неделя, 26 януари 2020 г.

Символи и смисъл




(Есе върху беседата „Сторете да насядат”)


В тази беседа Учителят Беинса Дуно разглежда сядането като символ на съзнателно взето решение, на поета отговорност. В старозаветната епоха израилтяните под понятията «влизане» и «излизане» разбират цялата съвкупност от разумни действия на човека, плод на неговия свободен избор. Аналогичен е случаят с термина «сядане», използван от Мировия Учител на нашата епоха като илюстрация на поведението на човека, когато е изправен пред необходимостта да вземе някакво решение. В Библията тази дума е употребена в нейното буквално значение – Христос приканва Своите апостоли да настанят слушателите на Неговата проповед на земята, за да бъдат нахранени. В изследваната беседа сядането, т.е. целенасоченото действие, е разгледано като предисловие към засягането на важни проблеми на живота.

Един от тях е насочен към смисъла на нашето съществуване: „За да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши.“ Кое по-точно би следвало да бъде разрушено? – Старото, ненужното, това, което вече е изпълнило задачата си при оформянето на мирогледа на конкретния човек. На него е съдено да отстъпи мястото си на новото, актуалното, на онова, което е по-близо до Божествената Истина.
И в индивидуалния, и в колективния, и в глобалния вселенски живот винаги има приемственост. За да построиш новото, се налага да стъпиш върху фундамента на онова от старото, което е с непреходна стойност. Така е и с постепенното изграждане на ценностната система у човека. Някои акценти от нея в един момент се оказват овехтели, нефункционални. Те отмират и биват заменени от други, които отговарят на по-висока степен на духовно-нравствено развитие на индивида.
Формирането на светогледа се осъществява не само в материалния свят. То е непрекъснат процес, който продължава и в промеждутъците между две земни въплъщения. В този процес вземат участие индивидуалности с напреднала лична еволюция, които изпълняват специфична роля в послесмъртното съществуване на хората. За тях именно Учителят Беинса Дуно свидетелства: „Има разумни същества, които нямат никаква друга работа, освен че те са оставени от Бога в услуга на хората.“ Духовно-езотеричното познание  ги нарича «невидими помагачи». Едно от главните им задължения е да посрещат душите на напусналите  физическото поле, които не могат да се ориентират в непознатата обстановка и са на път да изпаднат в безизходица. Невидимите помагачи им подават ръка и ги превеждат през най-трудните участъци в невидимия свят. Тази задача не е никак лека, понеже току-що развъплътените души на ниско и средно еволюирали човеци като правило трудно откриват точната пътека в преходния етап към установяването им на определено подполе в астралната област. Затова и подкрепата на невидимите помагачи им е добре дошла и им спестява лутането и страха пред неизвестността.
Самите невидими помагачи в почти всички случаи са същества от човешка еволюция с висок духовен ръст. Тяхното служение към нуждаещите се е доброволно. То е вид саможертва, защото те се отказват от пребиваване в светли сфери на духовния свят, за да бъдат в помощ на милиони човешки души, озовали се безпомощни в ситуация, оставаща все още недостъпна за непробудената памет на безсмъртното им естество.
Така че, ако ги нямаше невидимите помагачи, «сядането» на новопостъпилите жители в астралната зона би било мъчително, дори невъзможно.
Една от целите в обучението на окултния ученик е да умее да прилага придобитите знания не само в рамките на земния живот, но и в отвъдното.


Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар