(Есе
върху беседата „Сторете да насядат”)
В тази беседа Учителят Беинса Дуно
разглежда сядането като символ на съзнателно взето решение, на поета
отговорност. В старозаветната епоха израилтяните под понятията «влизане» и
«излизане» разбират цялата съвкупност от разумни действия на човека, плод на
неговия свободен избор. Аналогичен е случаят с термина «сядане», използван от
Мировия Учител на нашата епоха като илюстрация на поведението на човека, когато
е изправен пред необходимостта да вземе някакво решение. В Библията тази дума е
употребена в нейното буквално значение – Христос приканва Своите апостоли да
настанят слушателите на Неговата проповед на земята, за да бъдат нахранени. В
изследваната беседа сядането, т.е. целенасоченото действие, е разгледано като
предисловие към засягането на важни проблеми на живота.
Един от тях е насочен към смисъла на
нашето съществуване: „За да разбере човек
смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши.“ Кое по-точно би
следвало да бъде разрушено? – Старото, ненужното, това, което вече е изпълнило
задачата си при оформянето на мирогледа на конкретния човек. На него е съдено
да отстъпи мястото си на новото, актуалното, на онова, което е по-близо до
Божествената Истина.
И в индивидуалния, и в колективния, и
в глобалния вселенски живот винаги има приемственост. За да построиш новото, се
налага да стъпиш върху фундамента на онова от старото, което е с непреходна
стойност. Така е и с постепенното изграждане на ценностната система у човека.
Някои акценти от нея в един момент се оказват овехтели, нефункционални. Те
отмират и биват заменени от други, които отговарят на по-висока степен на
духовно-нравствено развитие на индивида.
Формирането на светогледа се
осъществява не само в материалния свят. То е непрекъснат процес, който
продължава и в промеждутъците между две земни въплъщения. В този процес вземат
участие индивидуалности с напреднала лична еволюция, които изпълняват
специфична роля в послесмъртното съществуване на хората. За тях именно Учителят
Беинса Дуно свидетелства: „Има разумни
същества, които нямат никаква друга работа, освен че те са оставени от Бога в
услуга на хората.“ Духовно-езотеричното познание ги нарича «невидими помагачи». Едно от
главните им задължения е да посрещат душите на напусналите физическото поле, които не могат да се
ориентират в непознатата обстановка и са на път да изпаднат в безизходица.
Невидимите помагачи им подават ръка и ги превеждат през най-трудните участъци в
невидимия свят. Тази задача не е никак лека, понеже току-що развъплътените души
на ниско и средно еволюирали човеци като правило трудно откриват точната пътека
в преходния етап към установяването им на определено подполе в астралната
област. Затова и подкрепата на невидимите помагачи им е добре дошла и им
спестява лутането и страха пред неизвестността.
Самите невидими помагачи в почти
всички случаи са същества от човешка еволюция с висок духовен ръст. Тяхното
служение към нуждаещите се е доброволно. То е вид саможертва, защото те се
отказват от пребиваване в светли сфери на духовния свят, за да бъдат в помощ на
милиони човешки души, озовали се безпомощни в ситуация, оставаща все още
недостъпна за непробудената памет на безсмъртното им естество.
Така че, ако ги нямаше невидимите
помагачи, «сядането» на новопостъпилите жители в астралната зона би било
мъчително, дори невъзможно.
Една от целите в обучението на
окултния ученик е да умее да прилага придобитите знания не само в рамките на
земния живот, но и в отвъдното.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар