събота, 25 януари 2014 г.

Чистотата от гледна точка на Божественото учениe

       
Пътят на човека към съвършенството неминуемо минава през чистотата. Чистота телесна, нравствена и духовна. Абсолютна чистота. Тя е постижение по духовния Път, но същевременно и условие за събуждането и цялостната изява на Божественото у всекиго от нас. Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е. в онази област на невидимия свят, където разумното същество да продължи своята еволюция, освободено от товара на въплъщенията в горнилото на материята. И тук не става дума за някаква прищявка на Твореца, а за обективно и напълно справедливо съответствие между вибрационната честота на извисените селения на Духа и собствената вибрационна честота на кандидата за преминаване в тях. Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота.
        Ако все пак – хипотетично! – той успее да се промъкне през крепостните стени и се озове в жадуваната обител, то нейните вибрации или мигновено ще го унищожат, или, в най-добрия случай, ще го отхвърлят незабавно на дистанцията, съответстваща на различието между степените на чистота на тази небесна сфера и неговата лична. И никакви връзки, и никакви ходатайства не ще му помогнат да постигне желаното, докато той самият не го извоюва със собствени сили!
Затова нека не се учудваме, че придобиването на чистота е едно от първите и най-важни изисквания към онези, които поемат по пътеката на окултното ученичество. В тази насока те имат един съвършен и вечен образец – най-великия измежду духовните Учители на човечеството, Христос. Българският Учител на Любовта Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) свидетелства за този процес на вътрешна трансформация: „Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистота(та) – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни.“
         По духовния Път придобивките не идват изведнъж. Дълбоко се заблуждават онези, които си въобразяват, че радикалните личностни трансформации, трайните изменения на фината душевна тъкан стават за година-две или дори за по-кратко. Нужни са поредица въплъщения в света на материята, за да успее разумното същество да извиси себе си до степента, съответстваща на равнището на абсолютната чистота. Затова и не бива да се отчайваме, ако това, към което се стремим, не се получава на часа. За търсещите в Духа, които са склонни към униние, включително и в сферата на пречистването, Учителят на Бялото братство (ББ) в България предлага утешителни слова: „Тя (чистотата – б.К.З.) не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти.“ Върху основата на тези разсъждения логично възниква въпросът: „Можем ли да бъдем чисти като Бога?“
         Апостол Йоан Богослов дава положителен отговор на този въпрос в своето Първо послание (3 глава, 3 стих): „И всякой, който има тая надежда на Него (Бога – б.К.З.), очиства себе си, както е Той чист.“ Ала възможно ли е действително да постигнем и да поддържаме подобна абсолютна чистота в материалния свят? И освен това – кой вид чистота: физическа или духовна, има пред вид апостолът с тези си думи? Тъй като той ги отнася до Небесния Отец, очевидно има пред вид духовната чистота, понеже за физическа в случая би било безсмислено да се говори. Бог не притежава физическо тяло и следователно не се нуждае от такъв вид чистота. Пък и Неговото абсолютно съвършенство въобще изключва дискусията относно степените на проява на качествата Му.
          Теоретическите размишления от горното естество обаче нито отдалечават, нито омаловажават значимостта на набрания с получерен шрифт въпрос. И езотеричното познание, и Библията в лицето на приведения тук цитат ни окуражават да вярваме в постижимостта на Божествената чистота от страна на човека. А и след като той е създаден от едно съвършено Същество, обладаващо абсолютна чистота, и таи в себе си заложен целия Негов неизчерпаем потенциал, логично е да се придържаме именно към тази оптимистична теза.
          Съществен е обаче нюансът при дефинирането на чистотата от страна на Учителя П. Дънов. За него тя не е акт на завършеност, едно духовно постижение, което изключва по-нататъшно развитие, а, както вече бе посочено, „един постоянен процес“. Това означава, че както пътят към Бога е безкраен, така и процесът на вътрешно пречистване има начало във времето (пробуждането на човешката душа), но няма край. Подчертаваме отново – духовното пречистване. Тялото може да бъде мръсно, гладно, изнурено, дори безнадеждно болно или осакатено, но в същото време в него да живее мощен и пречистен дух. Нещо повече, понеже именно житейските изпитания каляват, пречистват и извисяват безсмъртното духовно начало, то тяхното наличие – съчетано задължително с дълбоко смирение, осмисляне и благодарност към Всевишния – за мъдрия, зрелия духом ученик на Божественото учение се явява сигурен трамплин към еволюционен скок. Скок, който съдържа в себе си заложена и кристалната чистота на неговата най-фина душевна тъкан.
              Никак не е лесно да си в света и да се опазиш чист. Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело.
Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т. нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг. Колкото и пъти да се спъне и да залитне, колкото и пъти да се сгромолясва обезсилен от тежестта на товара си, винаги да намира сили да се надигне и да продължи. Абсолютната чистота има своята цена. Нарича се предано служение в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов.
             Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух. Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия душата си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството. За този своеобразен връх в благородните усилия на окултния ученик Учителят П. Дънов казва: „... Тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.“ Христовото присъствие освен това обуславя пълната хармония между вътрешната и външната чистота – духовната и телесната. Двете са взаимно обусловени и допълващи се: „Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са зависими една от друга. Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна“ (Учителят П. Дънов). Тялото, мисълта и чувствата подлежат на последователно или успоредно пречистване.
           За съвременния човек най-трудно е да обуздае своята емоционалност и да впрегне безчетните си желания на работа за Общото благо. Мощният порив на плътта за задоволяване на нейните щения представлява тежка котва, теглеща с неудържима сила разумното същество към блатото на гъстата материя. Само който е победил окончателно плътските си желания, има право на достъп до Небесното Царство: „Трябва да имате чистота както физическа, така и на ума и сърцето. Човек трябва да пречисти желанията си, да види кои от тях са животински, човешки и Божествени и всякога да задържа тези, които са човешки и Божествени“ (Учителят П. Дънов). Непобедимо е могъществото на пречистената мисъл! Тя преброжда в миг всички пространства и измерения на Битието и твори чудеса! А разумното, пречистено желание вдъхва вътрешна увереност и непреклонност на онзи, който е овладял низшата си природа. В тази насока Учителят на ББ у нас споделя: „Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание – двете заедно, усилват волята.“
         Страданието е част от нашия земен живот. Поне за епохата, в която живеем, то е задължителен елемент в духовното израстване на личността. Когато на Земята възтържествува Шестата коренна (окултна) раса, от него няма да остане и следа. Но днес, тук и сега то е неизменен спътник на житейския ни път. Страданието е изпитание, изпратено ни, за да го приемем със смирение и така то да допринесе за нашето пречистване и извисяване. Осмисленото, посрещнато с разбиране и смирение страдание е предпоставка за нашето духовно пречистване. Както и в поредица други случаи, значителна част от страданията биват причинени от неразумните човешки желания. За тях именно Учителят П. Дънов свидетелства: „Страданията, които съвременните хора преживяват, се дължат на тяхната лакомия. Страданията показват, че всеки човек е взел повече от благата, отколкото му трябват.“
                 По пътя към абсолютната, Божествена чистота търсещият по духовния Път следва да осмисли и усвои три велики закона на Космоса. В една или друга форма те са формулирани от всички най-видни духовни Учители на човешкия род. Българският Учител на Любовта ги обяснява по следния начин: „Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: любов към Бога. В тоя закон изключение у нас няма – Бога ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как? – Ти ще се научиш. Вторият закон е: ще обичаш ближния си. А третият закон: всички трябва да бъдете съвършени.“ Последователното, повсеместно и неотклонно прилагане на тези три закона в живота на ученика го довежда до навлизане в пълнотата на Христовото съзнание („пълната възраст на Христовото съвършенство“, както го характеризира ап. Павел в Еф. 4:13): „... Зарад този жив Христос ние ще приложим тия три велики закона: любов към Бога, любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти.“
Езотеричното познание отстоява тезата, че вътрешното състояние и настройка на човека се проектира в неговата външна среда и я извайва според собственото си качество и особености. Този основен постулат се отнася с пълна сила и за чистотата. Равнището на личната и колективна чистота се отразява дори и върху климатичната картина: „Когато нашите мисли не са хармонични, и времето се разваля“ (Учителят П. Дънов). Ако поддържаме в съзнанието си постоянно чисти мисли, отправени към висините на Духа, никакви външни условия и фактори не биха могли да ни отклонят от правилния път в живота, от изпълнението на предназначението си на тази планета. Превръщаме се в недосегаеми за злото във всички му прояви. И обратното – който позволи на нечистите мисли и желания да го завладеят, той рискува да плати висока цена: неблагополучия в ежедневието, здравословни проблеми, дори нравствено падение. Елегантно, с неподражаемо словесно изящество Учителят П. Дънов рисува картината на подобен контраст: „Човек, който мисли за небето, не пада. Ако мисли за земята, пада.“

Константин Златев

3 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Приемате ли да ви задам някои въпроси, та са за общо благо. И, ако да, как да се случат. Прекланям се пред познанията ви, искам да ги ползавм за да се отварят сетивата на народа ни.

    ОтговорИзтриване