четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Търпението

            Търпението е Божествено качество! “Да можеш да проявяваш търпение, да знаеш да проявяваш търпение, да искаш да проявяваш търпение – това е израз на Божествената Любов!”
             Търпението е познание за волята на Бога. То те зарежда с упованието да устоиш на всички изпитания, да останеш верен на себе си и да изпълниш тази свята воля в цялата й пълнота.
              Само търпеливият ще разтвори портите на Царството Небесно и триумфално ще навлезе в новия живот.
              Само търпеливият ще израсне до висотата на съзнанието на Шестата коренна раса.
              Само търпеливият ще бъде удостоен с лавровия венец на съвършенството.
               В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) обръща специално внимание на добродетелта, наречена търпение.
Търпението е задължителна характеристика на истинския духовен Учител. То следва да се превърне в мощно оръжие и в ръцете на окултния ученик. Оръжие не на разрушението, а на съзиданието в Духа.
            Пред каквито и изпитания да си изправен, посрещни ги със спокойствие, осмисляне и търпение: “Каквото и да ти се случи, да го издържиш, да търпиш” (Учителят П. Дънов). Това означава, че си проумял, че всичко, с което се сблъскваш в живота, ти е изпратено от Бога за твое добро. Означава още и че си научил тъй важния урок на търпението...
             Който развие у себе си търпение, напуска завинаги владенията на страданието и скръбта и прекрачва победоносно в селенията на Любовта. Ако търпението не е съчетано с мир, радост, разум и Любов, то не е търпение, а имитация – отровен плод на лицемерието.
             Търпеливият е твърд и непоклатим като скала. Мълчанието му е по-красноречиво от всички думи. Той устоява с достойнство и на най-жестоките житейски бури.
             Търпението е път към великата Любов. Заради нея трябва да бъдем готови на всякакви жертви. Всичко, което даваме от себе си в нейно име, е достойно за най-искрено уважение. В този дух е и наставлението на Учителя П. Дънов: “Издържай всичко заради Любовта, докато я придобиеш. Дойде ли тя, ще получиш търпението.” Да проявяваш търпение заради Любовта, означава да го правиш заради Бога. Любовта е Неговата най-глъбинна същност.
             Търпението е признак на разумност, на дълбоко осмисляне на живота и нашето място в него. Древната мъдрост гласи: “Бързай бавно!” (“Festina lente!” – лат.). Мнозина от нас имат склонност да прибързват – и при взимането на решения, и в действията си. Че не си вложил разум в отстояване на търпението, за който процес Учителят на Бялото братство (ББ) в нашата страна изтъква: “Търпението е едно от великите качества на разумния живот. Ще търпиш, докато видиш как ще се развият събитията. Няма да бързаш. Всички ще търпят – и ти ще търпиш. Търпението ще го имаш за идеал.” Търпението, издигнато върху пиедестала на идеал в Словото на Учителя П. Дънов, заема полагащото му се място в палитрата от качества и добродетели на новото човечество.
             Търпението носи физическо и душевно здраве, богатство на материално и духовно равнище. Всички те са плодове на въплътената в делника Божествена Любов. Само любещият може да бъде търпелив: “Търпение без Любов няма. Търпеливият е здрав. Там, където е търпението, болести няма, немотия няма” (Учителят П. Дънов). Болестите и мизерията бягат от търпеливия човек, тъй като той не им предлага благоприятна среда за проявлението им.
              Червената нишка в посланието на всички велики духовни Учители на човешкия род – Единството на живота – изисква от нас да проявяваме търпение към всичко съществуващо и на първо място – към разумните същества, нашите ближни. Тъй като всички ние сме едно Цяло в Духа, каквото причиним на брата си, причиняваме го и на самите себе си. Учителят П. Дънов ни учи, че когато някой от нас се повдига в духовно-нравствено отношение, заедно с него се повдигат и всички останали хора. За жалост обратното също е вярно – пропадаш ли в бездната на погрешките, на страстите, слабостите и пороците, повличаш и всички останали със себе си. Преливането и на светлината, и на мрака между всички нас става по закона за скачените съдове. Изключения от това правило няма. Затова нека се вслушаме внимателно в съвета на българския Учител на Любовта: “Някой казва: “Не мога да го търпя този човек!” – Ще го търпиш, защото той е част от тебе. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си. Всяка една погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие, че тя е и ваша.Последствия, които притежават не само материално, но и кармично измерение.
Според Учителя на ББ у нас окултният ученик притежава три сигурни опори, които му помагат да бъде търпелив: “Ученикът може да търпи, защото знае да чака. Ученикът може да търпи, защото разбира. Ученикът може да търпи, защото знае, че за всичко има време.” Умението да чакаме е рожба на диамантената воля. Умението да разбираме е резултат от въплътената в битието ни Божествена Мъдрост. Умението да подбираме подходящия момент за своите действия означава, че сме слели своята мисъл с тази на Бога и Му предоставяме възможността да се прояви чрез нас.
            Търпението е задължителен пропуск и за вътрешната, окултна Школа, и за външната – далеч по-мащабната школа на ежедневния живот.Търпението върви ръка за ръка с послушанието. Търпеливият следва обмислено и разумно съветите на своя Учител. Никакви човешки съображения, колебания или интереси не бива да се намесват при следването на тези наставления. Който ги изпълнява търпеливо, с постоянство и разбиране, открива първо своя Учител в материално или духовно изражение извън себе си, а впоследствие – и Учителя, т.е. Божественото, у самия себе си. Истинският окултен ученик се стреми към образеца на Божественото търпение и послушание.
               Търпението е последното стъпало на скръбта, а Любовта е първото стъпало на новия живот (курсивът мой – К.З.). Да постоянстваш в нещо, значи да го стигнеш. Заради Любовта ще проявим търпение.
               Заради тази вечна, всеобхватна Любов трябва да бъдем готови на всичко! Търпението е желан и достоен принос пред нейния олтар.
               Има моменти, когато се обезверяваме. Не ни достигат сили и търпение да извършим нещо. Даваме си ясна сметка за важността му, а не успяваме да се мобилизираме. Точно тогава са ни най-нужни стимули, за да дадем най-доброто от себе си и да доведем започнатото до край.
              - Ако някой е много тъжен, нека вземе камъни, да ги донесе до мястото, дето ще потрябват. После, като ги погледне, да им каже: “Как прекарвате на едно и също място без движение?” Да се научи от камъните на търпение. Всичко около нас е предметно учение . Има какво да учите.
              Най-често проявяваме нетърпение, когато се стремим да постигнем желанията си, да удовлетворим някаква своя потребност. Не са редки случаите, когато – забързани подир някоя натрапчива мисъл, жадуваща материализация – губим мярката и след това плащаме скъпо за това. Затова и Учителят П. Дънов ни съветва да осъществяваме своите планове по метода на малките стъпки – последователно, спокойно, равномерно, търпеливо, без излишни скокове и пренапрягане.  Всеки път когато се опитваме да го заместваме със собствените си желания и прищевки, се отдалечаваме от Истината и неизбежно заплащаме със страдание.
               Да, така е – без съмнение! Но за да се уверим в истинността на тези думи и да ги вземаме пред вид във всяка жизнена ситуация, е необходима пълна вяра в Божия Промисъл, в това, че Той знае по-добре от всекиго от нас какво точно ни е нужно. Подчертаното от Учителя П. Дънов означава още и че вътрешният глас в съзнанието ни следва да бъде толкова ясен и категоричен, толкова звънък и недвусмислен, че като камбана да прогласява във всеки миг на колебание волята на Всевишния, а не нашата. В това направление са и следващите негови разсъждения:
           - Силата на човека седи в следното: да възприеме Божественото; тогава ще бъде силен (курсивът мой – К.З.). Ако не го възприеме, остава без сила, т.е. ще има обикновени, човешки постижения. Когато вършиш обикновени, човешки работи, ти ще бъдеш една тиква. Ще се въодушевиш от листата си, че са големи. Обаче после твоя плод ще го вземат и ти ще останеш с чувството, че не си постигнал нищо. След това ще дойде сланата и ще те попари.
           Прошката е родна сестра на търпението, макар че роднинската им връзка не е очевидна за всички. Който не умее, не се е научил да прощава, той не е способен и на търпение. Както и обратното: ако не си търпелив, трудно би достигнал до опрощение на своя ближен. Само силният може да прости. Само най-силният може да поиска прошка. И за едното, и за другото е необходима духовна сила, съпоставима с тази на търпението. Прошката разтваря необятно поле за изява на Божественото у нас. В заключителната част от своята беседа, посветена на търпението, Учителят на ББ произнася проникновени слова за извънредно съществената роля на прощението по пътя на окултния ученик:
         -  Дойдем ли до там, че сме разположени да простим на този, който ни е обидил, Бог вече работи в нас. Като прощаваме, Божието благословение ще остави в нас нещо ценно, понеже през нас ще мине, за да отиде в другия. Прости на този човек е той един ден ще ти направи добро. Така ще създадеш едно благо за себе си. Ти не гледай отвън как изглеждат привидно нещата.
            Той предупреждава всички, които са издигнали високия идеал като фар в океана на живота. И същевременно предлага действено средство за решаване на разглеждания морален и духовен проблем:
           - Ако не простите, спъвате себе си. Простете заради своя мир. Като не прощаваме, забиваме тръни в Божествения Дух, Който живее в нас. И какво ще ни ползва, ако Той ни напусне? Ще ви дам  метод за помирение с онзи, когото не обичате : намерете трети човек, когото той обича. Нека този човек стане посредник между вас.
          Отговорът е, че само искрената прошка може да възстанови вътрешния мир в душата ни. А той струва несравнимо повече от усилието да надмогнем себе си и да простим. 
Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар