събота, 1 февруари 2014 г.

Ислям


Ислямът е най-младата от трите съвременни световни религии. Възникнал е през VII в. в Арабия през периода на преминаването на арабските народностни групи от първобитно-общинен строй към класово общество, в навечерието на обединяването им във феодално-теократичната държава Арабски халифат. Ислямът (от арабски език – islam: покорност), или мюсюлманството, е разпространен главно в страните от Близкия и Среден Изток, в Северна Африка, Югоизточна Азия, както и сред някои републики от бившия Съветски съюз – в Средна Азия, Северен Кавказ, Закавказието, Татария и Башкирия. Броят на последователите на исляма в нашата съвременност вече надхвърля 1 млрд. души (според някои сведения – над 1 млрд. и 200 млн.). Броят им продължава да нараства.
Ислямът е монотеистично религиозно учение, чийто създател е Мохамед ибн Абдуллах (ок. 570-632 г.). По негово име религията се нарича още и мохамеданство. Мохамед, известен като търговец, проповедник и държавник, бива почитан от своите последователи като Божий пратеник и последен пророк. Неговото бягство от родния му град Мека в Медина през 622 г. (хиджра) се смята за начало на мюсюлманското летоброене. Според мюсюлманите раждането на Мохамед било предсказано от Иса (Иисус) – Коран 62:66. Той останал рано сирак, занимавал се с пастирство, керванджийство и търговия, което засилило интереса му към вярванията на юдеи, християни и ханифи (съвременници на пророка, последователи на вярата на Ибрахим/Авраам/, постепенно разграничени от Мохамед от юдеите и християните). Към 595 г. се оженил за богатата търговка Хадиджа, която му оказала решаваща подкрепа при последвалите го изпитания. От брака им се раждат двама сина, починали в ранна възраст, и четири дъщери: Зайнаб, Рукая, Ум Кулсум и Фатима. Ок. 610 г. той започва да проповядва вярата в Аллах. Призовава съгражданите си да заживеят по новому, като се подчиняват на посланията, дадени от Бога чрез Мохамед. Тези, които го последват, ще бъдат спасени, а невярващите ги очакват адските мъки в скорошния Съден ден. Около него скоро се оформя група от привърженици, но новата общност е подложена на гонение, като една част от тях са принудени да емигрират в християнска Абисиния (ок. 615 г.). Смъртта на Хадиджа и на чичо му Абу Талиб оставят Мохамед без закрила и го подтикват заедно с група последователи да се преселят в Медина (622 г. – хиджра). Оттук той повежда война срещу върхушката на Мека. Постепенно се оформя общността на т.нар. “правоверни” със своя организация и морал, регламентирани от Божието откровение, съобщавано, тълкувано и прилагано от пророка. През 630 г. той и привържениците му завладяват Мека, почти без да срещнат съпротива. Мохамед разрушава езическите идоли в и около Кааба и я утвърждава като главно мюсюлманско светилище. Очертава се политическата ос Медина – Мека, която под неговото духовно ръководство надделява в Арабия, привличайки номадските племена. През 632 г. той извършва т.нар. прощално поклонение в Мека, при което утвърждава новите ритуали (хаджж – поклонението на мюсюлманите в светите им места) и отправя редица морално-етически наставления. След завръщането си в Медина заболява и умира – според преданието на 08.06.632 г. Живял скромно и оставил незначително лично имущество.
Понастоящем привържениците на исляма преобладават в 36 държави на три континента и тяхната религия разширява обсега си най-бързо в сравнение с останалите световни религии – християнството и будизма.
Със своята поява, оформяне и начално развитие ислямът възприема основните идейни черти и обредност от юдаизма и християнството, съчетавайки ги с арабските вярвания и традиции. Свещена книга за мюсюлманите е Коранът (четиво, писание; от арабската дума “кара’а” – чета). Мохамеданите вярват, че Коранът е Слово Божие, открито на етапи от архангел Джабраил (Гавриил) на Мохамед през месец Рамадан (Рамазан). Всички или почти всички откровения на Мохамед вероятно са били записани от неговите секретари, докато е бил жив, понеже самият той бил неграмотен. Непосредствено след смъртта му са били събрани и така е съставен Коранът. 
Главните религиозни течения в исляма са:
сунити (ок. 90% от всички мюсюлмани по света) – обхващат четирите ортодоксални школи на ислямското мислене; според тях никой не може да бъде последовател на Мохамед в качествата му на пророк и проводник на Божия глас; този последовател може да бъде само пазител на пророческото наследство, отговорен за управлението на общността от вярващи (умма), и се нарича халиф;
шиити (по-голямата част от останалите 10% вярващи мюсюлмани) – последователи на Али, братовчед и зет на Мохамед; вярват в 12-те имама, непогрешими тълкуватели на Корана и предводители на мюсюлманите към рая;
суфии – ислямските мистици;
исмаилитиуахабити и хариджити.
Най-важното понятие в исляма и център на учението му е шариа – ислямският закон. В религиозното си приложение понятието означава цялостния житейски път, предписан от Бога (Аллах – от арабски език: Богът, т.е. единственият Бог). Докато мюсюлманската теология определя всичко, в което човек трябва да вярва, законът предписва всичко, което той следва да прави – всяка подробност от живота. Шариа е “науката за всички неща – човешките и Божествените” и разделя всички действия на: такива, които са задължителни или наложени; такива, които са похвални или препоръчани; такива, които са позволени или безразлични пред закона; такива, които не са препоръчителни или презрени; и такива, които са забранени.
 Към теоретическия фундамент на исляма е прибавено и учението за предводителството-наместничество (имамат-халифат), смятано за осветено от Бога върховенство над общността на правоверните в името на нейния триумф. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар