събота, 1 февруари 2014 г.

Общото в световните религии

             Във всяка от световните религии различаваме два основни елемента – Божествен и човешки. Първият произхожда непосредствено от Бога и намира израз в Неговото Откровение, предоставено на земните хора, за да им помогне да изпълнят своето предназначение в живота. Вторият представлява начина, по който човеците интерпретират Божието послание към тях, Неговите закони и повеления. В определен смисъл човешкият елемент в религията се явява “приземяване” на Божествения, приспособяването му за целите на богопочитанието, резултат от степента на духовна зрелост на съответната религиозна общност (РО).


Всяка от световните религии притежава в определена степен Божественото начало у себе си и всяка от тях може да бъде разглеждана като подготвителен етап за съзнанието на земното човечество към появата и приемането на християнството. А ислямът, като световна религия, възникнала шест века след християнството и представляваща негов главен планетарен конкурент в нашата съвременност, би трябвало чрез своето наличие да подпомага осмислянето на глобалната мисия на Христовата Църква. Осмисляне, породено от наличието на сериозен опонент, но не и враг. 
Истината за Космоса (от гр. – свят, ред) е една, но тя бива поднасяна по различни начини, от различни духовни водачи – Учители, на различни места по Земята и в различно време. Защо? Защото хората, човечеството като цяло, непрекъснато се променят. Изменя се техният манталитет, морал, начин на мислене, познания и т.н. Изменят се и изискванията на историческата епоха, конкретните задачи на времето, обичаите и традициите, потребностите на космическия момент и степените на духовната еволюция. Panta rei! (“Всичко тече, всичко се променя!”) – възкликва преди около две хилядолетия и половина великият древногръцки мислител и философ Хераклит Ефески (ок.520-ок.460 г.пр.Хр.). Затова и всеки от Учителите на човечеството излага собствена редакция на Божественото учение, изхождайки от изброените по-горе фактори. Например: в една епоха светът е имал най-голяма нужда от чувство за дълг и ред, в друга – от духовна чистота, в трета – от знание, в четвърта – от ускорена индивидуализация на човешките същества, в пета – от култивиране на потребност за себеотрицание и саможертва, в шеста – от признаване на Божието всемогъщество и владичество, и пр. Ето комплекса от причини, поради които религиите са така различни. Всяка от тях или от автентичните духовни учения е насочена да стимулира развитието на определени пластове от съзнанието, конкретни качества и добродетели у човека. И все пак тези различия служат за изява на съвършенството и за духовно обогатяване на личността.
Всяка религия е клон от Божественото Дърво на съвършената Мъдрост – част, съдържаща в себе си като зародиш необозримото Цяло; образ и поука, които могат да ни служат достойно по дългия Път към крайната Цел. Всички световни религии са проява на Божията Премъдрост, обединени в единното Дърво на Живота като негови клони – с различни измерения и стойност, но с еднакво право на съществуване. Всички тези религиозни системи и учения притежават свои специфични методи, но целта им е една и неизменна – да водят човека посредством пречистване и нравствено издигане към духовно съвършенство. Съществените принципи и истини (Божественият елемент в тях) са общи за всички религии, понеже Източникът им е един – Бог. Обаче те се различават по цяло множество от подробности и детайли (човешкият елемент в тях), както и по относителното подчертаване на една особеност, която изпъква пред останалите. И действително – наблюдават се основни положения, концепции, догми, символи, обреди и правила, които в много висока степен са общи за всички религиозни учения. Те съставят скелета, фундамента, представителната част на цялото. Докато второстепенните и третостепенните разновидности и различия са в огромно количество и разнообразие.
Общото във всички световни религии, както вече бе подчертано, е Божественият елемент. Това е компонентът във всички тях, който обуславя и доказва тезата за изначалното Единство на религиозното и духовно познание. Различието, спецификата, самобитността – това е елементът на човешкото присъствие, “приземяването” на Божието Слово и Мъдрост, имащо за задача да ги сведе до съзнанието на максимален брой хора. Различията не принизяват величието на първоначалната Истина, а помагат на несъвършената човешка природа да възприеме с по-голяма яснота и лекота внушенията на Божественото Откровение. Това е единственият начин то да стане достъпно за всички. 
Всяка религия представлява единство от три основни компонента: вяра (вероизповед), нравственост (етическа система) и обредност (ритуалност).
Нека се опитаме да разгледаме общото между световните религии в посочените три области, както и в сферата на тяхната история (историческото им развитие) и символика. 

                                            

I. Вяра (вероизповед): 
  1. По отношение на това, дали признават наличието на едно Върховно Божество във Всемира или приемат наличието на по-голям брой божества с различни функции, световните религии се делят на две големи групи: 
    а) монотеистични (еднобожни);
    б) политеистични (многобожни). 
Монотеистичните религии изповядват вярата в един Бог, Който е: Творец на света; causa sui (причина на Самия Себе Си – лат.); самодостатъчен, съвършен и абсолютен; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни зависимости всички обективни реалности на Творението. Такива религии са християнството, ислямът, юдаизмът, бахайството и др.
Политеистичните религии се характеризират с вяра в повече от едно божества, които изпълняват различни роли в картината на света. Безспорен рекордьор по броя на членовете на божествения пантеон е индуизмът – около 330 милиона! Към тази група спадат още будизмът, джайнизмът, конфуцианството, шинтоизмът и др.   
Християнството е единствената монотеистична религия, която защитава тезата за проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител Иисус Христос; най-общо казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието.
Подобна, но не аналогична, изява на троичност срещаме в космогонията на индуизма – триадата Брахма (Творец, Създател), Вишну (Съхранител) и Шива (Разрушител – на старото, за да бъде изградено новото). 
2. Във всички световни религии, без изключение, откриваме убедеността в съществуването на йерархия от духовни същества. Те са жители на невидимия свят, носители на по-извисени форми на съзнание от човешкото, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Бога (или боговете), проводници и изпълнители на Неговата (тяхната) воля. Носят различни имена в съответните религиозни системи: ангели (в християнството), джинове (в исляма), деви (в индуизма), питри (в парсизма – древната иранска религия) и т.н. 
3. Обща вероизповед на световните религии е и братството на хората. Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото, но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки. Всяка човешка личност представлява неповторима индивидуалност, но богоподобието като заложен от Върховното Божество потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют.  
 4. Под различни форми в повечето световни религии битуват концепциите за наличието на два фундаментални закона на Космоса: 
  а) закон за причинността; 
Това е всемирният закон за причината и следствието. В християнското учение е формулиран най-кратко и ясно от ап. Павел: “Каквото посее човек, това и ще пожъне” (Гал. 6:7). Действието на закона е всеобхватно, универсално и без изключения. Дори и в науката срещаме негов аналог – третия закон на динамиката: “Всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие.” Законът за причинността е резултат от наличието и същността на един от Божествените принципи на Вселената – принципа на Божествената Правда. Последната изисква всички изяви на сътворените същества да получават (рано или късно) съвършено справедливо възмездие. Когато става дума за разумни индивидуалности, каквито са хората, отговорността за всяка тяхна мисъл, чувство, слово и действие нараства неимоверно много. 
  б) закон за саможертвата;
Във всички световни религии съществува схващането, че за да изпълни своето предназначение в живота и да постигне целта си (формулирана по различен начин в отделните религиозни концепции), човек трябва да даде нещо от себе си. Пътят на неговото самоусъвършенстване е път на духовно-нравственото развитие и на саможертвата. Отглас на това убеждение (макар и конкретно обвързан с изплащане на греховете, удовлетворяване изискванията на боговете или привличане на тяхното благоволение) е системата на жертвоприношения, съществуваща от дълбока древност. Колкото повече е напреднал човек по пътя към съвършенството, толкова по-висока е степента на неговата осъзнатост – съответно и готовността му да се жертва заради високия идеал, към реализирането на който го води неговата религия.
 II. Нравственост (етическа система):

Независимо от огромното разнообразие на религиозните системи и възгледи навред по света нравствеността – като задължителен елемент на тяхната структура – се отличава с твърде много общи черти, в редица от случаите клонещи към тъждественост. Допирните точки между световните религии в областта на етиката могат да бъдат открити в следните основни направления: 
1) Човешката нравственост произтича от Бога, от Неговите закони, които господстват в Битието, и бива обусловена от факта на сътвореността на човешкото същество от Твореца на всичко съществуващо. 
2) Нравственият закон е присъщ на всичко сътворено, на целия Космос и на човешкото сърце. Колкото повече се развива и самоусъвършенства човешката личност, толкова по-значително място заема в нея съзнанието за нравствения дълг. 
3) Съвестта е гласът на Бога в човешката душа, който му помага да различава доброто от злото и да се стреми да върви по пътя на доброто. По-силно развита съвест означава по-висока нравствена отговорност. 
4) Човек притежава свобода на волята, която означава свобода на избора и на самоопределението. Висшата цел при използването на човешката свободна воля е пълното й съединяване и сливане с Божията воля. 
5) В света властват две главни нравствени начала: доброто, произтичащо от Бога (или представено от поредица божества в политеистичните религии), и злото, чийто носител е властелинът на мрака, носещ различни имена в различните религиозни системи (Луцифер, Сатана, Ариман, Шейтан, Мара и др.). Човек е създаден, за да служи на доброто, сиреч на Бога. 
6) Всички световни религии, без изключение, отричат лишаването от живот на други живи същества – убийството, и на самия себе си – самоубийството. Коренът на този постулат лежи в разбирането, че животът е безценен дар от Бога (или съответните божества) и ние, хората, нямаме право да го отнемаме по своя воля. Разпореждането с него е приоритет единствено на неговия Създател.
  
III. Обредност:

Най-голямо разнообразие и съответно най-много различия между световните религии наблюдаваме именно в сферата на обредността. Този факт се дължи на многобройните интерпретации на Божествения елемент в религиите, въз основа на които е възникнал човешкият елемент в тях. А различният манталитет и различните начини за изразяване на религиозното чувство и преживяване са довели и до множество различия в религиозните ритуали и обреди.
Независимо от това налице са и немалко на брой сходства и общи черти в обредната система на религиите по планетата. Те се дължат на общия за всички тях Първоизточник, както и на общността на човешкото мислене и поведение, отразяващо едни и същи обекти на съзнанието, макар и в различни епохи и в различни географски ширини.
Ето и някои от най-съществените прилики между световните религии в областта на богослужебната практика или ритуалността (обредността): 
1) отношението към огъня: и в монотеистичните, и в политеистичните религии той е символ на връзката между небето и земята, между материята и Духа; символ и на разрушението, което в редица случаи предхожда създаването на нещо ново, по-съвършено; 
2) отношението към Слънцето: източник на живота в неговото материално, природно измерение; в много случаи – физически носител и изразител на същността на Божеството; родоначалник на светлината, т.е. на доброто начало в света; 
3) отношението към водата: друг източник на живота, носител на специфична енергия и на универсално въздействие; символ на вечното пресътворение в природата (в християнството – един от символите на Светия Дух); водата очиства тялото от замърсяването му в рамките на материалния живот, както и душата (символично) от натрупаните грехове; 
4) отношението към кръвта: носител на жизнената енергия, в някои религии – на душата (в юдаизма); най-ценната субстанция в човешкото тяло, предназначена да поддържа живота, както и да бъде принасяна в жертва на някои божества; 
5) отношението към празнотата: първична Божествена субстанция, от която произлиза всичко съществуващо; да се потопиш в празнотата, означава да се съединиш с висшето духовно начало у себе си; 
6) периодът от 40 дни след физическата смърт: в редица религиозни схващания се отъждествява с процеса на пълно напускане на съзнанието, с окончателната раздяла между душата и тялото; душата се връща при Бога, а тялото – в пръстта (земята), от която е взето (ср. Екл. 12:7). 
Във всички религии на нашата планета, без изключение, извънредно важен елемент от обредността е музиката, музикалният съпровод. Той служи не само за придобиване на молитвено настроение, не само за изразяване на религиозните чувства – чрез песнопения или музикални изпълнения (солови и колективни), но и за съединяване на човешкото с небесното, с Божественото.

  IV. История:



Всяка световна религия има собствена, неповторима история. Появила се е в различен исторически момент, на различно място върху планетата, при различни социални и културни условия. Въпреки това в историческото развитие на религиите има някои общи черти, които изграждат смислова връзка между тях. 
1) Всички религии възникват като опит на хората да обяснят света и своето място в него въз основа на действието на космически сили и свръхприродни същества. 
2) Една част от религиите са появяват като отражение на колективното съзнание на определен народ или група народи, а други имат свои основатели – конкретни исторически личности, духовни Учители. 
3) В първоначалната фаза на своето възникване и утвърждаване всяка от световните религии бележи бързо разрастване по географски признак и масово привличане на последователи. 
4) Всяка от световните религии е свързана със създаването на определена култура или цивилизационна структура, чиито духовно-нравствени основи лежат в корените на съответната религиозна система. 
5) След преминаването на етапа на разцвет и зрелост тези от световните религии, които вече не са актуални спрямо духовните и социално-културните потребности и изисквания на обществената среда, бележат постепенен регрес. 
6) Апогеят на световните религии, възникнали върху основата на посланието на даден духовен Учител, е свързан със земната изява (въплъщението) на този Учител. 
7) След заминаването от физическото поле (след физическата смърт) на съответния духовен Учител – родоначалник на определена религия, сред общността от негови последователи започват да се развиват два негативни процеса:
  а) на обожествяване на този Учител;
  б) на догматизация на неговото учение. 
8) Всяка световна религия е дала мощен тласък в развитието на националната или регионалната култура според мястото на своето възникване, включително и по отношение на различните жанрове на изкуството. Въобще в световен мащаб зараждането на изкуството и върховете в него са плод от религиозното вярване на хората, намерило отражение в шедьоврите на най-бележитите творци на човешкия род.

 V. Символика:

Религиозната символика е неделима част от формата, от външния израз на всяка монотеистична или политеистична религия. Тя отговаря на потребността на вярващия човек да придаде материален израз на своето религиозно чувство и преживяване. Системата от символи на всяка религия до най-висока степен я обособява и отделя от всички останали религиозни концепции. И все пак сред океана от най-разнообразни религиозни символи откриваме и такива, които са общи за някои, за повечето или за всички световни религии. 
1) Жестът на молитвено сключените ръце: изразява смирението и преклонението на вярващия пред лицето на Бога и готовността му да изпълни Неговата воля; притежава и енергиен смисъл въз основа на посоката на потоците енергия, протичащи през физическото и невидимите тела на човека. 
2) Заключителният молитвен възглас “Амин” (“Амен”), който произхожда от еврейски език (иврит) и означава “Да бъде!”, “Така да бъде!”, “Нека да бъде!”, има своя аналог в източното “Аум” (“Ом”). Очевиден е общият корен на двете свещени думи. Той е заложен в праезика на съвременното човечество и отразява отношението на човека към Първопричината на Битието – Бога, както и начина, по който вярващият си обяснява същността на първоначалата в Космоса.  
3) Жезъл – символ на духовно-религиозна власт и Божествени пълномощия. Същевременно – проводник на мощни енергии от невидимия свят, включително в церемониите за посвещение. 
4) Жертвено животно – в акта на жертвоприношението служи за очистване на конкретен човек или общност от хора от греха, т.е. има изкупителна функция. 
5) Бездна – метафора за място, където царува смъртта или скръбта и вечният мрак; дълбините на ада. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар