понеделник, 3 февруари 2014 г.

Постът

        Постенето, това е начин за обновление на човешкия организъм. Във вас не трябва да влиза туй тщеславие, да се надминавате кой повече дни да пости. Не е това идеята. Главната идея в поста е да събужда скритата сила в клетките и да обнови организма. Но трябва да работим по-разумно. В поста се върви последователно. Има известни закони, които трябва да се спазват. Ако ти си определиш пост, без да знаеш защо ти е, той не е полезен. И после, трябва да се спазва времето, трябва да се спазват и дните, когато ще се пости, а вие нищо не спазвате. Ако започнете вашия пост в понеделник, ще имате един резултат, ако го започнете във вторник, ще имате друг резултат, ако е в сряда, четвъртък, петък, събота, неделя — различни резултати. Тънкости има в поста. Ученикът, който учи една наука, трябва да бъде внимателен. Има закони, които по възможност трябва абсолютно да се спазват, за да дадат добри резултати. Нали по тия резултати трябва да дадем на външния свят образ, да видят в какво се състои нашето учение? Ако ние не спазим правилата, ще имаме криви опити и външните хора ще кажат: Ето докъде стигнаха! Пък ако искате да покажете геройство, най-силните които са, може да ви подложим на 15–20–30–35–40-дневен пост. Тогава ще изберем помежду вас някой ученик и ще му кажем: Ти еди-къде си, еди-как си ще издържиш поста си, 40 дни няма да те има между другите. Изпит е това! Тия между вас, които ще могат да издържат такъв изпит, са само двама, трима, четирима, пет, шест до седем. Ако има такива седем души герои в България, много работа може да свършат. В Библията се говори за пророк Илия, който постил 40 дена, за да се магнетизира. В поста не трябва да се плашиш.              
          Постът, това е едно средство да се махне страхът, да се контролира стомашната система, да се контролира кръвообращението и мозъкът. После, при поста трябва всякога да сте много буден, да сте нащрек, защото тогава човек става много чувствителен, привлича известни динамически сили от Природата и трябва да знае как да се справя с тях. В противен случай ще си създадете неприятност. С тази забележка аз предупреждавам учениците. Желанието ви да постите е добро, аз го уважавам, но ще бъдете много умни. 
Петър Дънов

Постите в Православната църква


Християните от православното вероизповедание, както и римо-католиците, възприемат поста като период от време, през който те подлагат на лишения тялото си, за да пречистят и възвисят душата си. Православната църква, в частност, е установила през църковната година (която започва на 1 септември) четири поста. Тяхната хронология е следната:
1) Коледен пост: четиридесетдневен – от 15 ноември до 24 декември вкл.;
2) Великденски или Велик пост: трае седем седмици; нарича се още “Велика четиридесетница” и предхожда най-големия християнски празник – Възкресение Христово (Великден), който е подвижен и чиято дата се променя всяка година в зависимост от лунния календар;
3) Петрови пости: обикновено са двуседмични – преди празника на апостолите Петър и Павел, който е неподвижен и се чества на 29 юни;
4) Богородични пости: също двуседмични – преди празника Успение Богородично (15 август).
Освен посочените четири постни периода Православната църква е определила и някои специални дни в рамките на църковната година, в които е нужно спазването на пост (например празникът Кръстовден, 14 септември).
Всеки един от четирите поста бива предшестван от т.нар. “Заговезни” – ден, в който православните християни приемат за последен път преди постите блажна храна. Християнската Църква в лицето на православното вероизповедание утвърждава принципа, че пречистването на тялото от месни и (в някои случаи) млечни храни е само предпоставка за изпълнението на истинското предназначение на поста. А то е усъвършенстването духовната природа на човека, нейното доближаване до Първоизточника на живота – Бога, и натрупването на нетленно богатство, което “нито молец го яде, нито ръжда го хваща”. В този смисъл християнският пост – като пречистване и на тялото, и на душата – се явява подготовка за подновяване завета на християните с Господ Иисус Христос чрез тайнството Причащение (Евхаристия).
Всеки истински духовен път започва от пречистването. От гледна точка на законите в невидимия свят пълното телесно и духовно пречистване е условие за неповторимата среща с Духа. Тоест срещата с Бога вътре в самите нас (ср.Лука 17:21), с Бога, Който обитава човешкото сърце.

Няма коментари:

Публикуване на коментар