Философски забежки

(Есе върху беседата „Пасха Господня е”)

До каква степен познаваме това, което наричаме «реалност»? Наясно ли сме със съдържанието на понятията «пространство» и «време»? Разбрали ли сме напълно техните дефиниции, изложени във философията? Каква е връзката между пространството и времето, от една страна, и реалността, от друга страна?

Нека дадем думата по въпроса на един велик Посветен – Учителя Беинса Дуно: „Пространството всякога показва един външен обективен свят, който дава външната форма, който дава израз на реалността. Без пространството никаква външна форма, никаква външна реалност не може да се промени. Пространството е качество на битието, а времето е вътрешната страна, една субективна страна. Всичко, каквото става в Природата, дето и да е, това е едно субективно схващане. Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане.“

Тези разсъждения за абстрактни категории ни подтикват да изведем следните заключения:

1) Пространството е обективно по своя характер. В него се разгръща творческата дейност на Бога. То предлага възможност за проявление на безчетните форми, родени в идейния свят и извикани за живот в творческия процес. Пространството „дава израз на реалността“, понеже то е особено важна част от Плана за творението на Всевишния, Който сам по Себе Си е абсолютната реалност. От тази абсолютна реалност се поражда всичко останало, което е относително, но все пак носи в ядрото си частица от абсолютността. Пространството е отражение на абсолютната реалност на Бога.

2) От контекста на думите на Учителя Беинса Дуно се разбира, че Той говори за външна и вътрешна реалност. Първична е вътрешната реалност, която би следвало да отъждествим с Божието присъствие във всичко съществуващо, т.е. с монадата. Външната реалност е проекция на вътрешната. Всички промени в Проявеното Битие засягат единствено външната реалност. Вътрешната реалност остава неизменна. В своя еволюционен ход външната реалност се стреми да се съедини с вътрешната реалност, издигайки честотата на своите вибрации до нужната висота. Този стремеж на езотеричен език назоваваме «духовно развитие».

3) „Пространството е качество на битието“, сиреч на съществуващото. Пространството е панорамата на Всемирния живот. Без пространството той не би могъл да измине пътя от непроявеност към проявеност. Пространството е първично спрямо битието.

4) Времето е субективна категория. То зависи от нашето съзнание, от начина, по който възприемаме света. В качеството си на вътрешна страна на битието времето предлага шанса на всички форми да разгърнат своя потенциал и да осъществят Божественото си предназначение. Философията дава следното определение за време: «Мярка за продължителността на процесите и явленията в Природата.» Субективният характер на времето е в пряка зависимост от съзнанието на възприемащото разумно същество. Този феномен е известен в квантовата механика, където поведението на елементарните частици е зависимо от наблюдателя.

5) „Всичко, каквото става в Природата, ... е едно субективно схващане.“ С други думи, «субективно» в случая означава относително, част от мировата илюзия Майя, обусловено от възприемателните способности на наблюдателя. Обективният характер на пространството и субективният характер на времето в своето единство и взаимодействие създават завършената картина на всемирното проявление, на живота във всички негови форми – една мозайка на относителността, която крие в недрата си кълна на абсолютното.

Затова и „... животът сега сепроявява във време и пространство, външно и вътрешно“. Въшното проявление на Всемирния живот е немислимо без наличието на време и пространство и е зависимо от тях. Вътрешното проявление на Всемирния живот е независимо от всякакви външни фактори, ала потенциалът му се разгръща именно във времето и пространството.

Вътрешното в езотеричната лексика е синоним на Божествено, безсмъртно, непреходно, а външното – съответно на тленно, смъртно и преходно.

Вътрешното отразява съдържанието и смисъла на съществуващото. То е образ на реалността.

Външното отразява формата. То е образ на относителността.

Вътрешното е дало живот на външното. От равнището на проявление на външното зависи степента на разгръщане на вътрешното.

Бог се изявява и във вътрешното, и във външното, и във времето, и в пространството. Всички те са декори за осъществяване на Неговата творческа Воля и Промисъл.

Ние, разумните същества във Вселената, сме актьорите във всемирната драма и от нашето актьорско майсторство бива обусловена не само индивидуалната ни съдба, но и степента, в която този грандиозен спектакъл отговаря на замисъла на неговия Божествен Автор.

Константин Златев