По пътя към Светлината

„Учител в света може да бъде само Бог...

Всеки, който е натоварен с мисията да изяви

на хората Истината, не говори от свое име.

Той говори от името на Единия Учител.”

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно)

Много пъти съм се питал: как така се раждат миговете, които променят живота ни завинаги? Коя неведома Сила ги изпраща на пътя ни, и то тъй, че да не можем да ги подминем? И как става така, че изведнъж проглеждаме с изненадваща, пределна яснота за Истината – за света и за нашето място в него?

Най-лесно е да си отговорим: „Такава е била Божията воля. Било е писано да се случи и се е случило.”

Да, така е. Но това е само картината на повърхността, гледната точка към върха на пирамидата. А от него до нашата земна реалност има твърде много равнища на проявление. Те съдържат висшето ни духовно „Аз”, проекциите му в космическите сфери на Битието, лъчите, свързващи световете на Единната Реалност. Там някъде, твърде високо в селенията на Духа, е и невидимата обител на едно велико Същество, което преди безчет години е разпознало в твое лице един от своите потенциални следовници. Протегнало ти е ръка и те е призовало към Служение. Оттам нататък – и в царството на материята, и в областите на нематериалното – То те води неизменно към съвършенството, никога не изпускайки ръката ти. Независимо дали усещаш десницата Му в своята или не.

Три важни принципа

(Есе върху съборната беседа „Чуха, че иде Иисус”)

Как ли биха се почувствали земните хора, ако научат, че Христос отново идва сред нас? И то в плът и в цялото Си Божествено величие. Някои ще се зарадват, а други ще се ужасят. Християните по цялата планета ще изтръпнат в благоговейно очакване, в свещен трепет пред възможността да Го зърнат и може би дори да се докоснат до дрехата Му. Посветените от Изтока ще Му се поклонят като пред най-извисения Махааватар в човешката история. Мюсюлманите – щат не щат – ще проумеят, че именно Христос, а не техният Мохамед, е венецът на всички пророци. Будистите ще си припомнят, че е настъпила епохата на Маитрея, и в съзнанието си ще обединят образите на двамата велики духовни Учители – Христос и Буда. Дори и някои от последователите на юдаизма навярно ще разпознаят в лицето на небесния Пратеник лелеяния от векове и хилядолетия техен Месия.

Рождественска нощ

Елиезер подбра стадото и го натири в една долчинка. Смрачаваше се. Полъхът на зимата го обгърна с хладната си милувка. Другарите му накладоха огън и насядаха около него. Неглаждаха стадата и си говореха тихо, за да не ги пребори сънят. Нощта се спусна над Витлеемската равнина – ясна, със сребърна Луна и ярки звезди. Една от тях блестеше повече от всички други, сякаш събрала в себе си лъчите на целия небосвод. Елиезер я наблюдаваше от няколко седмици и се дивеше на кристално сияйната ѝ прелест. Не беше виждал такава преди. „Велик е Бог!” – повтаряше си наум овчарят. – „Иска и ние да се порадваме на тази неземна красота...”

Любовта в противоречията

Нашият земен живот е пълен с противоречия. Срещаме ги на всяка крачка по своя път. Понякога успяваме да се справим с тях, а друг път – не успяваме. Нерядко те ни предизвикват да мобилизираме целия си потенциал, всичките си физически, нравствени и духовни сили. В противоречията проверяваме самите себе си – докъде сме стигнали в сблъсъка с материята, до каква степен сме познали и усвоили космическите закони, доколко силна, чиста и безукорна е вярата ни в Бога и в Неговия промисъл за нас самите и за всичко съществуващо.

Измерения на Божията слава

(Есе върху съборната беседа „За слава Божия”)

В дълбоко мистичен смисъл под понятието «слава Божия» ние разбираме светлината на Божието присъствие във Вселената. Това присъствие в материалния свят обозначаваме просто като „светлина”. Тя произхожда от мисловната дейност на безброй напреднали Същества, отдавна приключили човешкия етап от своята еволюция. Именно техните мисли ние възприемаме като физическа светлина. Нейният първоизточник, обаче, е Божият Ум, с който тези велики Същества са неразривно свързани.