За болестите

Да допуснем, че вие се безпокоите за вашето бъдеще. 
Яви се някоя епидемия някъде, започвате да се плашите. 
Има такива болести, които са прилепчиви, заразителни
 болести. Но тия болести са заразителни за ония хора,
 на които кръвта е нечиста. Много лекари учени има,
 които са правили опити. На един, чиято кръв била чиста, 
вкарали холерни бацили и нищо не му станало. На един човек, който има нечиста кръв,
 като турили холерни бацили, започват да се умножават.

Щом вашата мисъл е нечиста, болестта ще дойде. Щом вашите чувства са

нечисти, болестта ще дойде. Щом вашите постъпки са нечисти, болестта

ще дойде. Три неща има, ако искате да се избавите от болестта: чисти

мисли, чисти чувства и чисти постъпки избавят човека от болестите. Пак

ще дойдат болести, но както са дошли, така ще си идат.

Учителя
Четирите положения
17 Септември 1941г.

...........
...........................................................................................................................................................................

.... Чу се, че в долните села, далеч не повече от един ден път, дошла

чумата и хората там мрели толкоз много, че не сварвали да ги

погребват. Тая страшна вест изплаши всички и, както ставаше и при

друга напаст - когато се зададяха кърджалии или се повдигаше сефер и

война, - мъжете се насъбраха на Черковното кафене, а жените по

протките и се заловиха да тълкуват новината. И тъй като опасността

беше еднаква за всички, примирението лесно идеше и в тая задушевност

мнозина дори можеха да се шегуват и смеят. Но вечерта, когато всеки се

прибра у дома си и остана сам, призракът на смъртта отново се изправи,

неумолим и страшен. На другия ден всеки мислеше съседа си за молепсан

от чума, затваряше се в къщата си и здраво залостяше вратите. Спотаиха

се всички и само чакаха да чукне клепалото за умряло или да се вдигне

плач в някоя къща.

... Минаха тъй няколко деня. Никой не умря, чумата не беше дошла, може

би и нямаше да дойде. Хората позабравиха предпазванията си, взеха да

си приказват най-напред през плетищата, после по комшулуците и

най-сетне излязоха и по улиците. Но никое зло не иде само. През тия

няколко дни във всяка къща усетиха нужда от много неща. Брашното се

привършваше и друга не по-малка опасност показваше вече страшното си

лице - гладът.

... В тая решителна минута старците наведоха очи и чакаха да чуят

какво щеше да каже хаджи Драган. Изведнъж весел, гърлест смях екна в

стаята: смееше се хаджи Драган. Старците учудено го гледаха. Едър

човек беше хаджият и както беше се дръпнал назад и се смееше, цялото

му тяло се тресеше, а лицето му беше се наляло с кръв.

- Та затуй ли сте дошли при мене? - гръмна дебелият му глас. - Ами че

аз... Ха-ха-ха! Аз сватба ще захващам днес, а вий за умиране

приказвате.

- Какво думаш, хаджи - рече дядо Нейко, - може ли?

- Защо да не може? Женя Тиха, ви казах. Останало ми е едно момиче, ще

оженя и него.

- Бива ли, хаджи? Хората мрат...

- Кой мре? Къде мрат? Какво ми дрънкате вие мене! Никаква чума няма,

ви казвам аз. Ако мрат някои, мрат от страх. Така е - уплаши ли се

човек, поиска ли да умре, ще умре. Не ми е изпила кукувица ума мене;

ако имаше чума, залавях ли сватба!

Старците трепнаха. Надеждата, която всеки таеше в себе си, се пробуди

и те й повярваха.

- Право казва хаджият - казаха си те. - Не ще да е чума, страх ще

е...”.

Из „През чумавото“ по Йордан Йовков