всичко на този свят
принадлежи на Бога. Той е сътворил Вселената, Той е положил в основата ѝ
принципи и закони, въз основа на които тя се развива. Така че именно Той е
собственикът на всичко сътворено. По време на земния живот Всевишният ни
предоставя условия и блага, за да можем да съществуваме пълноценно и да
осъществим предназначението си на физическото поле. Всичко, с което разполагаме
в течение на едно въплъщение, е Негово; то само ни е дадено за временно
ползване. При това Той очаква от нас да го използваме разумно – за целите на
Неговия план за нас и човечеството. Разхищението на благата, получени от
Твореца, има своята цена – връщане назад по еволюционния ни път.
Когато даваме нещо на
някого, от което той в момента се нуждае, Бог е Този, Който дава чрез нас. Нека
не се заблуждаваме, че проявяваме особена щедрост, понеже в случая употребяваме
не собствено притежание, а Божие. Ако неизменно сме изпълнени със съзнанието,
че всичко съществуващо е на Бога, а не наше, то ще правим по-малко грешки в житейските
си дела.
В човешката степен на
проява на Любовта ние възприемаме обекта на чувствата ни като притежание. Това
е акт на егоизъм. Целта на интимното общуване между мъжа и жената е да откриеш
Божието присъствие у партньора си и да го стимулираш да го изяви в пълнота.
Това е постижимо, ако прилагаме Любовта като Божествен принцип и я разгръщаме в
нейното напълно безкористно и ненакърнимо чисто проявление. Ако останем на
равнището на човешкото си разбиране за нея, неизбежно ще я оскверним и тя рано
или късно ще си отиде. И тогава следва да се сърдим само на себе си.
Контактът между
половете е предметно обучение за това, какво представлява истинската, висшата
форма на Любовта и как да достигнем до нея.
Борба с плътта:
- Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това?
Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко
в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на
Духа, Който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не
тялото, но животинското естество у човека.
Висшето и низшето
начало у човека се намират в нестихваща битка помежду си. Първото го тегли
нагоре – към обителите на Духа, към действителното му предназначение според
Божия промисъл за него. Второто го дърпа надолу – към животинското царство,
където владеят инстинктите и безпощадната битка за оцеляване и размножаване. Свободният
избор на всеки от нас води до самоопределяне в едната или другата насока.
Когато този избор ражда тенденция, тогава човек се отправя с бързи крачки или
към ангелските йерархии, или към мрачните бездни на нравственото падение.
Ако отдаваме превес
на животинското си естество, тогава единственият изход е смъртта. И не само
смъртта на физическото ни тяло, ала и духовната смърт, която е окончателна. Ако
подчиним животинското си начало на Божественото, тогава постепенно
одухотворяваме материята – първо тази на собствената ни личност, а после и на
окръжаващата ни среда. Превръщаме се във факел, който излъчва мека и приятна за
всички останали светлина, огряваща пътеката към вечната Истина.
От извънредна важност
е пояснението на Учителя Беинса Дуно, че под „плът” трябва да разбираме не
тялото, а именно животинското си естество. Тялото е предназначено да се
превърне в инструмент за изява на духа. То може да бъде използвано както за
добро – извисяване по пътя към съвършенството, или за зло – пропадане в
низините на моралния упадък и разложение. Ако духът надмогне плътта, тогава
тялото ще стане пропуск за Царството Небесно. Ако плътта надвие над духа,
тогава неразумната употреба на телесната ни природа ще ни осигури билет за
пъкъла.
Бог е заложил
изначално в човешката душа импулса да се пребори с плътта, да я освети и да я
издигне вибрационно до царството на Духа. Да я освети означава да я превърне в
чиста небесна светлина, сиреч да я издигне до нивото на първоначалното човешко
естество. Всички ние сме същества от светлина, само че някои го знаят, а други
– не. Когато изпълним задачата си в цикъла от материални въплъщения, ще се
завърнем навеки в изначалната си родина – владенията на вечната Божествена
Светлина. Това не би могло да стане, ако не се преборим окончателно с плътта,
ако не заглушим решително нейния повик за следване на животинското начало. Наш
жребий е да бъдем съвършени, жители на Божието Царство. Само че жребий в случая
не значи предопределение, а предизвикателство – дали ще го осъществиш или не,
зависи единствено от теб, от оделотворената ти свободна воля. Всички необходими
условия са налице, остава само да ги използваш мъдро, по предназначение.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар