сряда, 19 февруари 2014 г.

Божията същност


                Човешкият стремеж да разгадае неизповедимата Божия същност е вечен и неизменен. Той съпътства земната общност на разума от самото ú зараждане, от зората на нейния порив да се докосне до истините за света, до законите на видимото и невидимо Битие. 

Не си правим каквито и да било илюзии, че сме в състояние да обхванем Необятното – Божията Същност – със средствата на човешкия категориален мисловен апарат. Тази задача е непосилна откак свят светува и ще остане такава до “свършека на света”. Божията Същност, има безброй много възможни гледни точки. Всяка от тях предлага различен ракурс и ъгъл на изследователския процес, различни перспективи на обобщението, различна изходна база за постигане на Истината. Надяваме се, че разсъжденията, които предлагаме тук (без дори и намек за пълнота или изчерпателност), ще допълнят в някаква степен известното вече познание в разглежданата сфера и биха могли да породят импулс за по-нататъшен анализ и проникновение. И така, според нас Божията Същност би могла да бъде изразена чрез формулата: 

БОГ = Абсолютно Съвършенство + Неизменност + Вечно Развитие

в диалектическо Единство = Единство на противоположности)
 където:
1) Абсолютно Съвършенство: Бог е Абсолютно Съвършено Същество, Личност (както в християнството), Която притежава всички положителни (включително нравствени) качества на най-високата възможна степен – плюс безкрайност: Всемъдрост, Всемогъщие, Всеприсъствие (Вездесъщие), Вселюбов, Всемилост, Всесправедливост, висша Доброта и пр. Представката “все” към съществителните имена произхожда от древния славянски език и отговаря на превъзходна степен
2) Неизменност: Бог е Самодостатъчен, Причина Сам за Себе Си (cauza sui), Първата Причина на всичко съществуващо и въз основа на това Той не се нуждае от никакво изменение, от никаква промяна.
3) Вечно Развитие:
Развитието е неотменна характеристика на всичко съществуващо. То бележи проявленията на всяка обективна реалност в Космоса. Във възходяща или низходяща насока, прогресивно или регресивно, животворящо или унищожително – Развитието е задължителен елемент от неизбродимия пейзаж на Битието и в дълбочина, и в ширина.Раждането за живот, съзиданието е първата изява на развитието. Фазите на съществуванието, лъкатушенето на сътвореното по неговия постъпателен, труден и достоен път – всичко това са етапи от вездесъщото Развитие. Дори и актът на смъртта, прекратяването на жизнения цикъл, е заключителен акорд от безконечната празнична симфония на развитието – отзвучава и последният тон, за да се роди другаде, в друга тоналност, при други измерения на времето и пространството.

Ако изследваме внимателно трите закона на диалектиката, формулирани от Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831): единство и борба на противоположностите; количествените натрупвания преминават в качествени изменения; отрицание на отрицанието – теза, антитеза, синтеза, установяваме, че и те са химн на Развитието – разгръщат го в спирала, прониквайки същността му в неуловимия момент на статичност и неспирно движение.
Дори и да прозвучи еретично, но ние си разрешаваме да мислим, че Развитието е и едно от Лицата на Божеството, постоянен компонент на Божията Същност и двигател на творческите Му прояви. Каквито и да са глобалните характеристики на Вселената, каквато и да е целта на космическата еволюция.
Развитието е безкрайно.
Развитието е абсолютно!
Можем да кажем, че Бог е преди всичко Развитието, а не толкова и не само някаква – макар и вездесъща – определена субстанция (духовна, безтелесна, съвършена и пр.). И тогава с преклонение ще признаем, че Той самият е абсолютен и безкраен!
Развитието е Бог-Отец – Творецът и Вседържителят на християнството, и Бог-Отец е едно непрекъснато, безкрайно Развитие: без Начало и без Край, без миг Покой! Дори и мировата Пралайя – тоталният отдих на Битието между два свои Цикъла на проявление, приютено в Лоното на Създателя, – дори и нея Бог посвещава на Развитието: чертае Плана за следващото еволюционно разгръщане и подготвя условията, средствата, факторите и изпълнителите за поредната Космическа Драма. И тъй – до следващия Голям взрив, до следващия стартов изстрел по пътеката на нескончаемото, величествено и неизказано могъщо Развитие...

Затова и никой до днес не е могъл да обясни Същността на Бога. Защото може ли някой да обясни същността на Развитието, неговите граници, неговите необхватни и в малкото, и в голямото Цели?! Бихме могли да характеризираме достатъчно точно само конкретен отрязък от това глобално Развитие – като го затворим в съответни пространствени и времеви рамки. И това ще бъде само къс от Цялото, само кадър от филм без начало, който води към Вечността. И този кадър ще създаде само представа за Цялото, но никога не ще успее да обгърне напълно неговата необятна, недефинируема Същност!
И именно въз основа на относителността на Началото и Края извеждаме заключението, че самото Развитие е абсолютно! Неговата абсолютност се обуславя от неговата безкрайност. А безкрайността му се обуславя от относителността на всяко негово Начало и Край. Какви по-достойни, по-възвишени и по-абсолютни характеристики за Вседържителя и Всеподателя – Бога, нашия Небесен Отец, Създател и Промислител!
Така става ясно защо, колкото ние имаме нужда от Бога – като наша абсолютна, съвършена Цел за уподобяване и (съ)единение в рамките на настоящата еволюционна система (а и на всяка друга подобна – защото във всяка една система, свят или Битие неминуемо разумните същества, както и по-нисшите природни царства, живеят и се развиват според определен еволюционен План), толкова и Бог – в качеството Му на вечно и абсолютно Развитие – има нужда от нас  като задължително условие за осъществяване на цялостна хармония в рамките на дадената система и, въз основа на това, за преход към следваща, по-висша система.
След като осъзнаем, че Бог е Развитие (или Развитието), ще осмислим и разликата (не в Същността, а в Проявлението, понеже Той е Един по Същност, но Троичен по Лица, т.е. по функциите и проявите Си в Битието) между Него – Развитие-Дух, Дух на Развитието – и Светия Дух на християнството. Последният е вездесъщата Енергийна Субстанция, Енергията-Осъществител, Енергията – Проводник на Волята на Отца, на Волята на Развитието.
Начало няма! Няма и Край! 
Има само вечно, безначално и безкрайно Развитие!
4) Диалектическо Единство: Това е единство на противоположности (в случая Неизменността и Вечното Развитие) в съответствие с цитирания по-горе I закон на диалектиката на Хегел. Противоречието между Неизменност и Вечно Развитие е действително антагонистично, т.е. почива върху пълна несъвместимост. Но това е така, както вече имахме повод да изтъкнем, само от гледна точка на несъвършеното човешко мислене. Не и от позициите на Божията Същност! Понеже, според Свещената Книга – Библията, “... за Бога всичко  е възможно” (Мат. 19:26).

Константин Златев





Няма коментари:

Публикуване на коментар