Внимание – пресищане!

Едва ли е нужно да припомняме колко важно е за всеки от нас да си знае мярката. Това се отнася и за основните ни ежедневни потребности от храна, сън и отдих, и за душевния ни живот. И във видимото, и в невидимото има правила, чертаещи граници, които не бива да престъпваме. Прекрачим ли отвъд тези граници, ще се наложи да платим цената на извършеното нарушение спрямо някой космически закон. Според мярката – и възмездието...

Християнските тайнства

Понятието „тайнство” (гр. – μυστήριоν; лат. – sacramentum) само по себе си показва, че става дума за нещо скрито за сетивата, за някаква мистерия. В християнската Църква тази дума притежава определено съдържание – освещаване на човека чрез Третото Лице на Света Троица, Светия Дух, чрез Неговите благодатни сили. Казано на по-достъпен език, Божията благодат се излива върху хората с особена сила именно в тайнствата.

Православната и Римо-католическата църква признават седем тайнства, а повечето протестантски църкви – две (Кръщение и Причастие, което при тях се нарича „Господня вечеря”, имайки пред вид Тайната вечеря на Иисус Христос и дванайсетте апостоли) или в редки случаи три.

Всяко тайнство притежава две страна: видима (външна) – свещенодействията и тайноизвършителната формула (кратка фраза, чрез която бива призоваван Св. Дух за осъществяване на тайнството); и невидима (вътрешна) – възприемането на благодатта от Св. Дух, която е различна за всяко тайнство.

По-долу ще разгледаме накратко седемте тайнства в Православната църква.

 1. Кръщение: Наричат го „входна врата за Църквата”, понеже който не се е кръстил, не може да стане християнин, т.е. член на Църквата. Видимата му страна се състои в трикратно потапяне на кръщавания във вода и произнасяне от свещенослужителя на кръщалната формула: „Кръщава се Божият раб (рабиня) ...... в името на Отца и Сина, и Светаго Духа.” Невидимата страна е свързана с очистването на кръщавания от първородния грях на праотците ни Адам и Ева и от извършените от него лични грехове, с духовно възраждане и освещаване. Към видимата страна спадат и обредите: отричане от дявола от страна на кръщавания; обличане на бяла дреха от него; възлагане на кръст върху главата му; палене на свещи и обикаляне около купела с вода. Ако кръщаваният е малко дете, отричането от дявола извършва неговият кръстник. Кръщението е еднократно.

 2. Миропомазване: Извършва се като правило непосредствено след Кръщението. На току-що кръстения биват помазани кръстообразно с осветено мирò челото, гърдите, очите, ушите, устата, ръцете и краката и при всяко помазване се произнася от свещенослужителя формулата: „Печат на дара на Светия Дух.” Целта на тайнството е предоставяне на новопокръстения благодатни сили за духовно-нравствено укрепване и възрастване в новия му живот на християнин. Миропомазването, както и Кръщението, е еднократно и не се повтаря.

3. Покаяние (Изповед): Това е тайнство, при което вярващият изказва на глас греховете си пред свещенослужителя и ако те не са особено тежки, получава от него като Божий служител прошка, възвръщайки си придобитите при Кръщението чистота и невинност. Видимата страна включва устното изповядване на греховете пред Бога в присъствието на духовник-изповедник и прощаването на греховете от изповедника. Невидимата страна е свързана с освобождаване от греховете от самия Господ Иисус Христос. Определяща при покаянието е искреността на този, който иска да изповяда греховете си. Тайнството може да бъде извършвано многократно – всеки път, когато християнинът почувства необходимост да се изповяда. Като правило трябва да бъде предхождано от пост, вътрешно пречистване и засилено молитвено общение с Бога.

4. Евхаристия (Причащение): Централно тайнство на християнската Църква. При него вярващият приема тялото и кръвта на Иисус Христос във вид на хляб и вино, след като те са били претворени от Св. Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови. Целта е християнинът да се съедини с Христос – Извора на вечния живот. Извършва се винаги по време на литургия. Към видимата страна спадат: хляб (пшеничен и квасен), вино (червено, гроздово) и вода (символ на изтеклите от прободените на кръста ребра на Христос кръв и вода); формулата, при произнасянето на която хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв на Христос. Невидимата страна е онзи момент в Евхаристийния канон по време на литургията, в който хлябът и виното със силата и действието на Св. Дух се претворяват в тяло и кръв Христови. Тайнството може и е желателно да се извършва многократно. То е гаранция, че християнинът върви по пътя към вечния живот – негова заветна цел.

5. Брак: Тайнство, при което младоженците пристъпват доброволно към бракосъчетание и обещават тържествено пред Бога да пазят съпружеската вярност, като получават чрез благословение от духовника Божията благодат. Целите на брака са: взаимно подпомагане на съпрузите в нравственото усъвършенстване по пътя към спасението, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание. Видимите действия включват: възлагане на венци или корони върху главите на младоженците и трикратно тържествено благославяне на техния брачен съюз от свещенослужителя, придружено с кратка молитва; обредът на тайнството се състои от две части – обручение (обещание на младоженците да встъпят в брачен съюз; замества църковния годеж) и венчание (благославяне на техния съюз). Невидимата страна е освещаването на брачния им съюз с Божията благодат. Бракът е единственото тайнство, което се извършва едновременно над двама души и ги прави да бъдат едно цяло. Римо-католическата църква не допуска развод (освен със специално разрешение), а Православната доскоро разрешаваше четири църковни брака, но наскоро ги сведе до три.

 6. Свещенство: Тайнство за придобиване на духовен сан. Извършва се винаги от епископ (когато е за ръкополагане на дякон или свещеник), а когато бива ръкополаган нов епископ – поне от двама епископи. Видимата страна включва полагане на ръце от епископа върху главата на ръкополагания и четене на молитва за приемане благодатта на Св. Дух. Невидимата страна се състои в даването на ръкополагания на благодатните дарове на Св. Дух, необходими за неговото църковно служение. Тайнството се извършва само по време на литургия. Задължително морално условие е ръкополаганият да се стреми към духовния сан по призвание, а не заради някакви облаги.

 7. Елеосвещение (Маслосвет): Извършва се за изцеление на телесни болести и душевни проблеми. Както и при Миропомазването, различни части на тялото биват помазани с осветен елей, придружено с произнасяне на молитва. Тайнството би трябвало да бъде извършено от седмина свещеника, но в краен случай може да го извърши и един. Невидимата страна се състои в действието на Божията благодат, която лекува болните и от душевни, и от телесни страдания. Тайнството може да бъде извършено и над здрави хора – с профилактична цел или за пречистване на тях, на дома им и т.н.

Константин Златев

Гледане и слушане

(Есе върху беседата „Блажени са очите и ушите”)

Човекът притежава физически и духовни сетива. Физическите са пет: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание (дактилност). Духовните са повече на брой, но на сегашния етап от еволюцията на общочовешкото съзнание ние познаваме само някои от тях. На физическото зрение съответства духовно зрение, което наричаме ясновидство. На физическия слух съответства духовен (назован съответно ясночуване или яснослушане); на физическото обоняние – духовно, и т.н.

Именно тези съответствия между материална форма и духовна способност са имали пред вид и Христос, и Учителят Беинса Дуно в техните заявления: „А вашите очи са блажени, защото гледат, и ушите ви, защото чуват“ (Мат. 3:16) и „Да гледаш, значи да схващаш само външната страна на нещата. Да слушаш, значи да разбираш вътрешното съдържание на нещата“.

Космически зависимости

(Есе върху беседата „Тази същата вдовица тури от всичките най-много”)

Във видимия свят ние разпознаваме плодовете на Божията творческа дейност чрез неизчерпаемото разнообразие на формите. От своя страна всяка форма крие у себе си определено съдържание. Именно съдържанието е това, което разкрива предназначението на съответната форма. Има и трети, най-дълбок пласт – смисълът. В него е заложена целта на дадената форма в съответствие с Божествената идея, въз основа на която тя е сътворена. Учителят Беинса Дуно свързва формата с материалния свят, съдържанието – с духовния свят, а смисъла – с Божествения свят. Следователно формата като обект в материалния свят служи за предметно обучение на разумните същества. Ако те вникнат в съдържанието ѝ, ще се докоснат до нейното духовно предназначение. А ако достигнат в търсенията си до смисъла, заложен в нея, тогава ще разгадаят първичната идея, положила началото на нейното съществуване.