Етика. Културата на Любовта

      Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване.

         За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля.

Гносеологията на Петър Дънов

 “Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: “Това ти е достатъчно!” Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: “Животът няма смисъл.” – Не. Животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране за нещата” (Учителят П. Дънов).

       Динамичното знание е живо. То не е плод на външния механичен опит, а се ражда като резултат от живия вътрешен опит. Неговата лаборатория е самият човек – неговото съзнание и организмът му, тялото и душата му.

       Теорията на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата – духовна и материална. Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т. е. в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази “вътрешния смисъл на самия живот”. Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й. Ако човешкото същество осъзнае себе си като проекция на Божественото Начало, то ще бъде в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот. Като инструмент на познанието в този смисъл в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов служи окултизмът, сиреч системата на тайното, скрито учение, предавано от Учител на ученик в езотеричните школи на всички времена. Окултното знание включва богат конгломерат от непризнати от официалната наука области на знанието, каквито са астрологията, кабалата, хиромантията, френологията, физиогномиката, номерологията и други. Всички те по свой начин, със собствени методи и средства рисуват картината на света и мястото на човека в него.

Екология на духа

        Що е то – екология на духа? Какво съдържание влагаме в това понятие: само за себе си и в контекста на темата за антропологическите и етическите идеи в учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов, и конкретно в светлината на здравословния начин на живот?

      Нека се опитаме да изведем дефиниция на понятието, за да осмислим по-нататъшния изследователски процес. Преди всичко, по наше мнение, екологията на духа представлява хигиена, профилактика, поддържане и развиване на духовното начало на човека с цел преодоляване на неговата низша природа и пробуждане на Божествената му същност, на Божия образ и подобие, заложени у всекиго от нас. В този смисъл екологията на духа е и неразделна част от пътя към съвършенството, т. е. към Бога.

Живот за Цялото в Новата Култура

    Цялата Вселена представлява един грандиозен по размери и сложност на функциониране организъм. Той е Цялото, което живее и се изразява без миг покой във всяка своя частица. Това несравнимо Цяло, както и всяка негова съставна част, живеят един Живот.

           В нашата епоха тезата за Единството на живота е по-актуална от всякога до днес. Тя става достояние на все повече пробудени умове и души измежду земните хора. Приемането, осмислянето и прилагането ѝ в битието на живите същества, обществата, народите и планетарната общност свидетелства за процеса на разширяване на съзнанието, който съпътства неизменно всяка глобална трансформация. И този нов стадий на разширено съзнание ние можем да наречем “съзнание на Единството”. Днешният цивилизационен модел, който утвърждава предимство на индивидуалното начало пред колективното (най-вече в развитите западни държави, които диктуват модата на социалните отношения в по-голямата част от света), е обречен на гибел. Той изживява последните си дни. На негово място бавно, но сигурно се утвърждава дълбокото осъзнаване на Единството на живота, необходимостта от хармонични връзки между всички компоненти в социалната среда, както и между човека и Природата. Земните люде постепенно се отърсват от илюзията на отделността – следствие от действието на закона на частите, което е характеристика на инволюционната фаза в развитието на съзнанието. На преден план неумолимо се възправя законът на Цялото, чието действие е изцяло с еволюционна насоченост и по мощта на своя преобразуващ заряд няма досегашен аналог в историята на нашата планета. Пред очите ни израства човекът на Новата Култура, който е приел дълбоко в сърцето си своето единство с Цялото и превръща връзките си с Него в своя жизнена мотивация.

На добър час през новата школна година!

                 Според Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) денят на есенното равноденствие – 22 септември, е началото на Новата година в духовния свят. За общество „Бяло братство” тази дата е и начало на школната година. Обучението в истините за Космоса и човешкото същество не следва програма, подобна на тази в традиционните учебни заведения. То има своето индивидуално и колективно измерение. Първото е дълг и вътрешна потребност на всеки, чиято душа е пробудена за себепознание, нравствено усъвършенстване и служение в името на Общото благо. Второто протича в измеренията на лекции, братски срещи, форуми, семинари и постига своята кулминация в лятната духовна школа в района на Седемте рилски езера през август. Учителят на Новата планетарна култура Беинса Дуно свидетелства, че учението е приятен процес, наша основна задача по време на земната ни изява. Затова и основаната от него на 24.02.1922 г. Школа за духовно обучение събира в редиците си стотици отворени за новото, изгарящи в искрен стремеж да придобият истинско познание хора. В началото те са просто негови последователи, ала всеки носи в раницата си жезъла, на който с пламтящи букви пише „окултен ученик”. Някои успяват да отворят раницата и да понесат с чест жезъла още в това си материално въплъщение. За другите всичко предстои.

           Великият Учител на Новото време напусна земното си тяло и Школата на 27.12.1944 г. Но тя е жива и обучението в нея продължава. Вратите ѝ са широко разтворени за всички, които желаят да влеят сили и устрем в наливането основите на Културата на Божествената Любов.

 Константин Златев