От смърт към живот

(Есе върху беседата „Лазаре, излез вън!”)

Призивът на Христос «Лазаре, излез вън!» има двойно значение:

1) Буквално – Лазар е в гроба си и трябва да излезе вън от него.

2) Преносно – Лазар е призован да излезе от мрака на смъртта и да се потопи отново в светлината на живота.

Словата на един велик Посветен като правило са многопластови и крият в себе си цяла гама от значения. А когато този Посветен е самият Христос, тогава Божественият подтекст в думите Му притежава особена мощ и въздействие. В случая те са искрата, запалила отново пламъка на живота у Лазар чрез чудото на възкресението. Чудо е за онези, които не познават Божиите пътища. Те за жалост са мнозинство – дори и в наши дни; ала за радост все повече от тях се пробуждат за Истината. За шепата останали, прогледналите за тази Истина, няма чудо, а само проява на Божията Любов и всемогъщество. Както и твърде важен епизод от земната мисия на Спасителя, доказващ Неговия произход и величие.

Самият Той приканва човеците да Го следват и им обещава, че ще могат да вършат дела, по-чутовни дори от Неговите. Това твърдение, разбира се, е хипербола, понеже никой от нас, простосмъртните, не е в състояние да достигне духовния ръст на Проявения Бог в лицето на Христос. Бихме могли единствено да се стремим да извисим съзнанието си до потенциала, заложен у всекиго от нас от Небесния ни Отец. А това означава да постигнем именно Христово съзнание.

Една от предпоставките за подобно постижение е равнището на личния морал. Любопитно е определението на Учителя Беинса Дуно в тази насока: „Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората.“

Икономия на какво? – Преди всичко на енергия. Човешкият морал е основан на Божиите закони, полагащи фундамента на нашата нравственост: Десетте Божии заповеди (т.нар. Декалог – Изх. 20 гл.), блаженствата, формулирани от Христос (Мат. 5 гл.) и др. Когато следваме тези предписания, не само повишаваме духовния си статут, но и натрупваме безценна нетленна енергия. Нейното ниво е право пропорционално на духовния ни ръст. Нарушаваме ли тези закони, разпиляваме тази безценна енергия и впоследствие се налага да полагаме удвоени усилия, за да я набавим отново.

Друг важен акцент в беседата е разделянето на хората на три категории в зависимост от тяхната духовна зрелост и придобитите опитности и знания: „... Природата залъгва простите, любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.“

Тази класификация се среща в различни варианти в Словото на Учителя Беинса Дуно. Независимо от минималните различия смисълът на вложеното в това съждение е един и същ. А именно:

а) Прости са онези, които още не са придобили нужното за пълноценно съществуване знание, трудно учат земните уроци и са нагазили дълбоко в блатото на невежеството. Това са млади души, зелени глави, които лесно се заблуждават от видяното в Природата и обществото, тъй като не умеят да съзират действителната същност отвъд привидността, която им предлага материалният свят.

б) Любознателни са пробудените души, които са поели по духовния Път и с готовност, старание, постоянство и търпение учат своите уроци на физическото поле. Те са осъзнали, че планетата Земя е едно огромно училище, в което на тях им е отредена ролята на обучаващи се. И те я приемат с радост и със стремеж да научават все повече и повече.

в) Даровити и мъдри са тези, които са изминали доста голямо разстояние по духовната пътека и са започнали да завоюват посвещения. Това са окултните ученици в Школа, основана от велик духовен Учител, които се готвят да станат негови апостоли – разпространители на Словото му и продължители на Делото му. Ако се наложи – и мъченици в защита на свещената Истина, която той им е предал безвъзмездно и с цялата си Любов. С всяка поредна стъпка по своя достоен път, с всяко ново посвещение пред духовния им взор се откриват все нови и още по-величествени тайни на Битието, съзнанието им се разширява в порив да обхване цялата космическа необятност.

Намерихте ли своето място в тази стълбица на духовното израстване?

Константин Златев