петък, 14 февруари 2014 г.

От къде идваме?


Космическите йерархии


1. Принципът на йерархичност във Вселената:


Един от водещите по важност космически принципи, чието действие се проявява на всички равнища във Вселената, е принципът на йерархичност. Неговото съдържание би могло да бъде формулирано по следния начин:



Всички същества във Вселената, без изключение, се намират на различно равнище на духовно развитие, на различно стъпало по стълбата на духовната еволюция.
Принципът на йерархичност произтича от Всемирното развитие. Понеже монадите започват своята еволюция от различна изходна позиция (като възходящи и низходящи същества), както и в различен космически момент, и тъй като всяка монада се развива с различна, специфична само за нея скорост (темпо), то оттук се обуславя логичното разслояване на съществата върху отделните стъпала на вселенската стълбица на еволюцията.
В рамките на еднородна група същества (например, хората като цяло или хората от бялата раса, от отделен континент, от определен народ и пр.; или животните като цяло или отделен клас животни: бозайници, насекоми, влечуги, земноводни, риби и пр.; отделен вид животни: вълци, мечки, слонове, лъвове, китове и пр.) също така няма две от тях, които да са на едно и също равнище на духовна еволюция, т.е. да са абсолютно тъждествени в индивидуалното си развитие.

Духовното познание извежда и едно съществено следствие от принципа на йерархичност:
 
От духовна и еволюционна гледна точка равенство няма и не може да има.

Равенство между живите същества в Космоса съществува само по отношение на потенциала и възможностите за развитие, доколкото всички те са родени от Бога като монади с еднаква същност и еднакъв еволюционен потенциал.

2. Две основни групи същества във Вселената:
  а) възходящи (от елементарните частици през природните царства, включително човека, към Бога):

Към групата на възходящите същества принадлежат представителите на четирите природни царства (минерали, растения, животни и хора) и на надприродните царства (ангели и божества), включително т.нар. „паднали ангели”, последвали Луцифер в неговия бунт срещу Бога (както гласи общоприетата версия за това прадревно космическо събитие, придало съвсем нова насока на всемирното развитие; а дали в действителност става дума за бунт или не – това е друга тема).
Възходящите същества започват еволюцията си като монади от минералното царство, продължават през растителното и животинското и стигат до човешкото. Оттук се разделят на две подгрупи: първите продължават развитието си в надприродните царства (ангелско и Божествено), а вторите загубват индивидуалността си и биват претопени в изначалната Божествена творческа субстанция като изходен материал за раждането на други монади.

  б) низходящи (от Бога към човека и въобще към творението):

Низходящите същества произхождат непосредствено от Света Троица (според християнската терминология, която в случая е приложима и в духовното познание): Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух. Тяхната главна задача е да подпомагат развитието на възходящите същества. Някои от тях изпълняват специфични (служебни) функции в Космоса.
Те започват еволюцията си от Божествения или от висшите сфери на духовния свят и се развиват в зависимост от това, доколко успешно изпълняват особената си роля във Вселената, заради която са сътворени или излъчени от Бога.
Също както и възходящите същества, и те подлежат на еволюция.
И двете групи същества – възходящи и низходящи – произхождат от Бога, но разликата помежду им е в началната точка, в изходната позиция на еволюционното им развитие.

3. Йерархии в материалния свят:
Разглеждайки йерархиите на съществата, достигнали стадия на индивидуалния дух и на разума, следва да отбележим, че главната такава йерархия в материалния свят (физическата вселена) е тази на човеците или хората. Ние не сме сами и единствени във Вселената! Човешката раса населява целия Космос, а не само планетата Земя. Става дума за хуманоиди с различна биологическа форма, но с еднакви монади – еднакви първични частици живот, дарени им от Бога.
Всички космически цивилизации или общности от разумни същества, които населяват и се развиват на материални планети като Земята, принадлежат към човешката раса – независимо от биологическата структура и вид на телата им.

4. Йерархии в духовния свят:
Това е голяма група разумни същества, които не притежават материални тела и еволюират в невидимия свят. Те носят различни имена в отделните световни религии: ангели (в християнството, юдаизма и исляма), деви (в индуизма), питри (в парсизма и зороастризма), джинове (същества на еволюционно равнище между хората и ангелите – в исляма) и т.н.
Духовните йерархии същества изпълняват ролята на посредници между Бога (или божествата – великите Същества от Божествения свят) и хората. Те, обаче, имат и собствен път на развитие, в който тази им посредническа функция не винаги е определяща.
С изключение на духовните същества, сътворени непосредствено от Бога (от Света Троица на християнството), всички останали са преминали през човешка еволюция и са я приключили успешно. Тоест те са започнали духовното си развитие от минералното царство, преминали са през растителното и животинското и в човешка форма са завоювали правото да пренесат по-нататъшния си еволюционен път изцяло в духовния свят.

5. Йерархии в Божествения свят:
Това е групата на великите, най-напреднали в еволюционно отношение Разумни Същества, които назоваваме общо „божества”. Названието им води началото си от две обстоятелства: първо, защото са жители на Божествения свят; второ, понеже са постигнали равнището на Божественото съзнание.
Божествата могат да бъдат разделени на две групи:
·         Такива, които произлизат непосредствено от Бога (от Света Троица).
·         Такива, които са преминали успешно човешката и ангелската еволюция и са станали достойни да бъдат обитатели на Божественото поле (сфера, свят).

6. Някои конкретни космически йерархии от невидимия (духовния и Божествения) свят:
  а) ангелски йерархии (чинове):

Деветте ангелски йерархии (чина) са описани в предложения по-долу вид и хронология от Дионисий Псевдоареопагит (VІ в.) и са възприети по този начин, без изменения, от християнската Църква.

1.    Серафими – братя на Любовта.
2.    Херувими – братя на хармонията.
3.    Престоли (Тронове) – братя на волята.
4.    Господства – братя на интелигентността и радостта.
5.    Сили – братя на движението и растéнето.
6.    Власти – братя на външните форми и изкуствата.
7.    Начала (Началства, Архаи) – братя на времето, състоянието и такта.
8.    Архангели – братя на огъня и топлината.
9.    Ангели (в тесния смисъл на понятието) – носители на живота и растителността.
Деветте ангелски йерархии са разделени на три триади в съответствие с еволюционното си равнище и задачите, които изпълняват в Космоса.
При следващата глобална планетарна трансформация (когато Земята ще се превъплъти като Юпитер) последния, десети ангелски чин ще заемат напредналите човешки души.
Всички ангелски йерархии в своята съвкупност образуват великия Космически Човек (Адам Кадмон в кабалистическото учение).
Според Учителя Беинса Дуно ангелите като цяло се делят на две велики царства (категории). Представителите на по-високото царство рядко слизат на Земята и в материалния свят изобщо. Принадлежащите към по-долното царство се проявяват по-често в материалната област с цел да подпомагат духовното израстване на хората.
Всички ангели – и от деветте космически йерархии – са произлезли от човешката раса. Ала те са преминали своя еволюционен път милиарди години преди съвременните земни хора, при други условия – значително по-благоприятни от настоящите, които те са използвали разумно и целесъобразно.
В християнското учение е възприета тезата, че при кръщението си, когато човек става член на Църквата на Христос, той получава ангел-хранител (ангел-пазител). Това ангелско същество поема грижата пред Небето за своя подопечен и отговаря за него пред Бога.
Духовното познание защитава друго гледище – че всеки човек, когато се ражда в плът на Земята, има свой духовен водач (или дух-ръководител) в невидимия свят, който се старае да го наставлява по трудния му път в една среда на ограничения, относителност и страдания. Този духовен водач или дух-ръководител – който е същият ангел-хранител според християнското вярване – винаги е същество с по-висок еволюционен ранг от човека, когото направлява. Човек може да запази един и същи духовен водач за повече от едно прераждане в материалния свят. Правилото обаче е, че с напредването си по духовния Път успоредно с неговото еволюционно израстване се сменят и духовете, които го наставляват от отвъдното. Колкото по-напред е отишъл в еволюционното си развитие даден човек, толкова по-извисен е и неговият дух-ръководител.
Връзката между човека и духовния му водач е невидима, нематериална, духовна. Ролята на духовния водач е да бъде анонимен наставник, а не гувернантка. Той няма право да нарушава свободната воля на поверения му човек.
Независимо че понятието „ангел-хранител” („ангел-пазител”) е станало нарицателно и в християнската църковна лексика, и в езотеричната литература, това напреднало същество не във всички случаи принадлежи към някоя от ангелските йерархии. За по-израсналите в духовно отношение люде са отредени действително ангели, които да ги водят през изпитанията на земното битие.

  б) природни духове:
Природните духове принадлежат на друга еволюционна верига, различна от човешката. Преведено на по-разбираем език, това значи, че пътят им на духовно развитие е различен от човешкия.
Природните духове населяват етерната област на материалния свят. Духовното познание различава четири такива групи същества – колкото са и основните елементи, познати ни от окултните науки:

·         Елфи (силфи, силфиди) – духове на въздуха.
·         Гноми – духове на земята.
·         Саламандри – духове на огъня.
·         Ундини – духове на водата.

Част от тези природни същества са свързани с еволюцията на минералното царство (най-вече гномите), други – с развитието на растителното царство (предимно елфите). Всички те могат да бъдат наблюдавани от хората, притежаващи етерно зрение, в тези сфери на природната среда, които отговарят на съответния елемент на природните духове.

  в) Логоси:
Това са велики Разумни Същества от Божествения свят. Техните физически тела са добре познатите ни звезди и планети. Например, Слънчевият Логос е Съществото, създало и изградило Слънчевата система. Нашата родна звезда – Слънцето, е неговото физическо тяло. Аналогично – всички планети от Слънчевата система са физически тела на Логоси, които се проявяват чрез тях в материалния свят.
Следователно различаваме следните категории Логоси:
1.    Планетарни.
2.    Слънчеви (Звездни).
3.    Галактически – управляващи милиардите галактики в Космоса.
4.    Космически (Вселенски, Всемирен) Логос = Бог-Отец.
Назоваването на Бог-Отец с името Космически (Вселенски, Всемирен) Логос е, разбира се, условно. То е съобразено с необходимостта да се допълни йерархията на Логосите до равнището на цялата Вселена, цялото Проявено Битие.

  г) Планетарни Духове:
Това са друга група велики Разумни Същества – помощници на планетарните Логоси в управлението на подопечните им планети.
За тях не знаем почти нищо, освен че сферата на действието им е ограничена в обхвата на планетата, за която са поели космическа отговорност.

  д) Господари на световете:
Това са Същества от свръхчовешка еволюция, достигнали много високо стъпало на индивидуално духовно развитие. Те са помощници на планетарните Логоси и планетарните Духове в надзора на материалните планети.
На планетата Земя има група от седем велики Същества под общото название Кумáри (в рамките на езотеричната терминология на индуизма). Най-извисеното от тях – Санáт Кумáра – е именно Господарят на света в смисъла на горното обяснение (по-подробна информация за него ще предложим в подточка з) и в темата „Планетата Земя”).

  е) Господари на стихиите:
Те са велики космически Същества, които управляват природните духове и атмосферните процеси и явления. За всяка обособена група природни духове или атмосферни процеси и явления има отделно такова Същество, което ги ръководи.

  ж) Ръководители (родоначалници) на човешките раси:
В индийската езотерична лексика те носят названието Манý. Преминали са през човешка еволюция и са постигнали V велико посвещение, след което именно са станали духовни Учители или Свръхчовеци.
Духовното познание приема, че Родоначалник или Ману на бъдещата VІ коренна (окултна) раса е Учителят от І Лъч (Воля, Мощ) на земната Йерархия Мóрия. След оттеглянето на бившия Ръководител на І Лъч – Учителя Юпитер, Учителят Мория е поел ръководството на този Лъч. Името му е познато от трудовете на Елена Блаватска и от учението Агни-йога, представено от Елена Рьорих.

  з) Учители от планетарните Йерархии:
И тези високо еволюирали Същества са преминали през човешка еволюция на своите материални планети. След завоюването на V велико посвещение те са имали правото на избор къде да продължат духовното си развитие. От седем възможни варианта те са избрали да останат на своите планети, за да ръководят и да помагат на по-малките си в духовно отношение братя и сестри, придвижващи се по пътеката на изпитанията или по пътеката на окултното ученичество.
Учителите от земната Йерархия (нарича се още Свещеноначалие) работят за повдигане на човечеството и за изпълнение на Божия План за планетата ни разпределени в седем Лъча. Всеки такъв Лъч е проводник на специфични космически енергии, облъчващи Земята и нас, хората, със собствено благотворно въздействие.
От седемте Лъча първите три са основни, а останалите четири – спомагателни. Разпределени са, както следва:
1 Лъч – Воля, Мощ, Цел
 2 Лъч – Мъдрост, Любов (това е Лъчът на Христос и Учителя Беинса Дуно)
3 Лъч – Творческа, разумна дейност, Активно познание
4 Лъч – Красота, изкуство, Хармония (включително Хармония чрез сблъсък)
5 Лъч – Рационално, конкретно познание, наука
6 Лъч – Преданост, идеализъм, религия (това е Лъчът на Учителя Иисус)
7 Лъч – култ (ритуалност), обреди, магия, церемониален ред.

В настоящия космически момент за планетата Земя доминиращият 6 Лъч излиза постепенно от проявление и на негово място навлиза във въплъщение и доминация 7 Лъч.
Духовните Учители, които ръководят Лъчите, носят името Чóхан (заимствано също от индийската езотерична терминология).
Седемте велики Учители, ръководещи седемте Лъча, са назовани в Библията „седемте духове Божии” (Откр. 3:1; 4:5). Те стоят пред Божия престол и светлината, която излъчват, дава основание на ап. Йоан Богослов – автора на последната новозаветна книга „Откровение” – да ги сравни със „седем огнени светила”. А Божият престол в случая е образ на сферата на Слънчевия Логос – Създателя на Слънчевата система, Бог-Отец на християнството.
Вътрешното ядро на земната Йерархия се състои от Санат Кумара (Господарят на света – 9 велики посвещения) и шест велики Същества – всяко от тях с по 8 велики посвещения. Тези шест напреднали Същества са дошли на Земята от Венера преди 18 млн. години, след като за първи път човекът се появява на планетата ни във физическо тяло по време на Лемурийската епоха. В течение на времето около това ядро постепенно се образува земната Йерархия – Великото Бяло братство от духовни Учители и Посветени, всички те в плътни, материални тела.

  и) Старци:
Това е група от 24 велики Равнобожествени Същества, обгърнати в ореола на непроницаема тайнственост и мистично обаяние. Двадесет и четиримата Старци са започнали духовната си еволюция от същата изходна точка като нас, хората – т.е. и те са били хора, каквито сме ние днес. Само че това тяхно начало е твърде много отдалечено във времето.
Старците са Същества, които са постигнали най-високо духовно развитие измежду всички възходящи същества (измежду единиците живот, които започват еволюцията си от елементарните частици и минералното царство, преминават през растителното и животинското царство, достигат човешката форма и продължават в надприродните ангелски царства). Казано по друг начин: те са най-високо еволюирали измежду всички същества, преминали през човешка еволюция.
Смята се, че всеки Цикъл на Проявеното Битие излъчва при завършването си по един Старец. Настоящият Цикъл на проявление би трябвало да излъчи 25-ия Старец.
Старците – тяхната същност и ролята им във Вселената – са една от най-големите тайни на Космоса и на Божия План за Всемира.


 

Дървото на живота и цветните лъчи на светлината


Кабалата (от иврит קבלה: „получаване“) е религиозно-философско учение, мистично направление на юдаизма. Тя си поставя за цел да предложи завършено обяснение, една пълна картина на света, на Божието присъствие в него и на законите, които го управляват.
Важна задача, стояща пред кабалистите, е изследването на свещените текстове на юдаизма. И доколкото в еврейската азбука – азбуката на иврит, има 22 букви и всяка от тях притежава числово значение, те подлагат на анализ числовата стойност на думите и въз основа на нея достигат до определени тълкувания. От особено значение е анализът на имената на Бога, които в юдейската сакрална книжнина са многобройни и с различна етимология. Най-съкровените Божии имена са:

Аин – Непроявеният (Безначалният) Бог;
Ен Соф – Проявеният Бог;
Ехие(х) – Аз съм (ср. Изх. 3:14);
Яхве (Йехова) – свещеното непроизносимо име на Бога, т.нар. свещена тетраграма –  יהוה; това име на Бога не бива да бъде произнасяно, когато бива срещнато в текста на Писанието, поради неговия свещен характер – вместо него се използват имена-заместители: например, Адонай („Моят Господар”, „Моят Повелител”).
В хилядолетната история на кабалистичното учение са се появили множество писмени трудове, посветени на него. Сред тях могат да бъдат откроени две основни съчинения:
1. „Сефер Йецира” (на иврит: ספר היצירה) – „Книга на творението (изграждането)“. Специалистите търсят произхода ѝ още в епохата на старозаветния патриарх Авраам, т. е. около XXXVIII в. пр. Хр. Съвременната наука обаче датира произхода на тази книга не по-рано от VIII в. сл. Хр. Съществуват обаче факти, които говорят, че някои от съставните ѝ части могат да бъдат отнесени към значително по-дълбока древност.
2. „Зохар” (на иврит: זוהר) – „Сияние“. Написана е през IIIII в. сл. Хр. от Симон бен Йохай. Именно тази книга кабалистите смятат за фундамент на своите учения.
Всички останали авторитетни книги на Кабалата, появили се на бял свят след посочените, са най-вече тълкувания на първите две и не се приемат еднозначно от различните кабалистични школи.
Кабалистите разглеждат света като творение на Единия Бог. Той осъществява Своята творческа дейност „отгоре-надолу” – т.е. от по-фините в субстанциално отношение космически области към по-грубите. Израз на присъствието и проявлението на Всевишния в Космоса са десет Негови еманации (излъчвания), назовани сефироти. В своето единство те съставят т.нар. Дърво на живота. Имената на десетте сефироти, проследени от най-извисената (най-близката до Създателя) до най-низшата (най-близката до творението), са, както следва:
  • Кетер – „Корона“, „Венец”. Ехие(х) е името на Бога, което отговаря на сефирата Кетер. То означава „Аз ще бъда”, за да покаже, че Той не се е проявил напълно. Бог или Ехие(х) в тази сефира е определен като Върховният. Кетер е създание на върховното осъществяване; тя не може да бъде нито видяна, нито чута, нито докосната от нас. На Кетер съответства висшата ангелска йерархия – на серафимите, братя на Божествената Любов. Отговорен архангел тук е самият Метатрон – най-извисеното Същество от тази йерархическа общност.
      От астрологическа гледна точка на сефирата Кетер отговаря планетата Нептун. Любопитно е, че Учителят Беинса Дуно приписва водеща роля през първата декада от ерата на Водолея с трайност 720 г. (от общо 2160 години за цялата астрологическа ера) на „слънчевите деви от Нептун”, т.е. на ангелски същества от сферата на тази планета, които очевидно ще вземат активно участие в еволюционните трансформации на Земята в рамките на указания период.
  • Хохма – „Мъдрост“. В тази сефира Бог е наречен Йах, изписано с еврейските букви „йод” и „хе”, и това Негово име представлява съкращение от свещената тетраграма („йод”, „хе”, „вав”, „хе” – יהוה). Тук Бог е дефиниран като Словото. Това е Словото на Божествената Мъдрост, Второто Лице на християнската Света Троица, Логосът – Създател, Устроител и Промислител за всички сътворени светове. С Хохма е свързана йерархията на херувимите (втори в стълбицата на ангелския свят след серафимите) – братя на Хармонията. Отговорен архангел – Разиел.
Хохма има съответствие с планетата Уран.
  • Бина – „Разум“, „Разбиране“, „Градеж“, „Строгост”. Тук Бог е назован Йехова – една от транскрипциите или начините за прочит на свещената тетраграма; другата е Яхве. Определението за Бога тук е Вечният. Сефирата Бина е измерението на двадесет и четиримата Старци (в случая става дума за 24-те най-високо еволюирали Същества в Слънчевата система; по отношение на техния духовен ранг те стоят непосредствено под Слънчевия Логос), символ на стабилността, и именно заради стабилността, която ги характеризира, те са познати като "Трона", понеже тронът е стабилно, непоклатимо място за сядане. Двадесет и четиримата Старци изразяват стабилността, неизменността на Бога. На Бина отговаря ангелската йерархия на престолите (троновете) – братя на Волята. Отговорен архангел – Цафкиел.
Бина е обвързана с планетата Сатурн и със съботния ден от седмицата, който е под знака на същата планета.
  • Хесед – „Милост”, „Доброта“, „Милосърдие”. В сефирата Хесед Божието име е Ел, което означава просто „Бог”. Тук Бог носи титлата Милосърдният. Представката „Ел” в редица названия свидетелства за принадлежност към Божественото, към Божествения свят. Такъв е случаят, например, с името Елохим, което е едно от имената на Бога в Стария Завет, а също така название на една от висшите духовни йерархии в невидимия свят. Съответстваща ангелска йерархия – на господствата, братя на Интелигентността и Радостта. Отговорен архангел – Цадкиел.
Хесед има връзка с планетата Юпитер и с четвъртък като ден от седмицата.
  • Гевура – „Присъда”, „Строгост“, „Смелост“, „Победа”. Името на Бога в Гевура е Елохим Гивур, което означава „Могъщият Бог”. Другата дефиниция на Божието име в Гевура е аналогична – Всемогъщият. Представката „все”, заимствана от славянския език, от своя страна замества превъзходната степен и означава съответното качество в неговото върховно измерение. Гевура е обвързана с йерархията на силите – братя на Движението и Растѐнето. Отговорен архангел – Камаел.
Гевура съответства на планетата Марс и на вторник.
  • Тиферет – „Красота“. В Тиферет името на Бога е Елоах ва Даат, което означава „Бог и Знание”. Тук Бог е засвидетелстван още и като Господарят. В някои кабалистични традиции Тиферет е назована „Слава” – обичайната характеристика за сефирата Нецах. Измежду ангелските йерархии на Тиферет съответства тази на властите – братя на външните форми и изкуствата. Отговорен архангел – Михаил, който според родоначалника на антропософията д-р Рудолф Щайнер е поел върховното ръководство над планетата Земя от 1879 г.
Тиферет е обвързана със Слънцето и неделния ден.
  • Нецах – „Вечност”, „Слава“, „Победа“. Тук Божието име е Саваот (или Йехова Саваот), което значи „Бог на силите, на армиите”. Но армиите, за които става дума, не са земни; те са съставени от ангелските йерархии. В Нецах Бог е определен още и като Нежният. Друго название за Нецах, като правило обвързвано със сефирата Тиферет, е „Красота”. Сефирата е свързана с ангелската йерархия на началата (наричани още „началства” и „архаи”) – братя на времето, състоянието и такта. Отговорен архангел – Ханиел.
Нецах е в съотношение с планетата Венера и с петък.
  • Ход – „Отражение”, „Величие“, „Блясък“, „Тайнство“, „Интелект”. В сефирата Ход името на Бога е Елохим Саваот, което, както и при Нецах, означава „Бог на силите, на армиите”. Това са небесните армии, съставени от ангели, и звездите, които разнасят славата Му. Допълнителното название на Бога тук е Водачът – в случая Водач на небесните сили. На Ход съответства йерархията на архангелите – братя на огъня и топлината. Отговорен архангел – Рафаил.
Ход има взаимовръзка с планетата Меркурий и със сряда като ден от седмицата.
  • Йесод – „Основа“. В сефирата Йесод името на Бога е Шадай Ел Хай, което се превежда като Всемогъщ (Shadai) Жив (Hai) Бог (El). В същност точното значение на El Shadai е Бог на планините. Още от най-древни времена идеята за планината или върха се е свързвала с Божеството, съответно – с Божествеността. Понеже Бог е на върха на космическата пирамида, Той е всемогъщ. Другата дефиниция на Божието име в Йесод е Непорочният. Обвързаната с Йесод йерархия е тази на ангелите (в тесния смисъл на понятието) – носители на живота и растителността. Отговорен архангел – Гавриил, вестителят на Божиите тайни според Библията.
Йесод съответства на земния спътник – Луната, и на понеделник.
  • Малхут – „Царство“. В сефирата Малхут Бог се нарича Адонай Мелек. Адонай означава Господар, а Мелек – Цар. Откриваме думата „Мелек” в името на тайнствения библейски персонаж Мелхиседек (появява се само веднъж в Свещеното Писание – кн. Битие, 14 глава), което означава Цар на правдата, както и в името на тази сефира Малхут, което означава Царство. Паралелното название на Бога тук е Съвършеният. На тази сефира отговаря като йерархична общност земното човечество като цяло. За Малхут няма съответстваща ангелска йерархия, а такава ще възникне в еволюционния ход на човечеството, когато – при предстояща в бъдещето планетарна трансформация на Земята – най-напредналите човешки души приключат материалния етап на своето духовно развитие и изградят десета ангелска йерархия. Отговорен архангел – Уриел (Сандалфон).
Малхут като най-нисшестояща измежду сефирите е свързана със Земята като част от материалния свят.
Сефиротите са свързващо звено, мост между Бога и сътворения от Него свят, мост между Непроявения Бог и Проявеното Битие.





Схема на Дървото на живота с десетте сефироти




                                                                 *   *   *
„Заветът на цветните лъчи на светлината” е една от свещените книги на духовно общество „Бяло братство”. Тя е съставена от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) в село Арбанаси, Великотърновско, през 1912 г. само за два месеца. „Заветът” съдържа според твърденията на автора му онези библейски стихове, които са диктувани на свещените писатели директно от Божия Дух. Към цитираните стихове на места Учителят на Бялото братство е добавил допълнителни изрази и пасажи с обяснително, свързващо или въвеждащо значение. В оригиналното издание на книгата те са набрани с курсив, за да се различават от основния библейски текст.
Учителят Беинса Дуно в „Заветът на цветните лъчи на светлината” посочва десет проявления на Светия (Божия) Дух, свързвайки специфичните им функции в Космоса и на Земята със същността и действието на съответни лъчи от светлинния спектър, както и на такива извън него. Тези десет разновидности на Божия Дух са:

-          Духът на Любовта – червените лъчи;
-          Духът на Живота – розовите лъчи;
-          Духът на Светостта – оранжевите (портокалените) лъчи;
-          Духът на Мъдростта – жълтите лъчи;
-          Духът на Душата или Вечният Дух – зелените лъчи;
-          Духът на Истината сините лъчи;
-          Духът на Силата – виолетовите лъчи;
-          Духът на Благодатта – аметистовите лъчи;
-          Духът Христов – диамантените бели лъчи;
-          Светият Дух (в тесния смисъл на понятието) – също оранжевите лъчи.

Целта на Завета е концентрирана главно в две направления:

1) Да разкрие действието на Божия Дух сред земното човечество посредством конкретизация на отделните Му проявления и функции в лицето на светлинни лъчи от спектралната област и извън нея.

2) Да предложи на учениците и последователите на Бялото братство мощно средство за духовна практика, развиваща висшите тела на човека и мотивираща го да култивира определени добродетели.

*   *   *

Духовно-езотеричният анализ ни дава основания да смятаме, че между десетте сефироти от Дървото на живота и десетте проявления на Божия Дух, изразени чрез цветни лъчи на светлината, съществува пряка, дълбоко мистична връзка и взаимодействие.
В по-нататъшното си изложение ще се опитаме да проследим същността, логиката и изявата на тази връзка и взаимодействие.

Сефиротите са 10 на брой, колкото са и десетте проявления на Божия Дух, изразени чрез цветните лъчи на светлината (като се вземе пред вид двустранното проявление на Светия Дух чрез оранжевите лъчи – и като Дух Светий, и като Дух на Обещанието и на Светостта). 10 от номерологична гледна точка е число на Божествената пълнота и завършеност. Това означава, че по своеобразен начин и сефиротите, и цветните лъчи обхващат цялото творение: смислово, енергийно, функционално и като взаимодействие между Твореца и творението. При наличието на подобна обусловеност е логично да предположим, че съществува именно непосредствена връзка и взаимодействие между отделните сефироти и съответстващи им цветни лъчи на светлината.
По наше мнение тази връзка е следната:

1) На върховната сефира Кетер („Корона”, „Венец”) съответстват диамантените бели лъчи, управлявани от Христовия Дух.

В Кабалата Кетер е само на едно равнище под Непроявения Бог – Аин, поемайки функциите на Демиург в Битието, т.е. функциите на Проявения Бог – Ен Соф. В духовно-езотеричното познание, както и в християнското учение, Христос е именно този Проявен Бог – въплъщение/еманация на Второто Лице на Света Троица, Бог Слово, Живият Бог в света на материята. Така че връзката между Кетер и Христовия Дух – Управител на диамантените бели лъчи, е съвсем очевидна и безспорна.
За това съответствие са единодушни всички авторитетни кабалистични школи, които свързват сефирата Кетер именно с белия цвят. Уточнението, направено от Учителя Беинса Дуно, е твърде съществено, понеже то прибавя към названието на белите лъчи прилагателното „диамантени”, свидетелстващо за присъствието в тях и насочването им от Духа на Христос.
В астрологически аспект Кетер има взаимовръзка с планетата Нептун, което ѝ определя и още едно цветово съответствие – с тъмно лилавите лъчи на светлината.

2) На втората сефира Хохма („Мъдрост”) отговарят жълтите лъчи, управлявани от Духа на Мъдростта.

Съответствието между Хохма, представяща Божествената Мъдрост, с жълтите лъчи, управлявани именно от Духа на Мъдростта, не буди съмнение. В случая Мъдростта е в качеството си на един от петте водещи Божествени принципа в Космоса (формулирани, представени и обяснени от Учителя Беинса Дуно) – наред с Любовта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Някои кабалисти свързват сефирата Хохма с белия и/или сивия цвят. И двата посочени цвята са извънспектрални, като белият отговаря на едноименната Бяла ложа, а сивият загатва за използване на методите и на двете ложи – Бялата и Черната. Както е известно, сивият цвят се получава точно от смесването на бял и черен. Което от своя страна намеква за присъствието на Всемирната Ложа, ръководеща дейността и на Бялата, и на Черната, прилагайки методите и на двете – доброто и злото, подчинени обаче на метода на Божествената Любов.
Историята на духовните общества пази и спомена за т.нар. „сиви магове”, които очевидно са си служели и с двата метода – на доброто и злото. Такъв е случаят, например, с героя на Джон Толкин от величествената сага „Властелинът на пръстените” – вълшебника Гандалф, който в началото на повествуванието се подвизава като сив маг, но в хода на сюжетното действие постепенно израства в йерархическо отношение и приема посвещение като бял маг.
Астрологическото съответствие между Хохма и планетата Уран обвързва тази сефира и с винено червения цвят, който притежава спектрално присъствие като тоналност на червеното.

3) На третата сефира Бина („Разум“, „Разбиране“, „Градеж“) съответстват оранжевите (портокалените) лъчи, управлявани от Светия Дух в качеството Му на Дух на Светостта.

Показателно е, че сефирата Бина отразява тази космическа сфера, която обитават Старците – най-високо издигнатите в духовно отношение Същества, които са постигнали върха на светостта, а именно – Божествеността. Старците обладават Божествено съзнание и са първи помощници на Проявения Бог във всяка област на Битието, в рамките на която те са достигнали най-високото еволюционно стъпало. Светият Дух на християнството е в същност Божият Дух на духовно-езотеричното познание. Старците са носители на Светия Дух, сиреч на Духа на Бога, в максимално възможната пълнота, съответстваща на равнището на тяхното проявление.
Авторитетни представители на Кабалата отнасят сефирата Бина и към тъмно синия и черния цвят. Тъмно синият е спектрален, а черният – не. В Завета на цветните лъчи на светлината има представен само един син цвят, под управлението на Духа на Истината. Езотеричното познание свързва тъмно синия цвят с шестата чакра – Аджна, т.нар. Трето око, връзката на човека с духовния свят и с определени йерархии високо еволюирали Същества. Черният цвят от своя страна е любопитен с това, че изпълнява защитни функции, включително на енергийно равнище. Затова и не е случайно, че духовниците в Православната и Римо-католическата църква носят черни одежди. Подобни  традиции наблюдаваме и в други религиозни и духовни общности.
Не е задължително присъствието на черния цвят да бъде доказателство за подчиненост или обвързаност с Черната ложа. Да не забравяме също така, че и тази ложа също служи на Бога, но по свой начин, със свои методи, средства и практики.
Астрологията прокарва мост между Бина и планетата Сатурн, на която отговаря съответно сивият цвят.

4) На четвъртата сефира Хесед („Милост”, „Доброта“) отговарят червените лъчи, управлявани от Духа на Любовта.

Божествената Любов е най-извисената измежду петте Божествени принципа; тя е и върхът на т.нар. богословски добродетели – вяра, надежда, любов. Милостта или милосърдието съдържа иманентно (вътрешно присъщо) в себе си и Любовта в нейното върховно измерение. Истински милосърдният човек проявява висша Любов във всички свои действия. От своя страна Божествената Любов е майка на всички останали добродетели, включително милостта/милосърдието и добротата. Казано по друг начин, изпълненият с тази Любов индивид е неизменно истински добродетелен, милосърден и добър.
Известни кабалистични кръгове насочват сефирата Хесед към светло синия или просто синия цвят. Учителят Беинса Дуно изтъква, че Божествената Любов се проявява в духовния свят именно чрез небесно синия или светло синия цвят. Затова и духовната вселена е онази космическа област, в която царуват вечно и непоклатимо милостта и добротата. Техни носители са създанията от светлина, които назоваваме „ангели”, „деви”, „питри” и т.н. или просто разумни, високо еволюирали Същества.
В астрологически план Хесед е във връзка с планетата Юпитер и съответно – с оранжевите лъчи на светлината.

5) На петата сефира Гевура („Присъда”, „Строгост“, „Смелост“) съответстват отново оранжевите лъчи, управлявани от Светия Дух – тук в качеството Му на Дух на Обещанието или Дух на Завета между Бога и земното човечество.

В рамките на Завета (от иврит „берит” – „договор”), който Бог сключва с хората, Той им дава Своите обещания, в случай че те изпълняват Неговата воля и вървят по указаните от Него пътища. Главното обещание е те да станат Негов народ – народ от свещеници, сиреч люде, изпълнени с Духа на Светостта, осветени от Него. Който наруши Завета, ще получи тежка присъда – Божията строгост не е в противоречие с Неговата неизчерпаема Любов, а само подчертава необходимостта да вървим по пътя на Доброто, без да се отклоняваме от вярната посока. Бог не осъжда и не наказва никого. Ние, човеците, сами се осъждаме и наказваме, като не спазваме законите, вложени от Бога във Вселената.
Повечето кабалисти намират съответствие между сефирата Гевура и червения цвят. Изхождайки от наименованията на Гевура („Присъда”, „Строгост“, „Смелост“), можем да заключим, че Божиите присъди са продиктувани на първо място от Неговата всеобхватна Любов (червените лъчи на светлината, управлявани именно от Духа на Любовта), както и че проявите на строгост и смелост в човешкото битие би трябвало също да имат за изходна точка Любовта. В частност, от астрологическа гледна точка, Гевура е в съотношение с планетата Марс и с присъщия ѝ кърваво червен нюанс на спектралното червено.

6) На шестата сефира Тиферет („Красота”) отговарят розовите лъчи, управлявани от Духа на Живота.

Розовите лъчи са проявление на Божествената Любов в материалния свят, така както сините лъчи я изявяват в духовния свят, а диамантените бели лъчи – в Божествения. Познатият ни свят на материалността притежава собствена, неповторима красота – отражение на непостижимата прелест на висшите духовни области и израз на съвършенството в творческия Замисъл на Бога. На физическото поле Духът на Живота се проявява посредством безбройните форми – носители на Всемирния живот на всички нива от неговата всеобхватна изява. Освен всичко останало те са изразители и на вечната красота на Космическия живот.
И тук съществува разногласие между кабалистичните школи, някои от които свързват сефирата Тиферет с оранжевия цвят, а други – с жълтия. В първия случай – относно оранжевите лъчи, ръководени от Духа на Обещанието и Светостта, бихме могли да направим извода, че ако човекът по духовния Път се стреми към красота на всичките си мисли, чувства, думи и дела, той ще постигне святост. Този резултат е обещан от Бога за онези, които следват Неговите пътища.
Що се отнася до жълтите лъчи, под егидата на Духа на Мъдростта, бихме могли да заключим, че само мъдрият е в състояние да придобие онази духовна красота, която не просто го отвежда в чертозите на съвършенството, но и гарантира неповторимостта на неговата аура сред всички останали, изминали до край пътеката към Царството Божие. От позициите на астрологията Тиферет е под знака на Слънцето и свойствените му жълти и златисти лъчи на светлината.

7) На седмата сефира Нецах („Вечност”, „Слава“, „Победа“) съответстват зелените лъчи, управлявани от Вечния Дух или Духа на Душата.

Вечният Дух (или Духът на Вечността) ръководи процесите в етерния свят – етерното подполе на физическото поле. Съответно Духът на Душата е отговорен за процесите в будичното поле – родината на душата. Между етерното и будичното поле съществува пряка връзка и взаимодействие. Зелените лъчи под управлението на Вечния Дух влияят върху проявите на жизнеността – главна характеристика на етерната зона. От друга страна, зелените лъчи, направлявани от Духа на Душата, проектират въздействието си върху функциите на душата, съответно в селенията на будичното поле. Славата е за този, който е трансформирал своята жизненост във висша духовна изява. А това означава победа на духа над материята, на Божественото над плътското.
Що се отнася до сефирата Нецах, всички кабалисти са на едно мнение относно връзката ѝ със зеления цвят. Той свидетелства, както е известно, за процъфтяването на живота в света на материята и, в частност, на растителното царство. Физическото поле от своя страна предоставя всички необходими условия за обучението и израстването на човешкия дух, чиято крайна цел е победата на висшето начало у човешката личност над низшето и постигането на Славата Божия – нетленната светлина на Божествените сфери. На зеления цвят откликва и свързаната с Нецах планета Венера – в нюанса му на тревисто зелено. Венера, обаче, има връзка и с розовите лъчи на светлината.

8) На осмата сефира Ход („Отражение”, „Величие“, „Блясък“, „Тайнство“) отговарят сините лъчи, управлявани от Духа на Истината.

Великата Божествена Истина – върховното постижение по духовния Път на човека – действително е отражение на Божия План и Промисъл за света в пълнотата на неговото осъществяване. Сиреч не става дума за отражение, което само загатва за достойнствата на оригинала, а за проявление на оригинала в целия негов блясък и величие. Начинът, по който Истината се съдържа в Божия Ум, в най-неизследимите дълбини на Божията Същност, е тайнство, непостижимо за нашето съзнание, за нашите възможности да го обгърнем и осмислим. Не по-малко значимо тайнство е и механизмът на реализация на Божествената Истина в процеса на непрестанната творческа дейност на Създателя. Истина, която довежда осъзнатия, мотивирания за нравствен подвиг човек до пълната свобода в Духа.
При сефирата Ход становищата на кабалистичните школи отново се разделят: едни я обвързват с жълтия цвят, а други – с оранжевия. В първия случай – при жълтите лъчи на светлината, направлявани от Духа на Мъдростта, можем да изведем заключението, че истинският мъдрец не се задоволява с илюзиите на материалното битие, които са само отражение на Божествената Истина. Той успява да надмогне техните капани и уловки и да надникне отвъд тях – в селенията на вечната реалност. Там именно разкрива блясъка на неизменното присъствие на Всевишния и се потапя в тайнството на Неговата благодат. Така израства до величие на духа, непостижимо за незрящите за Истината свои братя и сестри.
Оранжевите лъчи на светлината, под управлението на Духа на Светостта и Обещанието, носят като потенциал реализацията на действителната святост, в случай че си преодолял измамния блясък на земните илюзии и заблуди и в тяхното отражение си съзрял истинното, непреходното, вечното. И не само си го съзрял, ала си го превърнал в неделима част от своята духовна същност. Което като процес на вътрешно израстване е непостижимо за сетивата тайнство – среща на Бога и човека в душата на устремения към съвършенството.
Астрологическото съответствие на Ход е с планетата Меркурий, което предопределя отново обвързаността ѝ със сините лъчи на светлината, подчертавайки ръководната роля на Духа на Истината във функциите на тази сефира.

9) На деветата сефира Йесод („Основа”) съответстват виолетовите лъчи, управлявани от Духа на Силата.

В Библията едно от имената на Бога е Саваот, т.е. Бог/Господ или Господар на силите. В случая под „сили” се имат пред вид преди всичко ангелските йерархии, населяващи духовния свят. Чрез Своята непобедима и неизказана сила Творецът поставя основите на Битието и надгражда над тях съгласно Своя План за сътвореното. Виолетовите лъчи свидетелстват освен това за върховна изява на духовността – постижение, достойно за общността на Посветените. Духовността или изявите на Духа във Вселената са неизменната основа, върху която израства всичко останало, устремено към изпълняване на своето предназначение и повторно съединяване – този път навеки – със същия този Дух.
За сефирата Йесод също е налице единодушие между всички специалисти и изследователи в областта на Кабалата – тя съответства на виолетовия цвят. Езотеричното познание ни учи, че виолетовият цвят свидетелства за постигната висша духовност – основа за завладяване царството на Божествеността. Този еволюционен връх обаче остава непревзимаем, ако човек не обладава съответстващата на това предизвикателство духовна сила.
Връзката на Йесод със спътника на Земята – Луната, придава по-широка цветова гама на проявлението на тази сефира. Луната отговаря на тъмно зеленото, светло лилавото, седефеното и перленото цветово присъствие.

10) На десетата сефира Малхут („Царство”) отговарят аметистовите лъчи, управлявани от Духа на Благодатта.

Божията благодат се разпростира над всички природни и надприродни царства. Тя е дар от Всевишния, за който съществата нямат никаква заслуга. Благодатта е проявление на вездесъщата Божествена енергия, изпълваща всичко съществуващо и подпомагаща еволюционните процеси на всички равнища във Вселената. Сиреч тя е изява на Божия Дух – присъствието на Бога в Космоса под формата на енергия, поддържаща и насочваща Всемирния живот. С помощта на благодатта Небесното (Божието) царство следва да бъде изградено и във владенията на материалността, в познатата ни физическа действителност.
Най-близката до материалната сфера сефира Малхут в редица кабалистични традиции е свързана с четири цвята: жълт, зелен, червен и светло син или черен. Подобно разнообразие би могло да бъде обяснено с безкрайното множество от пътища за лично усъвършенстване, които предлага физическата вселена. Всеки един от тях предполага собствено направление за индивидуализация и поредица от посвещения, типични за избрания от човека еволюционен маршрут.
По отношение на астрологическото съответствие Малхут е свързана със Земята.

Като цяло – между общности, които изразяват Божието присъствие и действие във Вселенатасъответствието между сефиротите и цветните лъчи на светлината бива:

1. По произход (или екзистенциално, същностно) – понеже и сефиротите, и цветните лъчи на светлината представляват проявления на Божия Дух:

-          при сефиротите Божият Дух се проявява на различните равнища в Космоса, отгоре надолу в субстанциално отношение;
-          при цветните лъчи проявлението Му е в зависимост от акцентите в действието Му, свързани с различни категории и добродетели.

2. Енергийно – всяка сефира, както и всеки цветен лъч, са носители и изявители на определени енергии, извиращи директно от Духа на Всевишния. Енергийното съответствие се конкретизира от съответствието между дадена сефира и цветните лъчи, отговарящи на тази сефира, както е посочено по-горе. От друга страна, насочеността на  конкретния енергиен поток е достатъчно ясно обусловена от названието на дадената сефира или от проявлението на Божия Дух чрез цветните лъчи, които ѝ съответстват.

3. Функционално – произтича от сходството на функциите, изпълнявани от сефиротите и цветните лъчи на светлината в Битието. А тези функции са, както следва:

-          структуроопределящи – обхващат структурата на всички обективни реалности във Вселената; тази функция е точно дефинирана при сефиротите, които буквално изграждат десетте „етажа” или нива на творението; при цветните лъчи функцията се обуславя от тяхното въздействие върху конкретни елементи от творението, включително и върху живите същества;
-          животоопределящи – зараждащи условията, поддържащи и трансформиращи проявите на Всемирния живот на всички равнища в творението;
-          еволюционно насочващи – подкрепящи, мотивиращи и насочващи творенията за изпълнение на тяхното предназначение според Божия План за Всемира.

Десетте сефироти, съставляващи в своето единство великото Дърво на живота, имат своите недвусмислени съответствия в лицето на цветните лъчи на светлината.
Сефиротите са проявления на Върховното Божество, изграждащи, структуриращи и направляващи развитието на отделните етажи или нива на творението.
Цветните лъчи на светлината са еманации на Божия Дух, изразяващи и провеждащи Неговата животворна енергия в нейните различни изяви.
Дървото на живота и цветните лъчи на светлината са два подхода за обяснение на света, за разкриване на тайните на творението и за насочване на разумните същества във Вселената към пълноценно осъществяване на тяхното предназначение.
Картината на Битието би била несравнимо по-бедна, ако Божествената Мъдрост не бе разкрила на човечеството тези два подхода, водещи към една цел – съединяване с Бога, постигане пълнотата на Божието съвършенство.


Константин Златев






4 коментара:

  1. Много интересна лекция, дава много познание, но е малко дългичка.

    ОтговорИзтриване
  2. Трябва да е дълга, защото обяснява много работи! Прекрасна е!
    deltarossi

    ОтговорИзтриване
  3. Добре е да се цитират всички източници,когато се правят такива фундаментални изводи !

    ОтговорИзтриване
  4. Прекрасен сайт ! Прекрасни и много полезни са всички лекции на К.Златев ! Благодаря от сърце !

    ОтговорИзтриване