неделя, 7 декември 2014 г.

Послушанието



Послушанието е израз на отношението на окултния ученик към духовния Път, към неговото собствено предназначение в живота.
 Да си послушен, означава да се вслушваш в мнението и съветите на по-мъдрите от теб и да изпълняваш това, което те очакват или изискват от теб. Отнесено към пътя на окултния ученик, съдържанието на послушанието разкрива безпрекословното подчинение на малката човешка воля спрямо могъщата воля на един велик Посветен, който доброволно, осмислено и с цялата си Любов е поел в ръцете си грижата за духовното развитие и израстване на същество от значително по-ниска еволюционна степен. Послушанието в случая представлява изява на пълно и всеобхватно доверие между двете души: 1) ученикът се вслушва без колебание и съмнение във волята на Учителя си и я следва навсякъде и във всичко така, сякаш това е съвършената и премъдра воля на Всевишния; 2) Учителят разчита на пълно послушание от страна на ученика, за да може да го води по най-краткия път към съвършенството.
Послушание без пълно взаимно доверие няма и не може да има. 
Понятието “виделина” в езотеричната лексика отразява проявлението на светлината в духовния свят. От тази гледна точка послушанието е определено в Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) като първа стъпка към придобиването на духовната светлина. Зад тези прости наглед думи се крие изминаването на твърде дълъг път на вътрешно пречистване, освобождаване от оковите на материалното и на духовно извисяване, което в крайна сметка довежда до просветление. Именно просветлението е плодът на завоюваната духовна светлина, който веднъж завинаги разпръсква всички сенки и съмнения в съзнанието на търсещия Божествената Истина, разкрива му неговата мисия в конкретния земен живот и очертава главните жалони, бележещи етапите при осъществяването на отреденото за него във великия Божий план.
Когато българският духовен Учител с планетарна мисия дефинира послушанието като “Божествената връзка между ученика и Учителя”, той прониква в дълбините на взаимоотношенията между Разумното Същество, приело човешко въплъщение, за да просвещава и наставлява по-малките си братя и сестри, и една пробудена човешка душа, която доброволно и съзнателно поема по пътеката на ученичеството. Същината на тази Божествена връзка е Любовта, а всички нейни останали компоненти –  включително и послушанието – са производни на великата, безкористна и животворяща Любов. По тази връзка непрестанно в двете посоки протича положителна енергия и най-светла обич. Учителят я използва като канал за свеждане на Божията воля до съзнанието на ученика, а ученикът я превръща в незаменима част от своя вътрешен глас, който му разкрива най-правилните и адекватни действия във всяка житейска ситуация. От един момент нататък, когато общуването между Учителя и ученика навлезе във фазата на вътрешния безтелесен контакт, физическото присъствие на първия вече не е нужно за ученика, за да слуша гласа на своя духовен Наставник и да взема най-точните решения по своя път.
На друго място в своето Слово Учителят Беинса Дуно отгръща още една бележита страница за разгадаване на извечната връзка между Божествената Любов и послушанието при общуването между духовния Учител и неговия ученик. Той отбелязва следното: “Когато ученикът възприема Любовта от Учителя, той има послушание, за да се посади Любовта в него. А учи, за да възрасне тя в него.” Изводът от тези думи е, че послушанието е почвата, в която бива посадена Божествената Любов в душата на ученика, за да може за в бъдеще да роди тя своите драгоценни плодове – добродетелите. От друга страна, между тях – добродетелите – от особено значение е учението, главната задача в земния живот на ученика, при последователното решаване на която Любовта възраства пропорционално на вложените от ученика усилия за неговото лично самоусъвършенстване.
Оценката за послушанието като “най-голямата добродетел на ученика” произтича от факта, че без нейното култивиране придобиването на други добродетели е на практика невъзможно. В този смисъл тя е задължителната основа, върху която търсещият по духовния Път изгражда зданието на своето духовно-нравствено самоосъществяване. Ако не прекършиш навеки своето его и нестихващите претенции на неговите гордост и самолюбие, ако не осъзнаеш потребността да съединиш волята си с тази на Посветения, който те държи здраво за ръката и те води напред, не би могъл никога да извървиш пътя си към Бога докрай. Желязната логика на тези взаимозависимости предопределя мотивацията на великия Посветен да заяви: “Послушанието е първостепенна добродетел, основен камък при изграждането на великия характер на тръгналия в Пътя ученик.” Основният камък в случая е онзи, без който цялата постройка на личностното самоусъвършенстване не би могла да бъде издигната. И дори да бъде изкарана донякъде, то без здравата основа на послушанието тя ще бъде катурната и разрушена от първия порив на нескончаемите житейски бури. Заключението е, че без да сме послушни на Божествената Мъдрост, въплътена в личността на духовния Учител – наш Водач по Пътя към Божественото, – не ще успеем да изпълним предназначението на своя земен живот.
Освен като “първостепенна добродетел” послушанието е дефинирано в Словото на Учителя Беинса Дуно и като “първото качество на ученика”. В цитираната по-долу негова мисъл послушанието бива разглеждано и като предпоставка за изграждане на силен характер, и като фактор за укрепване на вярата във висшата Разумност на Космоса: “Послушанието е първото качество на ученика, то е условие за уякване, то усилва вярата му във великите закони на Природата, чрез които Бог работи.” Вярата в Бога в случая намира израз и в непобедимата увереност в обективното действие на принципите и законите, който Той е вложил в Битието. Това не е сляпата или разрушителна като проявление вяра на фанатика, а осмислената и преживяна като лична опитност вяра на пробудения за духовната реалност човек. От нея до послушанието има само една крачка и той я извървява всеки път, когато условията на живота го поставят пред такава необходимост.

1 коментар:

  1. Послушанието не може да бъде разделяно на степени. Него или го има, или го няма. Не може за едно да сме послушни, а за друго – не. В окултната Школа едно от най-важните изисквания е това за абсолютно послушание: “Вложи като принцип в себе си: абсолютно послушание – да бъдеш послушен. Послушание, което носи знание и мъдрост. Знанието е силата, която мъдростта може да използва” (Учителят Беинса Дуно).

    ОтговорИзтриване