неделя, 16 март 2014 г.

Щастието



Какво е щастието? Реална същност ли е то или само плод на нашите илюзии и мечти? Ако все пак е реално, то как да го постигнем? Смисълът на живота именно в щастието ли е или в нещо друго? Кой би могъл да ни посочи най-вярната и най-кратка пътека към щастието?
           В края на пътя, по който следваме един Божий Пратеник – Вестител на вечната Истина, ние разбираме, че щастието не зависи от условията, в които живеем. То зависи единствено и само от нас самите. Следователно ние го носим у самите себе си, някъде дълбоко в сърцето си, откъдето трябва да го извадим на белия свят и да го изпълним с живот. (“Не търсете своето щастие вън от себе си. “Вън от себе си” – то значи вън от своето “висше аз” – не го търсете. Търсете го в Божественото у вас”. Всичко, което представлява висшата цел на нашето съществуване, е част от самите нас. Това е Божествената искра у всеки човек, частицата, която Всевишният е отделил от самия Себе Си, за да ни има, за да извървим осмислено своя път през безчетните, сътворени от Него светове и да се завърнем на края отново при Него.
И щом целта е толкова висока и красива, то си заслужава да принесем пред нейния свещен олтар всички възможни жертви. И на първо място – желанията и страстите на нашата низша природа, които като воденични камъни ни теглят към дъното на мировия океан, към мрачната обител на вечно неудовлетворения повик на плътта. Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия път: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди!
             Когато постигнем нещо, което искрено и от все сърце  сме желали, тогава се чувстваме щастливи. Ала нека веднага направим твърде важното разграничение: ако постижението удовлетворява потребностите на тялото или на егото (храна, питие, комфорт, нови притежания, сексуални наслади, богатство, слава и власт), то нека не се заблуждаваме – в случая не става дума за щастие, а за задоволяване. Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие. То няма земен еквивалент! “Няма човек в света, който не търси щастието. Кой не търси щастието? Обаче кой е законът за постигане на щастието? Преди всичко човек трябва да вярва в постижимото. Аз употребявам думата “постижимо” в широк смисъл. Само постижимото е реално . Когато някой казва, че има непостижими неща, това показва, че този човек е неразумен. За неразумния човек има непостижими неща, за разумния всички неща са постижими. За онзи, който обича знанието, нещата са постижими. Ето защо, рече ли човек, че има непостижими неща, значи на него му липсва нещо. Следователно всички несгоди в живота на хората показват, че в даден случай им липсва нещо” (Учителят П. Дънов). Изводът е, че щастлив е онзи, който живее в пълнотата на вътрешния покой и удовлетворение и не му е нужно нищо извън него.

За да бъдеш щастлив, освен всичко останало, трябва да си умен. Какво означава това? “Ум царува, ум робува, ум патки пасе!” – гласи народната мъдрост.
            Проблемът на повечето от нас, хората (да не кажем, на почти всички), е, че търсим щастието там, където не бихме могли да го открием. Българският Учител на Любовта посочва кои са грешните посоки на търсенето ни и в какво следва да концентрираме усилията си: “Ти търсиш нещо, което го няма. Казвам: щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто – защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича доброто, нито злото – това са условия за един по-добър живот. Когато щастието дойде, ти примиряваш всичко. Ти впрегни положителните и отрицателните черти в човека и ги примири.” Той конкретизира и посоката на търсене на щастието – в духовното естество на човека, в неговия вътрешен, интимен свят, и най-вече – в неизчерпаемите възможности на мисловната му дейност: Не е никак лесно да откриеш човек, който да е напълно удовлетворен от живота си. На практика всеки има от какво да се оплаче и от нещо да е недоволен, т.е. нещастен. В случая разликата между пробудените и непробудените души е тази, че първите търсят причините за неудовлетворението си (сиреч за това, да не бъдат щастливи) първо и преди всичко у самите себе си, а вторите – винаги извън себе си. Най-кратката и съдържателна рецепта, която предлагат всички автентични духовни учения, е: “Няма щастие извън Любовта!”
              Доброто разположение е синоним на постоянната положителна вътрешна нагласа, на мъдростта да посрещаме ведро и с разбиране всички ситуации в живота – и радостните, и скръбните. Светлината на съзнанието произтича от импулса на пробудената душа да изяви най-доброто от себе си и от неугасващата будност на “аз”-а. Здраво е тялото, ако е ръководено в действията си от просветлен ум, изчистено от низши желания и страсти сърце и желязна воля, която не познава прегради по пътя към Доброто.

Учителят П. Дънов въвежда в духовно-езотеричното познание понятието “Жива Разумна Природа”. Под него той разбира както проявите на разумност в природната среда на материалния свят, така и съществуването на йерархия разумни същества в невидимата вселена, които в еволюционно отношение надвишават човека. Общуването с тях, когато е подчинено на космическите закони и цели реализирането на благородни идеи и творчески замисли, също е в състояние да направи човека щастлив: “Щастието в света седи в оная връзка, която човек може да направи с живата природа, с разумната природа – колективното съзнание на възвишените същества.
             Всеки човек има някаква мисия на този свят. И тя е неповторима, както е неповторим самият човек. Това, обаче, което свързва всички хора на Земята, е необходимостта да изпълнят Божията воля за самите себе си, а с това – и Неговата воля за света като цяло. Изпълнението волята на Всевишния е равносилно на това, да разнесеш Неговата светлина, топлина и сила навсякъде и на всички. И тогава ще бъдеш истински щастлив. Щастието е и в това, да вярваш в себе си, в своето назначение на тази планета, да бъдеш естествен във всичко – и в самооценката, и в потребностите си, и да не полагаш напразни усилия да надскочиш собствения си ръст: “Всеки, който търси щастие, ще намери своето нещастие. Вярвайте, че сте щастливи.
              Понякога щастието произлиза от нещо съвсем просто и елементарно на вид. Да проявиш малко повече търпение, да задържиш езика си зад зъбите, когато това е нужно, да зачиташ свободата на другите хора – дори и на тези, които са най-тясно свързани с теб. Оттук до щастието – според Учителя на ББ в България – има само една крачка: “Човек може да бъде щастлив, когато езикът му не е много дълъг, когато не се сърди, не се кара, не се гневи, когато не е ревнив.”
              Ако вече си постигнал щастието, една от най-важните предпоставки да го съхраниш е чистотата. Учителят П. Дънов препоръчва тя да бъде разпростряна и върху физическия компонент на човека – неговата телесност, и върху емоционалния и мисловния му живот: “За да запази щастието си, преди всичко човек трябва да знае как да възпитава тялото си, а също така мислите и чувствата си. Това е задачата на новото възпитание.
              Всеки човек, всяко живо същество има право на щастие. Има право и да воюва за своето щастие. В тази битка, която не е никак лека, могат да бъдат използвани всякакви средства. С изключение на едно – да придобиеш своето щастие за сметка на нещастието на някой друг. И понеже вече отбелязахме, че щастието се гради – освен всичко останало – и върху разумните взаимоотношения с природата, тук е мястото да допълним тази зависимост. Щастието на земните хора не бива да бъде изграждано за сметка на природата като цяло или на нейни елементи, в частност.

За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна настройка един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят. Понякога подобна ориентация на мисленето се превръща в бягство от земния живот, в пренебрегване на задълженията, които имаме в социалната среда. Такъв човек престава да бъде полезен и за себе си, и за околните, и за Космоса. В преходната епоха, в която живеем, преобладаващата масова култура на нашата цивилизация е упадъчна по своя характер и насоченост. На всички равнища в обществения живот наблюдаваме факти и явления, които говорят красноречиво, че социалният модел на съвременното общество е изчерпал възможностите си и предстои да бъде заменен от по-съвършен. Това означава преминаване към една нова планетарна култура – именно Културата на Любовта, визитната картичка на шестата подраса на Петата коренна раса и на цялата бъдеща Шеста коренна раса. Тази трансформация не е и няма да бъде безболезнена. Екологическата криза, която вече се превръща в неотвратима катастрофа, разширяването на озоновата дупка над Земята, повишаването на средната годишна температура по цялото земно кълбо, топенето на ледниците, изсичането на тропическите гори, замърсяването на световния океан, пренаселеността на нашата малка планета (годишният прираст на човечеството вече надхвърля 100 млн. души!), изключително вредните последствия от промишлената дейност на човека и други подобни явления, взети заедно, надвисват като Дамоклев меч над нашия съвременник. Затова ние, които сме изпратени за въплъщение именно в това решаващо за съдбините на Земята време, не бива да очакваме в живота си безоблачни дни и незалязващо щастие, а трябва да се превърнем в бойци за утвърждаване на един нов морал, на ново отношение на човека към Майката Природа, както и на нови взаимоотношения между самите хора. Започвайки от себе си и променяйки в положителна посока собственото “аз”, ние променяме и света към по-добро.

2 коментара:

  1. Понеже, както казва Учителят П. Дънов: “Като е дошъл на Земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив. Въпреки това той казва, че е нещастен. Защо е нещастен? Защото не живее правилно. Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си.” Всеки човек се ражда в плът на нашата планета с потенциал, който е оптимален спрямо условията, в които се е въплътил. (“Щастието вие го носите в себе си. То зависи от вашия организиран ум, от вашето организирано сърце и от вашата организирана воля. Остава само да използвате тези условия.” – Учителят П. Дънов). Оптимален е спрямо програмата за конкретния земен живот. И ако той използва разумно своя потенциал, ще бъде напълно здрав – и физически, и психически, и ще чувства удовлетворение от своето съществуване. А това означава, че ще бъде щастлив.

    ОтговорИзтриване
  2. The journey to Happiness is merely the reawakening of the knowledge of where you have always been and what you will be forever. It is a journey within, without distance, to a goal that has never changed. This journey will take the rest of your life to fulfill

    Eduard Vigeant

    ОтговорИзтриване