2. Същност и качества на душата

 Основна характеристика на душата от гледището на учението на ББ е нейната вечност. Тъй като вечността е водещо качество и на Бога, интересно е да проследим взаимовръзката между частта и Цялото и в това направление. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: “Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.”. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие. Извънредно важна черта на Божията творческа дейност е нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите. И те са също толкова неподвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: “Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание”
(Учителят П. Дънов).

              Така изложената теза от учението на ББ е свързана пряко с едно от най-важните качества на душата – нейното безсмъртие. Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта.

Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност – не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено).  Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест – ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса.

            Две съществени качества на душата, с които тя разполага и борави по пътя си в Битието, са смаляването и разширяването. Има ли ограничения за едното и другото? Тези качества свойствени ли са за всяка душа или само за избрани единици? На тези въпроси ни отговаря отново Учителят на ББ в България: “Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка, и да се разширява – да става необятна като Вселената.”

Учението на ББ в редакцията, която тук приемаме за автентична, разглежда душата като самоценност, като абсолютна ценност сама по себе си. И това становище притежава своята логическа обосновка в произхода на душата от Твореца на всичко съществуващо. Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба – душата, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си.

           Може би най-важното качество на душата е, че тя – в светлината на учението на ББ – е символ и носител на живота. Нещо повече, тя бива разглеждана като единствен синоним на съществуването. Сиреч наличието на душа означава наличие на живот – ни повече, ни по-малко. Ето как Учителят П. Дънов излага тази взаимозависимост: “Самият човек е душата. Някой пита има ли душа човек, или не. Душата е, която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не може да живееш. Следователно всяко същество, което има душа, живее, има живот.”

             Божието присъствие у човека се изразява именно чрез душата. Ученикът по духовния Път се стреми да се превърне в съвършен проводник на Божията воля. Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие.

           И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта. За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност.

           Друго качество на душата, е мекотата. Всеки от нас навярно е забелязал, че истински духовните хора (а не позьорите и фарисеите) излъчват неподправена благост и мекота. Тя струи и от погледа, и от говора, и от жестовете им. Човекът, който живее пълноценно в Духа, винаги е готов да отстъпи. Той не прави компромис само с едно – своите убеждения. Ето как характеризира това качество на душата Учителят П. Дънов: “Мекотата е едно от великите качества на душата. ” В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост (“Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.”) и самообладание (“Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.”).

           Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага. В Словото на Учителя П. Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: “В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество. И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество.  Всяка една душа носи благо за цялото човечество.” Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината. Според учението на ББ душата не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: “Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. .

            За разлика от тленната природа на човека душата не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот. Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното.