сряда, 26 февруари 2014 г.

Икономика и духовност

 (Може ли икономиката да бъде духовна?)

       Съвременното технотронно общество е резултат от конвергенцията – постепенното сливане на двата социални строя (капитализъм и социализъм), естествено, за сметка на провалилия се с трясък инфантилен социализъм.. Човекът в зората на ХХI век и третото хилядолетие бива разглеждан през призмата на тези хищни интереси не като личност (психо-физическо единство), а единствено като потребител – неизбежна жертва на рекламата, средствата за масова информация и всички останали изпитани канали за промиване на мозъка.
            За да разкъса непоклатимите наглед вериги на своята социално-културна обусловеност и да се превърне в личност – пълноценна творческа личност, човекът на новото време би трябвало да извърви пътя на самоосъществяването. То включва три фази:
1) Той трябва да разкрие и осмисли основните тенденции на епохата, в която живее.
2) Той следва да открие и проучи най-актуалното за епохата духовно учение (теоретическа концепция).
3) Той е длъжен да намери своето място в практическото приложение на това учение.
Целта на настоящото изложение е да отговори на въпроса, поставен в подзаглавието на тази разработка: “Може ли икономиката да бъде духовна?”
            Икономиката може да бъде духовна, ако в нея бъдат прилагани система от духовни закони.
            Кои са тези закони?
Откриваме ги в най-актуалното за нашата епоха духовно учение, представено пред българската и световната общественост от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Той е формулирал тези закони и следствията от тях в онази част от Словото си, която разглежда Божествения принцип на Правдата – един от петте водещи, структуроопределящи принципа на космическата Реалност, наред с Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта.
           И космологията, и етическата система на Учителя П. Дънов биват изграждани върху наличието и действието на тези пет космически принципа.
           В смисъла на неговото теоретично наследство Правдата е космически творчески принцип, произтичащ от Божията същност. А Справедливостта е приложението на правдата в условията на всемирния живот.
            Законът за правдата и справедливостта е вътрешен закон на човешкото съзнание. Той се проявява в две форми сред човешкото общество – в исторически и социологически аспект. По-нисшата форма е т. нар. Ius humanum (човешко право). По същността си то е външно и несъвършено; произтича от естествения нравствен закон, заложен изначално в нашата духовна природа. По-извисената форма на проявление е т. нар. Ius divinum (Божествено право). Външният закон – човешкото право (познатата ни система на правораздаване) – не притежава нужния потенциал, за да разреши всички проблеми на живота. В някаква степен то регулира единствено повърхностните явления, факти и процеси в личния и обществен живот. От друга страна, вътрешният закон – Божественото право, което е най-старото по произход, понеже извира от Божия Дух на вечна и несломима Правда – е този, който определя отношенията между всички същества. Този най-древен закон на Проявеното Битие се изявява като всемирна справедливост. Според характера и обхвата на действието си той е универсален и господства във всички царства (сфери) на Живата Разумна Природа.
Принципите на правдата и справедливостта, които имат пряко отношение към разглеждания тук проблем (“Може ли икономиката да бъде духовна?”), са четири на брой. Ще разгледаме по отделно тяхната същност, съдържание и действие в светлината на решаването на този проблем.
I принцип: Равноправие и равнопоставеност (спрямо прилагането на правдата и справедливостта) на всички живи същества.
            Разглеждайки същността и действието на този принцип, Учителят П. Дънов отбелязва: “На хората им трябва абсолютната Божия Правда – онази Правда, която да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.
Принципът на равноправие и равнопоставеност предполага равни права за всички хора в сферата на трудовите отношения, както и спрямо участието им в разпределението и потреблението на материалните блага.
II принцип: Правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна.
             Този принцип следва да бъде приложен непосредствено в сферата на производството, размяната, разпределението и потреблението на материалните блага. Необходимостта от спазването му произтича от факта, че прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на Учителя П. Дънов: “Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях.” В този ред на мисли си заслужава да припомним и библейската максима: “С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери!” (Мат. 7:2).
III принцип: Всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това.
           Този принцип би трябвало да бъде приложен в областта на производството, разпространението и социалната реализация на личността. За неговата същност и проявление Учителят П. Дънов изтъква следното: “На всеки човек със самото идване на земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество.” Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализация на този изначален човешки потенциал. “От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме” – добавя българският духовен Учител. Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище – изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдзат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен план.
Ето и едно важно следствие от третия принцип:
Правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище – за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума.
Учителят П. Дънов обяснява същността и действието на това следствие с думите: “За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на историята в миналото, взрете си в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ – щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага – кръвта на живота – в общочовешкия организъм.”
Глобализирането на правдата и справедливостта до мащабите на цялото човечество е задължително условие за встъпването в чертозите на Новата Култура на Любовта. Естествено, това е продължителен и труден за довеждане докрай процес, но като съдържание той напълно отговаря на повика на Новото време.
IV принцип: Универсален характер на правдата и справедливостта – справедливо разпределение на благата между всички живи същества.
            Четвъртият принцип е формулиран от Учителя П. Дънов, както следва: “Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно Начало, което обгръща всичко в света. Навсякъде, където има живот, той е проява на това Велико Разумно Начало. Всички блага, които идат от Разумната Природа, са за всички. Ето защо върховната справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички. Така говори законът на справедливостта.”
             Очевидна е необходимостта от прилагането на този принцип в сферата на разпределението на материалните блага. И то не само сред хората – в човешкото общество, но и между хората, от една страна, и всички останали живи същества, населяващи планетата Земя, от друга страна.
           Духовното познание, до което имаме достъп в нашата епоха, ни учи, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще – след установяването на Новата Култура на VI коренна раса сред цялата планетарна човешка общност.
Като следствие от четвъртия принцип е закономерността, че всеки черпи от благата според степента на своето духовно развитие. Това правило не накърнява свободата на достъпа до благата. Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен план притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които биват предоставяни по равно за всички.
 Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар