Три важни принципа

(Есе върху съборната беседа „Чуха, че иде Иисус”)

Как ли биха се почувствали земните хора, ако научат, че Христос отново идва сред нас? И то в плът и в цялото Си Божествено величие. Някои ще се зарадват, а други ще се ужасят. Християните по цялата планета ще изтръпнат в благоговейно очакване, в свещен трепет пред възможността да Го зърнат и може би дори да се докоснат до дрехата Му. Посветените от Изтока ще Му се поклонят като пред най-извисения Махааватар в човешката история. Мюсюлманите – щат не щат – ще проумеят, че именно Христос, а не техният Мохамед, е венецът на всички пророци. Будистите ще си припомнят, че е настъпила епохата на Маитрея, и в съзнанието си ще обединят образите на двамата велики духовни Учители – Христос и Буда. Дори и някои от последователите на юдаизма навярно ще разпознаят в лицето на небесния Пратеник лелеяния от векове и хилядолетия техен Месия.

Вярващите хора от всички краища на света ще отправят благодарствена молитва към Бога Отца затова, че отново е натоварил Единородния Си Син с мисията да извлече човеците от блатото на невежеството, илюзиите, заблудите и миражите на консумативното общество. Праведниците ще повдигнат глави и с достойнство ще се отправят към мястото, където да Го срещнат, с надеждата да Го придружат в Царството Му. Грешниците ще се изпокрият в миша дупка и ще се забулят до неузнаваемост, въобразявайки си, че така може да избегнат справедливата присъда. А пробудените души – независимо от духовния си ръст – ще се покаят пред олтара на Всеопрощаващия небесен Родител и в смирение и пълна отдаденост ще поднесат даровете на своето служение.

Всичко това може да се случи, ако Христос се появи отново във физически облик на Земята. А би могло да бъде и съвсем различно. Най-важното е да разберем, че Христос никога не ни е напускал. Той е с нас още от появата на човека на тази планета. Помага ни и днес да осъзнаем каква е ролята ни в мащабния процес на обновление, обгърнал цялата Вселена, включително и нашия космически дом. Ще бъде с нас, докато и последното човешко същество не изпълни предназначението си в тази материална действителност и не заслужи честта да стане жител на духовния свят.

Разбира се, на това поприще Христос не е сам. Помагат Му всички йерархии напреднали Същества, а на Земята – Посветени и адепти от всички рангове. В челната им редица сияе с непомръкваща светлина Личността на последния Миров Учител Беинса Дуно. В стремежа си да разгори пламъка на просвещението в душите на своите последователи в изследваната беседа той формулира три основополагащи принципа от онтологичен и морално-етически характер: „Значи има три важни принципа: един, който дава; друг принцип, който взима; и трети принцип, който предизвиква нещата. Три неща има важни в света: принцип, от който нещата изтичат; принцип, който възприема нещата в себе си; и принцип, който предизвиква нещата.”

Първият принцип е този, който дава. От него „нещата изтичат”, т.е. той е творчески, съзидателен, продуктивен. Този принцип обрисува творческата дейност на Бога. Негов главен Носител е Божият Дух (Светият Дух на християнството), Който осигурява енергийната основа за творческото проявление на Всевишния. Принципът на даването е първичен и изначален. Без него не биха могли да съществуват и да функционират останалите два принципа. Това е принцип на Всемирния живот.

Вторият принцип е този, който взима. Той „възприема нещата в себе си”, сиреч спомага Божиите творения да усвоят енергията, осигурена от действието на първия принцип. Веднъж усвоена и преработена според нуждите на конкретното творение, тази енергия служи за реализацията на Божия план спрямо това творение. За тази цел то трябва да я използва за изпълнението на своята еволюционна цел. Това е принцип на Всемирното развитие.

Третият принцип е този, който „предизвиква нещата”. Неговата същност съответства на пробуждането на вътрешния импулс у всяко творение, който – ако бъде осъществен – довежда до сбъдване на неговото предназначение. Този импулс активира Божественото ядро у всяко творение и го повежда по пътеката на индивидуалното развитие и усъвършенстване. Съществуването и действието на този принцип доказва езотеричния факт, че всяко развитие и духовно израстване в Космоса става отвътре-навън – от вътрешния потенциал към изявата му в околната среда. Това е принцип на превръщането на потенциалното в актуално.

В своята съвкупност – като същност, съдържание и действие – разглежданите три принципа обхващат цялата панорама на Божието присъствие в света и механизма на Неговото творческо проявление. Ако смалим мащаба им до един отделен човек, ще установим, че те илюстрират целия му дълъг Път в Проявеното Битие – от раждането му като монада (действието на първия принцип – Бог дава даром на човека лъч от Своя Дух, от Своята безсмъртна Същност), през усвояването на изначалната Божествена енергия (действието на втория принцип – човекът използва Божиите дарове за своето духовно-нравствено развитие и усъвършенстване; той взема от о колната среда това, което му е необходимо, и го превръща в инструмент за духовно израстване), до епичния момент, в който човешкото същество завършва своята еволюция (действието на третия принцип – извличайки пълния обем на своя вътрешен потенциал, човек го използва за постигането на еволюционното си предназначение: култивиране на Божествено съзнание и сътворчество с Небесния си Отец).

Константин Златев