По пътя към Светлината

„Учител в света може да бъде само Бог...

Всеки, който е натоварен с мисията да изяви

на хората Истината, не говори от свое име.

Той говори от името на Единия Учител.”

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно)

Много пъти съм се питал: как така се раждат миговете, които променят живота ни завинаги? Коя неведома Сила ги изпраща на пътя ни, и то тъй, че да не можем да ги подминем? И как става така, че изведнъж проглеждаме с изненадваща, пределна яснота за Истината – за света и за нашето място в него?

Най-лесно е да си отговорим: „Такава е била Божията воля. Било е писано да се случи и се е случило.”

Да, така е. Но това е само картината на повърхността, гледната точка към върха на пирамидата. А от него до нашата земна реалност има твърде много равнища на проявление. Те съдържат висшето ни духовно „Аз”, проекциите му в космическите сфери на Битието, лъчите, свързващи световете на Единната Реалност. Там някъде, твърде високо в селенията на Духа, е и невидимата обител на едно велико Същество, което преди безчет години е разпознало в твое лице един от своите потенциални следовници. Протегнало ти е ръка и те е призовало към Служение. Оттам нататък – и в царството на материята, и в областите на нематериалното – То те води неизменно към съвършенството, никога не изпускайки ръката ти. Независимо дали усещаш десницата Му в своята или не.

На Изток го наричат „гуру”, което на санскритски език означава „Този, Който разпръсква тъмнината”. На английски е „Master”, което включва като съдържание и ролята Му на Господар на живота и твой личен наставник. На български го назоваваме „духовен Учител” или просто „Учител”. И го изписваме с главна буква „У”, за да го отличаваме от всички останали, които преподават в нашите училища. Понеже Той е Учител в земната Школа на Мъдростта.

В наше време учители дал Господ. Кой от кого по-велики и по-гласовити. И всичките до един – с планетарна мисия, пълновластни Божии наместници на Земята. Горката стара планета! Изнемогва под тежките стъпки на толкова много вестители на Истината. А след тях – кохорти от последователи, стотици хиляди, милиони. Безбройни тълпи от търсещи по духовния Път. Колко чиста вяра в сърцата им и искрящи от устрем и доверие очи! Неизброими потоци от пробудени и пробуждащи се за Новото души...

И колкото по-дълбока е вярата им, толкова по-висока е отговорността на техните учители.

„По плодовете им ще ги познаете” – свидетелства Учителят на Учителите Христос (Мат. 7:16). И сам дава най-ярък пример за собственото Си твърдение. Словото Му е живо и до днес и вдъхновява над два милиарда Негови следовници навред по света да вървят по Пътя, начертан от Него. Проблемът е, че те са разделени на над 4000 църкви и общности и всяка от тях претендира да е единственият изповедник на Христовото благовестие. Христос е създал само една Църква и е разтворил портите ѝ, за да влязат през тях всички онези, които са избрали пътя към Светлината. Независимо дали се зоват християни, мюсюлмани, будисти, индуисти, юдаисти, бахаи и пр. Всички те се приобщават към една Общност, която от милиарди години ръководи съдбините на Космоса – Великото Всемирно Бяло братство.

Във всички векове от човешката история извисени бели братя и сестри са се въплъщавали между нас и са разнасяли гордо факела на Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ние, българите, можем с право да се гордеем, че нашата родна земя през последните хилядолетия е била свидетел на три могъщи изяви на Бялото братство: Орфей и Неговата школа, богомилството и последната еманация на Мировия Учител в лицето на историческата личност Петър Константинов Дънов (12.07.1864-27.12.1944), станал проводник на духовния Учител с общочовешка мисия Беинса Дуно. Както всеки от своите издигнати в Духа Събратя, и Той създаде своя Школа и подготви продължители на пътя към Светлината, очертан така ясно и красиво от Него.

Задачата на поколението след заминаването на Учителя на Бялото братство в България бе да съхрани Неговото духовно-културно наследство, да го опази от попълзновенията на тоталитарната комунистическа власт и да го предаде непокътнато на нас – техните синове и дъщери, биологически и духовни. Тази задача бе изпълнена достойно. Днес разполагаме с пълния набор от Словото и музикалните съчинения на нашия Учител. Продължаваме да играем и създадената от Него Паневритмия, с цялото ѝ живително и пресътворяващо въздействие на връзка между земното и небесното. Към начина на изпълнението ѝ съществуват обаче различни подходи, които породиха дискусия относно правилността на интерпретацията на отделни упражнения. В наша полза е да достигнем до цялата истина за това, кои са автентичните източници за правилното изпълнение на Паневритмията и ако някъде сме се отклонили от тях, навреме да се коригираме. Защото мощно оръжие ни е дал Учителят в нейно лице и наша отговорност е как и за какво ще го използваме.

Основната задача на нашето поколение е разпространението на наследеното от Учителя в трите главни направления: Слово, музика и Паневритмия. Разпространение у нас и зад пределите на България, по цялата планета. Това е грандиозна по мащабите си задача, която изисква от нас стройна и ефективна организация, колективни целенасочени усилия. За да достигне Словото на Истината всички кътчета на земното кълбо, е нужно то да бъде преведено на най-популярните световни езици: английски, френски, испански, немски, руски, италиански, та дори и китайски и индийски (да не забравяме, че повече от една трета от земното население живее именно в тези две държави). Преводаческата дейност е започнала още по времето на земната изява на Учителя. Тя продължава и днес. Но е плод предимно на отделни ентусиасти. Необходима е централизирана, дълбоко осмислена програма за превеждането на Словото. Тя изисква и изграждането на екипи, които да включват освен компетентни филолози – познавачи на съответния език, но и не по-малко компетентни редактори и запознати със съдържанието на Словото. Хармоничната вътрешна работа на тези екипи би била предпоставка за успеха на Делото.

България излезе от своя златен век и навлезе в сребърен. Дори и да не ни се иска да го признаем, това е факт – поне ако се доверяваме на думите на Учителя. А Той разчита не само на непоклатимостта на убежденията ни, но и на личното ни и колективно усърдие. Крайно време е цялата българска общественост да разбере действително кой е Той, каква е създадената от Него духовна общност и какви са целите на цялото това безценно духовно и практико-приложимо богатство, оставено от Него. Наш дълг е да положим всички усилия в това направление. Перспективите на общественото проявление на Братството би трябвало вече да бъдат свързвани с редовни (а не инцидентни, най-вече в контекста на юбилейни събития) участия в телевизионни и радио-програми, върху постоянни колони на ежедневни и периодични издания – вестници, списания, алманаси и пр. Тиражите на собствените издания на Братството следва да нараснат и те да бъдат разпространявани сред всички обществени кръгове. При всички възможни случаи – безплатно! И нека се опитаме да погледнем още по-смело в бъдещето и да открием в него собствен TV- и радио-канал, както вече имаме и собствени сайтове в Интернет, които са отлично подготвени и посещавани от мнозина заинтересувани. И както вече с успех продължава дейността на братската детска градина и училище, така и в подходящ момент да положим основите на висше учебно заведение, в което на академично равнище да бъде изучавано Словото на Учителя. Той заслужава това. И много повече...

Естествено, някой веднага ще възрази: „А откъде пари за всичко това?!” Вярно е, че в момента нямаме достатъчно средства, за да си позволим всичко това. Ала духовният закон гласи, че ако вършим Божието дело на Земята, ще получим пълна подкрепа от невидимия свят. Правилото е: „Материалното осигуряване не предшества духовната работа, а то е следствие от нейното осъществявяне.” Учителят на много места ни напътства да не се стремим първо да си „оправим” материалните проблеми, че после да се заемем с духовното, а да постъпваме точно обратното – да започваме от духовния си дълг и като следствие всичките ни земни потребности ще бъдат удовлетворени.

Бялото братство у нас разполага с огромен интелектуален и творчески потенциал. Сред членовете му има хора, заемащи водещи позиции в своите области на изява. Нужна е само съответстваща на потенциала степен на организираност, за да бъде даден мощен ход в решаването на задачите, стоящи пред нас. И съвсем не бива да разчитаме за това само на ръководството на духовно общество „Бяло братство”! То е претрупано с хиляди по-големи и по-малки проблеми. Отговорността е на всички! А това означава: максимална лична отговорност и максимална инициативност в името на Доброто.

Отдавна е назряла необходимостта от създаване на собствена база данни на Бялото братство у нас. Тя следва да включва доброволно подадена информация от онези, които възприемат себе си като последователи на Учителя Беинса Дуно: не само име и адрес, телефон за връзка и електронен адрес (ако има такъв), но и квалификация, интереси, способности и сфери на дейност, в които членът на Братството смята, че може да бъде полезен. Така при сформирането на работни и творчески групи само с едно натискане на клавиша на компютъра ще могат да бъдат издирени най-подходящите за решаването на възникнал проблем хора. Подчертавам: включването в подобна база данни е напълно доброволно. Никой не може да бъде принуден да го стори. Но стори ли го, ще бъде несравнимо по-полезен за общото Дело, отколкото преди това.

Учителят Беинса Дуно ни наблюдава от царството на Светлината и ни помага да вървим напред. Непрекъснато подготвя и изпраща сред нас нови души, които да се влеят в редиците на строителите на Новата култура. Безмерни са величието и силата Му, но според закона за свободната воля, ако ние тук и сега не съдействаме за изпълнението на Неговите повели, каква полза от изповядването на Неговото верую?! Не бихме могли да провалим Божествения план за планетата Земя, но сме в състояние да го забавим, и то чувствително. И тогава ще се наложи Учителят да си потърси други, по-надеждни изпълнители.

Не се опитвам да вдигам заплашително пръст, нито да играя ролята на мрачен пророк-отмъстител. Разсъждавам трезво за реалното положение и призовавам за реални дела. Те са по нашите сили! Те са част от нашия свещен обет да следваме Учителя на Любовта по всички земни и небесни пътеки. И няма кой друг да извърши всичко това освен ние самите, със собствени сили!

На работа, братя и сестри!

Константин Златев